ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ: 6. Делтата на Меконг

ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ

Вижте всички статии от поредицата „ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ“ тук.

vietnam-indokitay-6-mekong-13

6. Делтата на Меконг

Днешният ден е отреден за пътешествие из великата река Меконг. За виетнамците, а и за много от народите в Югоизточна Азия, тя има функцията и значимостта като на Нил за египтяните. Извира от Тибет, протича през Китай, Мианмар, Лаос, Камбоджа и Виетнам, за да се разпилее на няколко разклонения, образуващи делтата й, преди да се влее в Южнокитайско море. Меконг е 12-та по дължина река в света – 4350 км. Напоява най-плодородните области на Виетнам, където се вади най-голямото количество ориз в страната (цели 4 реколти!), из водите й кръстосват безчислени корабчета и гемии, нагъчкани до козирката с характерните за региона тропически плодове и зеленчуци, риба и всякакви други товари. Тук са и прословутите водни пазари, неизменна част от колорита на Азия. Всъщност, точно неподправения начин на живот край реката, останал непокътнат от модерния свят и градската суета, какъвто е бил през столетията, е тръпката за туристите, отделили време за разходка из Меконг. Това очаквахме да видим и ние, преди да се качим на лодката и да заплаваме из жълто-кафеникавите води на реката.

Докато пътуваме към провинцията Бен Че, откъдето ще започне плаването ни по Меконг, Роза ни разказва как се учат виетнамските деца. Самата тя като малка е прекарала част от ученическите си години в… пещерите на Халонг по време на войната с американците. Там е живяла с родителите си, там е било и нейното училище – скрито от бомбите. Днес виетнамчетата се учат свободно, образованието е достъпно за всяко от тях. Децата прекарват цял ден в училището, там се хранят, като родителите плащат малки суми, и освен учебната програма имат достатъчно спортни занимания, медицински грижи, учат чужди езици – на юг освен английски ставал модерен и…италианския заради пристигащите групи с туристи от Ботуша. В училище им е осигурен и… следобеден сън. Завършващите добри ученици се насочват приоритетно към държавните компании, като презумпцията е именно държавата да се възползва от най-качествените кадри. Мързеланковците пък изкарват допълнителни часове в училище – докато съучениците им почиват, те решават задачи, пишат домашни и т.н.

Пристигаме на пристанището Хунг Вуонг в провинция Бен Че и се качваме на покрита с навес моторна лодка. Роза е приготвила плодова закуска за из път: рабутан, малки бананчета, ще има и кокосово мляко. Рабутанът е специфичен екзотичен плод, много популярен в Югоизточна Азия. Има червеникава „космата” обвивка, на вкус е подобен на пъпеш и желирен бонбон. Напоследък се среща и на българския пазар.

Потегляме, брегът край реката е обрасъл с мангрови дървета, гъсти палмови и бамбукови клони. Показват се и традиционните наколни жилища, а зад тях е джунгла, сред която други местни жители са изградили домовете си. На равни разстояния край брега на реката са опънати на колци риболовни мрежи. Технологията е много хитра.Вливането на реката в морето е довело до промяна на нивото на водата в зависимост от прилива и отлива. Когато водата се вдигне, рибата и скаридите попадат в мрежите.Когато се отдръпне, рибарите прибират улова. Освен с риболов, както ще видим и по-нататък, тукашните жители се занимават и със селскостопанска работа: отглеждат плодове и зеленчуци, събират кокосови орехи и правят най-различни продукти от тях.

Първото ни слизане на брега е за да посетим фабрика за тухли. Собственост е на семейство, което събира глината от местността, от нея формова тухлите и ги изпича. Загравят пещта с люспи от ориз – носят ги до нея с кошове и ги трупат на камара. Печенето трае три седмици и от една пещ, която има странната форма на будистки храм, се добиват на месец 10 000 тухли. По-малките струват по 0.10 $, по-големите – 0.25 $ парчето. Тухларната разполага с 13 пещи. Наскоро недалеч оттук са построили завод за тухли и семействот скоро ще прекрати този си бизнес. Смятали да построят хотел и да оставят само една пещ като атракция за пристигащите туристи.

Продължаваме с лодката нататък. Край брега са акостирали гемии, натоварени с кокосови орехи. Отпред, на носа им, е изрисувано голямо око – макет на такава лодка вече бяхме виждали в един от храмовете в Хойан. Роза обяснява, че това око е сложено да плаши…крокодилите. Сега такива няма в Меконг, но някога реката е била пълна с тези хищници. Замърсяването й от лодките ги е прогонило.

Отново слизаме на брега – очакват ни в манифактура за преработка на кокосови орехи. Жените, които работят тук, ни показват как се чупят орехите и се отделя млякото им, как се изстъргва с машина, а не на ръка, кокосовото брашно и как смесвайки го с малко захар се получава сладка консистенция и от стърготините се правят кокосови бонбони.От кокосовите орехи не произвеждат само лакомства: домакините ни предлагат сапуни на кокосова основа, кокосово масло, полезно и за готвене, и като козметика, сувенири, прибори за хранене… Особен интерес предизвиква настойката от кралската кобра. Отровата й е много силна –Роза казва, че краят идва само 10 минути след ухапването. Тая настойка обаче се рекламира като отлично средство за… вдигане на самолета. Един смелчага от нашата група се реши да гаврътне чашка с въпросната течност. След което дълго се взирахме към… слабините му, белким настойката подейства и задоволи публичното любопитство!

Временно спираме круиза по Меконг, прехвърляме се на сушата и поемаме към джунглата, където ще обядваме. По пътя спираме пред сергия с плодове и зеленчуци. Дините, които се предлагат тук, са малки и продълговати, но невероятно сладки. Малко по-нататък Роза ни показва плода на хлебно дърво, на едно високо дърво пък виси цял грозд от помело – този вкусен плод вече се появи и на българския пазар. Стигаме до приветлив дом сред джунглата, с помещение, където две седнали „по турски” симпатични жени изплитат на ръка метли, шапки, ветрила и най-вече бамбукови рогозки / такива може да се видят често и по нашите плажове с излегнати на тях летовници/. Жените изплитат по една рогозка на ден с дължина 2 метра. На търговците я предлагат само за 6 долара.

Качват ни на шестместни моторикши и скоро се озоваваме в джунглата пред ресторанта. Всъщност ресторант е силно казано – настанихме се край дълга маса /като нашите на селска сватба/ под сенчест навес, където домакините ни нагостиха с невероятно вкусна риба. Оттам по криволичеща пътечка сред гъстата растителност стигаме до малък кей, където ни очакват няколко гребни бамбукови лодки.С тях ще се придвижим по страничните канали на Меконг, докато се озовем отново на пристанището, откъдето тръгнахме преди няколко часа. Всяка лодка се управлява с гребло от местен лодкар, достоен за четката на художник- изправен на кърмата, нахлупил традиционната конусовидна сламена шапка. Придвижваме се тихо под тунел от надвиснали над водата дървета и храсти. А когато наближаваме пристанището, за да се отправим обратно с автобуса към Сайгон, заради ниско разположените над канала мостчета лодкарят спуска навеса на лодката и ние буквално трябва да залягаме под него. Цяло приключение!

(Следва)

ЕКЗОТИЧНИ ПРОГРАМИ НА БОЯНА-МГ:

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
16/07/2015

Коментирай