ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ: 5. Сайгон – перлата на Далечния Изток
ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ
Вижте всички статии от поредицата „ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ“ тук.
5. Сайгон – перлата на Далечния Изток
Така наричат този многолюден град, чието население гони 10 милиона. А иначе името му идва от реката Сайгон, която протича през града. Съдейки по хотела, в който бяхме настанени, и околните пронизващи небето сгради, човек наистина остава с впечатлението, че този мегаполис на виетнамска земя явно се готви да се влее в темповете на гиганти като Хонг Конг, Бангкок и Сингапур.
На летището ни посрещна рускоговоряща екскурзоводка под „кодовото” име Роза. От пръв поглед личи, че е добре гледана дама – по време на трансфера подробно ни обяснява как би могла да се разкраси една виетнамка. Най-важното условие е да си… избели кожата. Ако й е по джоба, може да си позволи процедури в заведение от типа на солариума. Но докато нашите нежни половинки събират по изкуствен начин загар, тукашните девойки вършат точно обратното. И подобна процедура е желателна минимум пет пъти в месеца! Преди сватба избелването е повече от задължително! Голяма суета ги тресе виетнамките – за да не ги пърли слънцето, а от това да им пострада красотата, може да ги видите яхнали скуткерите с… ръкавици на ръцете и увити в шалове лица.
В Сайгон е значително по-топло, отколкото в Ханой. Вечерта, когато пристигнахме в града, термометърът сочеше 28 градуса по Целзий, през деня жегата стига до 35 градуса, че и нагоре. Все пак устискахме да вечеряме на открито в един ресторант с името Шато. Сервираха ни седем ястия : зеленчукова супа с месо в издълбан кокосов орех, скариди, риба на грил, свинско печено и пр. плюс най-популярната тукашна бира Сайгон. Роза казва, че тук благодарение на жегата и нискокалоричната храна бързо се отслабва. Но за две нощувки едва ли с моите над 100 кг ще постигна този ефект…
Сайгон е главният стопански и транспортен център на виетнамския юг. Близо 14 години – от 1887 до 1901-ва, е столица на Френски Индокитай, а от 1955 до 1975 година – на Южен Виетнам. Той е един от най-гъсто населените градове в света – 9450 души се падат на квадратен километър. Тази пренаселеност ясно се откроява по улиците на града, където трафикът е много тежък. Някакво облекчение се очаква с построяването на първите две линии на метрото, откриването на които е предвидено за края на 2017 и началото на 2018 година. Общо около 20 км подземна и наземна железница.
Около 60 процента от промишленото производство в Сайгон се формират от 4 ключови сегмента: машиностроене и промишлено оборудване,химически продукти, електроника и информационни технологии, храни и напитки. В тези сфери се подвизават близо 300 хиляди малки, средни и крупни предприятия. В Сайгон са базирани някои от най-големите виетнамски компании като Saigon Jewelry Holding (за ювелирни изделия), Isuszu Vietnam, World Auto и Mekong Auto (за автомобили), Vinamilk (за млечни продукти), Sacom (за електро- и телекомуникационни кабели) и др. Сред крупните чуждестранни инвестиции е заводът за микросхеми Intel, заводът за компютърни комплектовки Nidec, заводът за акустични детайли за мобилни телефони Sonion, заводите за битова електротехника Toshiba и Panasonic, изследователския център Hewlett – Packard и др. Независимо от кризата в пазара за недвижими имоти, строителният отрасъл продължава да играе важна роля в икономиката на града. На територията на Сайгон растат големи жилищни и офисни комплекси (като Saigon Pearl например и абсолютния лидер, високият 262 метра небостъргач Bitexco Financial Tower с площадка за кацане на хеликоптер), банки, търговски центрове от рода на Diamond Plaza, промишлени зони (в Сайгон има 3 големи експортни промишлени центрове и 12 парка за високи технологии), обекти на транспортната и енергийната инфраструктура (през 2015 година се очаква да приключи строителството на новото международно летище Лонгтхан), хотели (градът е отворил врати за куп хотели от международна класа като Sofitel Plaza, Sheraton, Park Hyatt, Intercontinental Asiana, Movenpick и пр., като на нашия Grand Saigon бих дал повече от 4-те му звезди). В Сайгон се намират близо 40 виетнамски университета!
Очертавайки така параметрите на местната икономика, а това касае и цялата страна, работа има за целия виетнамски народ. Има и достатъчно работоспособно население, което да даде правото на правителството да свали пенсионната възраст от 55 на 50 години за жените и от 60 на 55 за мъжете. Тук просто няма застаряваща популация, която да предизвиква нуждата от увеличаване на пенсионната възраст, както това става вече у нас. А средната продължителност на живота – 78 при мъжете и 80 при жените, им дава достатъчно време да се порадват на отпуснатата от държавата пенсия. На особена почит са ветераните от войната, за тях е отредено безплатно медицинско обслужване, безплатни са и лекарствата им.
Преди повече от 300 години на мястото на днешния град била построена крепост под названието Жа Дин. Когато в средата на XIX век французите поставят началото на колониалната епоха, цитаделата е разрушена. За сметка на това се появяват множество нови постройки, някои от които се радват на живот и до днес. Френското наследство и азиатската култура съжителстват прекрасно в наши дни и това прави града уникален. На всяка крачка може да се видят древни паметници , изящни постройки от френския колониализъм, небостъргачи, храмове на различни религии. Неизменна част от Сайгон е и китайският квартал Чо Лон, най-големият китайски градски район в Индокитай. Неговите жители са се преселили тук преди няколко столетия и имат значителен принос за развитието на града. Днес този квартал е като град в града, със своя култура и кухня. Във всяко здание има магазин, занаятчийско ателие или малък ресторант.
