ФЕНОМЕНЪТ ЗАНЗИБАР: 2. Джамбо! Хакуна матата…

Вижте всички статии от поредицата „ФЕНОМЕНЪТ ЗАНЗИБАР тук.

2. Джамбо! Хакуна матата…

На местния език суахили „Джамбо” означава „Здравей”. На ден може десетки пъти да чуете този поздрав – от персонала на хотела, в ресторантите край брега на океана, в магазинчетата за сувенири, на плажа, където кръстосват всякакви местни екземпляри, предлагащи екскурзии и всякакви забавления, дори и марихуана. Сред тях има едни стройни момчета, облечени с шарени наметала, с тояжки в ръка, които имитират жителите на танзанийското племе масаи. Тази местна етническа общност живее по свои правила и закони. Мъжете са пастири на стада с говеда, с което е свързан обичаят им да консумират сурово мляко и да пият от кръвта на заклано животно, за да им дава сила. Жените им се грижат за домакинството и децата. Демографска криза при тях е непозната – раждаемостта е висока. Както впрочем и в Занзибар, където тотално преобладава младо население на възраст между 18 – 25 години. Живеят в малки села в колиби, като мъжете се възползват, който може, да имат…до 4 съпруги. Развитието на туризма им е дало шанс да произвеждат и продават бижута от естествени материали. Самите те се кичат с масивни гердани, обеци, гривни и пр. Масаите са главният герой на картините, които местни художници рисуват и продават в магазините и сергиите за сувенири. Та тия момчета на плажа Нунгви изглеждат почти като тях, хващат окото и на европейките, част от които търсят екзотика и в интимни ласки с африкански привкус срещу заплащане. Публична тайна в Занзибар е, че докато в Тайланд мъже търсят момичета, тук секс туризмът върви в обратна посока.
Иначе местното население е доста консервативно към всякакво по-разпуснато поведение. Руснаците, които наводниха острова, са ярък пример в това отношение – пиянските изцепки на мъжете и провокативното облекло на жените на обществени места, не на плажа, бяха накарали местните власти да изкарат едни яки глоби за провинените. Този консерватизъм се дължи на религията – почти 95 % от занзибарците са мюсюлмани. Тя е наложена още в края на XVII век, когато Занзибар попада под контрола на арабите и конкретно на Оманския султанат. На острова обаче има подчертана толерантност към другите вероизповедания: християнство, хиндуизъм. В столицата наред с основните религиозни храмове: джамиите Малинди и Ага хан, вярващите християни могат да посещават свободно Англиканската църква или да речем Католическата катедрала.
Както в почти всички екзотични дестинации по света, така и тук, в Занзибар, извън курортните комплекси цари голяма, меко казано, мизерия. Виждахме я и в близкото селище Нунгви, и в махаличките покрай пътищата, когато се отправяхме на екскурзия във вътрешността на острова, дори и в самия столичен град. На много места хората живеят без ток, без вода, без канализация, в порутени постройки. Улиците в малките селища нямат осветление, тънат в прах и мръсотия, а сред тях подскачат малки деца. За телевизия и интернет забрави. Хората се трудят срещу символично заплащане основно в плантациите за банани или други селскостопански продукти, виждахме ги многократно натъпкани като сардели в местните маршрутки „дала дала”. Други пък теглят тежките риболовни мрежи, защото риболовът е другият важен поминък на острова. Средното заплащане се движи около 100-150 долара месечно, но това е предимно за работещите в града, в селата става дума за по няколко долара на месец.
Когато настъпва отливът, често може да се видят жени, които събират водорасли. Това е много тегава работа – да стоиш няколко часа във водата под лъчите на палещото слънце, за да подбереш водораслите, които стават за продан. Те ще отидат после към козметичните фирми, които произвеждат от тях паста за зъби и други подобни продукти, дори и … сладолед! Една жена за месец работа с водорасли изкарва не повече от 7-10 евро, но при алтернативата семейството й да гладува няма друг изход. Плажът дава и друга възможност да се изкарва някакъв, макар и малък доход. Жените освен водорасли събират и раковини. След обработката им се превръщат в бижута, които поемат към сергиите и магазинчетата за сувенири. Ловът на стриди пък отваря потенциал за изкуствено отглеждане на перли. Наскоро гледах по един от телевизионните канали как стъпка по стъпка се развива и този поминък. Идеята е на американски предприемач, който наема за целта персонал и го изпраща на обучение в САЩ. Един известен в Занзибар дизайнер пък събира найлонови торбички от местните сметища, превръщайки ги в…облекла тип висша мода!
Труден е животът на хората тук, но въпреки всичко от лицата им не слиза усмивката – знак на доброжелателност, откритост и уважение към чуждоземеца. „Джамбо” звучи навсякъде, а на плажа можеш вече да чуеш и по някоя руска дума. В едно художествено ателие в Каменния град – старата част на занзибарската столица, се запознахме с рускиня, която преподава тук руски език. И каза, че интересът към него не е никак малък. Похвално, защото тази година немци и британци нямаше по занзибарските плажове, където всяка година обичайно събират тен над 100 000 туристи от различни краища на света. Заместиха ги руснаци, украинци, поляци и нашего брата. А знаем какъв необятен пазар е руският и занзибарците бързо са започнали да се ориентират, включително и с изучаване на руския език. Сигурно там, където имаше по-голямо струпване на български туристи, по някоя дума и от нашия роден език може да е влязла в речника на местните. Между другото в занзибарските училища сериозно се набляга на изучаването на чужд език и това естествено е английският. Докато пътувахме из острова, срещахме по пътя тук-там групи от ученици в униформи, които отиваха или се прибираха от училище. Самите учебни сгради са едноетажни и ако не видиш струпаните пред тях ученици, трудно можеш да си представиш, че такава постройка служи за образователни цели.
И въпреки крещящата бедност, жителите на Занзибар нямат вида на отчаяни хора. Приемат съдбата си може да се каже философски с другия станал най-популярен лаф сред чужденците: „Хакуна матата”. В превод от суахили означава „Няма проблем”, „Нямаш грижа”. Това мъдро словосъчетание идва от заглавието на една песничка, изпълнена от поп звездата Елтън Джон, в популярния в цял свят анимационен филм „Цар Лъв” (The Lion King), спечелил през 1994 година специална награда на филмовата академия на САЩ.

(Следва)

 

За Коледните празници, от 17 до 28.12.2021 година, туристическа компания Бояна-МГ организира ваканция в Занзибар. Повече подробности може да научите в сайта на фирмата www.boiana-mg.bg.

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
22/04/2021

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*