ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ: 8. Камбоджа – мистерии в Ангкор

ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ

Вижте всички статии от поредицата „ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ“ тук.

vietnam-indokitay-8-cambodia-angkor-07

8. Камбоджа – мистерии в Ангкор

Камбоджанският град Сием Рип е столицата на местния туризъм и изходна база за посещение на храмовете Ангкор. Кацаме на тукашното летище по тъмно,повече от час висим на огромна опашка за издаване на входна виза, късно и вечеряме, а за достатъчно сън нямаме време, защото трябва да станем в 04.00 сутринта.Така ни е инструктирала камбоджанската ни екскурзоводка… Оля, която си представяше, че сме от Латвия или друга от балтийските страни. Някои мърморят заради ранното събуждане, но тук в 17.00 вече е мрак. И на мен , и на Мария ни се спеше, но после си дадохме сметка, че ако си бяхме останали в леглото, нямаше да видим изключителната картина, която се откри пред очите на стотиците дошли тук като нас туристи от целия свят. Да посрещнеш изгрева на слънцето на фона на величествените останки от най-големия храм и столицата на кхмерските империи, датиращи от преди векове, е уникално преживяване! Вижте снимките – те говорят повече, отколкото най-витиеватите слова!

Камбоджа, позната на българите от последното издание на телевизонното риалити „Сървайвър”, е една от най-слабо развитите страни в света. Средният доход на глава от населението е около 180 щатски долара. До голяма степен това се дължи на историческото развитие на страната. Повече от шест столетия (между IX и XV век) при кхмерските династии на Ангкор процъфтява култура, която в края на този дълъг период запада. Виетнам и Тайланд завладяват големи територии на кхмерската империя. През 1867 година започва френската колониална епоха, която продължава до Втората световна война. След нея страната е под роялистко и комунистическо влияние, като най-трагичен за камбоджанците е периодът на червените кхмери под водачеството на Пол Пот. Само за две години (1976- 1978) от терора на това комунистическо формирование загиват над 2 милиона души! След вътрешните размирици и войни населението продължава да страда от тежките военни травми. Разрушена е обширна част от инфраструктурата, изсечени са значителни площи от горите, има сериозни пропуски в снабдяването на хората с храна и питейна вода. Навярно подобна е била картината и през XV век, когато кхмерската цивилизация изчезва. Купища богатства и религиозни светини потеглят за тайландската столица Аютая. Ангкор се обезлюдява, а каменните храмове потъват в забвение. Цели 400 години! Открити са преди 150 лета от френския изследовател Анри Муо. Съвсем случайно: бродейки из джунглата с мачете в ръка, французинът попада на руините на Ангкор. Най-големият град в света през Средните векове, в който са живеели 750 хиляди души!

Храмовете Ангкор, обявени за обект на ЮНЕСКО, се посещават годишно от над 5 милиона туристи. За тях работят според Оля 4000 екскурзоводи на 11 езика. Най-голям приток на туристи тук имат азиатските страни: Китай, Япония, Виетнам, Южна Корея. Идват и европейци, предимно от западната част на континента, но азиатците са безусловно повече. Може би затова и закуската в хотела ни, а днес заради ранното ставане в сухия пакет, е основно комплектована за азиатски туристи – разбирай ориз и нещо друго. За да се влезе в храмовия комплекс, пропускателният режим е много строг. Правят ни снимки за специалния пропуск, който има вид на бадж. Стриктно се следи за външния вид на жените – да не са с открити рамене и къси поли. Дори номерата с шалове около голите крака не минават. До храмовете стигнахме с малък, но раздрънкан автобус, и трябваше да издърпаме ушите на Оля, за да ни предостави за следобедната обиколка друго, по-читаво возило.

След като закусихме на крак (част от храната дадохме на неколцина дечица, каквито обичайно се въртят около автобусите с туристи), се отправихме към първия храмов ансамбъл – Ангкор Ват, изграден само за молитвени цели. Смята се, че това е едно от чудесата на Азия, връх на хиндуистката храмова архитектура. Храмовият комплекс Ангкор Ват е символът на Камбоджа, изобразен е и на нейния национален флаг.За да се стигне до сърцевината му, трябва да се прекоси над 200-метров насип, ограден с каменни парапети и фигури на лъвове и многоглавата свещена змия Нага (ако си спомняте един от отборите в камбоджанския Сървайвър носеше това име). По този път се стига до огромната западна входна порта, през която се влиза в самия храм. На стъпаловидна площадка се издигат 5-те храмови кули: 4 в ъглите и 5-тата, най-високата (65 м), в средата. Общата площ на тази композиция е 2000 кв.метра.

Ъгловите кули са свързани с галерии, на чиито стени са изсечени каменни релефи, представящи различни сюжети от прочутите хиндуистки епоси „Махатхарата” и „Рамаяна”, като най-чести типажи са митичните небесни танцьорки апсара. Същия ден вечерта имахме удоволствието да присъстваме на традиционния камбоджански танцов спектакъл Apsara Dance Show, където гледахме на живо изпълненото с красота и грация изкуство на съвременните апсара.Твърди се, че по своя замисъл Ангкор Ват символизира връх Меру, който е домът на девите в хиндуистката митология. Освен танцуващите красавици, на каменните релефи са изобразени кхмерски войници – пехотинци и конници, слонове, използвани като бойно оръжие. Не липсва фигурата на хиндуисткото божество Вишну, както и на кхмерския владетел крал Суряварман II, по чиято заповед започва строителството на комплекса. Според неговите представи, Ангкор Ват трябвало да бъде храм на държавата и нейна столица. Вишну не е поставен тук случайно – това е периодът, в който се прекъсва традицията подобни монументални композиции да се посвещават на бога Шива, започва тази на Вишну и такова е и решението на краля.