Сайгон е разделен на 19 жилищни района, но най-атрактивният е първи градски регион Бин Тан, където са съсредоточени главните забележителности на града, привличащи гостуващите туристи. Дворецът на обединението е представителна сграда, за чието строителство не са жалени пари. Ами тук са вложени 12 000 куб.м бетон, 2000 кв.м стъкла, 4000 електрически лампи. Бил е резиденция на президента на Южен Виетнам, после щаб на американската армия. На 30 април 1975 година е завладян от от северовиетнамските войски и превърнат в дворец на обединението след сливането на двете виетнамски републики. Днес тук стоят на стража танкове, които са установили властта на комунистическия Северен Виетнам.Имало е и площадка за кацане на хеликоптери. С такава машина бягат от Сайгон последните американски съветници и южновиетнамските им марионетки, преди армията на Северен Виетнам да завземе града. Любопитен експонат е и военният джип, с който южновиетнамският президент е бил отведен в Националното радио, за да обяви капитулацията на южняците.
На централния площад се намира Пощата, проектирана от автора на прочутата парижка Айфелова кула, Гюстав Айфел. Била е автогара, съдебна палата. Изключително красива сграда и отвън, и отвътре с формата на полусферичен безистен. На стените й са изрисувани карти на Индокитай, а в дъното е разположен портрет на президента Хо Ши Мин. Тук се продават пощенски картички, каквито някои туристи все още купуват, за да изпратят на свои близки и приятели в родината си поздрав от Виетнам. За нас това вече звучи архаично, след като вместо картички пращаме поздравите си със SMS.
Не по-малко красива е сградата на сайгонската опера.Тя е построена през 1897 година по проект на френския архитект Йожен Фере. Разполага с 800 места и е умалено копие на операта в Ханой и на парижката Opera Garnier. След 1956 година става седалище на Камарата на общините във Виетнам, но от 1975 година отново приема ролята на оперен театър. През 90-те години на миналия век е реставрирана.
В съседство с Пощата се издига базиликата Нотр Дам дьо Сайгон, реплика на прочутата Парижка Света Богородица – Нотр Дам дьо Пари. Това е символът на града. Построена е през 1880 година, като строителството е извършено с червени тухли, доставени специално от Марсилия. По проект е трябвало да бъде копие на парижкия оригинал, но не се е получила приликата и сайгонският храм си има свой собствен облик. Фасадата е оформена в неоромански стил, двете странични кули са високи 40 метра и се виждат отдалеч. Катедралата е действаща и всяка неделя тук има служба.На метри от нея се издига статуя на Дева Мария и често тук може да се срещнат младоженци, подготвящи своя сватбен албум. Имахме късмета да видим една такава двойка. Макар и не в първа младост, булката още хващаше око.
За съжаление нямахме време да посетим Музея на жертвите от войната, може би нямаше и да е нужно, след като ни предстоеше да видим подземния град Ку Чи, чиито тунели са били изградени за защита от френските и американските нашественици. Музеят е открит след приключване на военните действия, през 1975 година. Музейната експозиция представя документални свидетелства за военните престъпления, предизвикали многобройни и тежки страдания на виетнамския народ. Роза казва, че както в Ку Чи, така и в този музей често идват американски ветерани от войната, водени от спомените за онези кошмарни времена, отнели най-хубавите години от живота им.
Разходката из централната част на Сайгон завършваме с пазара Бен Тан. Виетнамски вариант на родния Илиянци. Намира се в непосредствена близост до централната сайгонска автогара.Представлява лабиринт от сергии, на които се продава какво ли не: плодове и зеленчуци, виетнамска ракия, пазарски чанти, платове, всякакви аксесоари за мобилни телефони и най-вече дрехи куче марка, като тук може да намериш всякакви фалшименти на най-известните в света маркови облекла. Пазарът съществува още от времето на френския колониализъм, пълен е с екзотика и затова туристите обичат да се отбиват тук, да пробват и уменията си да се пазарят с търговците.Пред главния вход на пазара се простира широк площад, из който кръжат местните таксита. Много ме впечатлиха таксиджиите от фирмата Vinasun: колите им чисти, с бели подглавници на седалките, а самите шофьори – спретнати, облечени с бели ризи и червени вратовръзки, а не като нашите пишман бакшиши – брадясали, с размъкнати анцузи и миришещи на тютюн.
Много красив е Сайгон и нощем. Имахме удоволствието да съцерцаваме града от палубата на круизното корабче, където по програма имахме разходка из река Сайгон и вечеря с жива музика. Храната беше много вкусна, танцьорките – изящни, отнякъде се появи и фокусник да баламосва дамите от нашата група. Нощният живот в града въобще е много динамичен. Роза казва, че като гъби никнат караоке барове и DVD кафенета, където е пълно с млади хора. Танцуват, чатят на таблетите и на мобилните си телефони, зяпат клиповете на хитовите западни парчета, говорят на английския език така, както родителите им учеха и знаеха руски. И като отварям дума за нощните забавления, Сайгон в това отношение има богато наследство от времето на войната, когато баровете и многобройните продавачки на плът са радвали американските войници. Впрочем и днес, покрай непринудената нощна атмосфера, гостът на Сайгон трябва да си отваря очите. Някога, по време на комунистическия режим, у нас и с две кила злато на врата да се разхождаш нощем, нямаше кой да те пипне. Виетнам е също страна на социализма, но тук и особено в Сайгон си има достатъчно местни бандюги и проститутки, за да има повод Роза да ни предупреждава ценности и пари да си оставяме в хотела, да не развяваме по улиците скъпи телефони.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