Преминаваме през внушителната Южна порта към следващата част от комплекса – някогашната столица Ангкор Том, Великият град, строен в края на XII век. Това е последният административен и религиозен център на кхмерската империя,новата столица на кхмерите, изградена по нареждане на кхмерския владетел Джаяварман VII, смятан за изключителен държавник. Ангкор Том е ограден с 8-метрова каменна стена с 5 портала и дълъг цели 16 км воден канал. Преди да пристъпим през южната порта, минаваме през шпалир от два реда каменни фигури – от едната страна са богове, от другата – демони. Най-впечатляващ е храмът Байон, ограден от дълга галерия с релефи по стените, пресъздаващи картини от бита на народа, дворцовия живот и военните походи на владетеля. Този храм е изтъкан от мистерии. В научните среди продължават да се водят дискусии. Най-напред се спори дали това е гробница на Джаяварман VII, дали пък кралят будист е посветил този храм, за да възвеличае себе си. Голямата загадка е какво се крие зад огромните двуметрови каменни лица около главното светилище, високо 45 метра. Те са изсечени в стените на 52 лотосови кули в Ангкор Том, колкото са седмиците на годината. На всяка кула тези лица са 4 на брой, гледат в четирите посоки на света, но така, че очите ни – техните и нашите, да се срещат от всяка позиция. Нещо като в популярния кръчмарски шлагер „А потрета от стената само ме следи…”. Освен това, те променят силуета си при всяко изместване на ракурса към тях, ту изчезват, ту се появяват. Изниква другия въпрос: чии са тези над 200 лица? На владетеля Джаяварман VII или на Аволокитешвара – събирателен образ на Буда и на един от най-големите кхмерски пълководци, помагащ на хората да достигнат Нирвана? Няма точен отговор. Докато обикаляме насам натам, се появят девойки и момчета в камбоджански национални костюми, с които туристите, а и ние, се надпреварват да се снимат. По-издръжливите пък се изкачват по стръмното стълбище към най-високата кула, за да зърнат околността.

В Ангкор Ват има още няколко забележителни места, които заслужава да се видят. Едното е Терасата на прокажения крал, а другото – Терасата на слоновете, от която кралят е наблюдавал военния парад на бойните слонове на Площада на победата. Ще спомена и храма Бафон с каменните слонове.

Към 11.00 топлината става нетърпима и Оля ни качва на автобусчето, за да ни отведе в хотела. Ще се върнем при храмовете чак след обяд, около 16.00, когато поотмине тропическата жега.Камбоджа се намира в областта на южноазиатския мусонен климат. Обикновено тук големите горещини са през дъждовния период (април – октомври) и достигат над 33 градуса по Целзий. Но очевидно и през ноември не правят изключение плюс голямата влага – за един ден смених три тениски! Така че почивката около обяд е задължителна. А после ни очаква поразителната битка на живот и смърт между природата и древното минало в храмовия комплекс Та Пром. В хотела има басейн, можеш да си направиш и някой масаж. За да стигнем до него обаче, трябва да минем първо край дома на Оля, за да я оставим там. Тази маневра се повтори и надвечер и не направи добро впечатление, защото задължение на екскурзовода е първо да се погрижи за туристите си, а после за себе си. Но в Камбоджа изглежда не е така…

Около 16.30 пристигаме в Та Пром – още един храмов гигант в традиционния кхмерски байонски стил. Строен е през XII век по времето на Джаяварман VII. Разположен е насред камбоджанската джунгла и е бил посветен на майката на краля. Но това, което виждаме тук, едва ли има аналог някъде по света. В тази част на азиатския континент растат дървета от вида spong с огромни открити корени, които буквално приличат на пипалата на октопод. Те така са се вплели в каменните стени на комплекса, дори във всяка цепнатина, ниша и покрив, че човек остава удивен и потресен как природата е способна с такава задушаваща хватка да съсипе истински архитектурни шедьоври, дело на човешката ръка. Защото днес, в резултат на тази хилядолетна смъртоносна битка, Та Пром е полуразрушен и няма нищо общо с първоначалния си впечатляващ вид. По онова време е заемал площ от 730 км.километра! Имал е 39 кули, няколкостотин каменни жилища за прислугата, 260 позлатени статуи на хиндуистки богове, бил е опасан от тригълна стена, която сега не съществува. Близо 12 000 души: монаси, слуги и танцьорки, са съставлявали обслужващия персонал! Днес Та Пром е неузнаваем.

В средата на миналия век учени и археолози стигнали до решението Та Пром да остане в този си вид и така да бъде експониран на туристите. След приемането му през 1992 година в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, 15 години по-късно в храмовия комплекс започват интензивни реставрационни работи, каквито забелязахме и ние по време на нашата обиколка. Първата работа на реставраторите е била да се подхванат пипалата на „октопода”, за да спре разрушителното им действие.

Силно се надявам със съдействието на ЮНЕСКО да се помогне за съхранението на това уникално културно-историческо наследство.

На връщане към хотела остана и малко време за шопинг, но очевидно повечето нашенци пазеха „муниции” за утрешното ни отпътуване за Тайланд. Танцовото апсара шоу вечерта беше и последната атракция на камбоджанска земя.

След ранен трансфер до летището в Сием Рип в 09.50 отлетяхме за Страната на усмивките. По програма имахме посещение на някои от забележителностите в столицата Бангкок и полет до тайландската перла остров Пукет, където щяхме да останем три дни. Но само за почивка и кефове на плажа. Така, както предната година сторихме след обиколката ни из Мексико в морския курорт Канкун. Повярвайте ми – за финал такъв вариант е супер!

(Край)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
23/07/2015

Коментирай