Легенди от Лазурния бряг

И през това лято екскурзията „Легенди от Лазурния бряг” отново е хит. Барселона – Ница – Кан – Монако /Монте Карло/ – Сан Ремо са основните дестинации в едноседмичното комбинирано пътуване със самолет и автобус. Достатъчно популярни и привличащи туристи от целия свят. В сайта ни сме дали подробно програмата, но ми се иска да ви обърна внимание на някои други и не по-малко интересни места от маршрута, които допълват колорита на това пътешествие из Европа.

ТОССА ДЕ МАР

След като предния ден сте се омайвали от чара на Барселона, сега иде ред на Тосса де Мар. Това приказно красиво градче с прекрасни плажове е на час път с автобус от каталунския гранд. Датира още от римско време като малко рибарско селище. През Средновековието е построена крепост за защита от прииждащиге африкански пирати. Сега тя е голямата забележителност на градчето. Когато прекрачите крепостната порта, ще попаднете в лабиринт от тесни улички, които се провират край обраслите с бръшлян и цветя белосани къщи. Играта на цветовете е поразителна и неслучайно първи оценяват прелестта на това благословено място творците: художници, писатели, поети. Именно тук е открит и първият в Испания музей на изобразителното изкуство. Тосса де Мар до голяма степен се свързва с творчеството на художника Марк Шагал. Ред други знаменитости като Ава Гарднер, Франк Синатра и др. са избрали да свържат жизнения си път с тази малка перла край Средиземно море.

Тосса де Мар се слави и със своята превъзходна средиземноморска кухня. Казват, че тук се намират едни от най-добрите рибни ресторанти в Испания. Всичко, което излиза от кухнята им, е изключително свежо- рибният пазар започва още в 05.00 сутринта и ресторантьорите са първите му клиенти. После идва майсторството на готвачите. Марескада, навахос са само част от кулинарната терминология, зад която се крият  невероятно вкусни комбинации от прясна риба и морски дарове – всичко на скара. Сервират се с топъл „селски” хляб с маслини и зехтин, виното е по ваш избор, но тук слаба марка вино няма. Започнете с дегустацията от Тосса де Мар. А после продължете в избата – имате тази атракция включена в програмата и респективно в цената на туристическия пакет.

МУЗЕЯТ НА ДАЛИ

На път за Франция, все още на испанска земя, е театърът-музей на каталунския художник Салвадор Дали. Намира се в малкото градче Фигейрос. Открит е през 1974 година и е плод на изключителното въображение и ексцентризъм на Дали, на уникалното му чувство за дистанция от статуквото.

Салвадор Дали израства като художник в Испания, но по-нататъшното си творческо развитие, особено в областта на сюрреализма, продължава във Франция. Невероятен творец, но и женкар, бохем пар екселанс! Любовните му похождениая нямат чет, докато съдбата не го среща с голямата му муза Гала. Името й всъщност е Елена, има руско потекло от семейство на белогвардеец. Тази жена е била омъжена за известния френски търговец и поет Пол Елюар, дълго време не е могла да получи развод заради католическия им брак. Правя това отклонение за Гала, защото тя и тук, в театъра-музей на Дали, където е пълно със символика, отново е главен герой.

Още отвън фасадата на музея изглежда необикновена: боядисани в червено стени и покрив, на който се мъдрят…кокоши яйца. В средата пред главния вход ви посреща фигурата на водолаз – символ на навлизането в дълбините на подсъзнанието, което ще ви следва през цялото време в музея. А отстрани ще ви наблюдава…главата на художника с кой знае защо монтиран…телевизор на челото.

Влизайки през главния вход, ще попаднете на истинско царство на ексцентризма. В средата на двора пред музея е паркиран черен кадилак с шофьор-манекен, на чийто покрив е стъпила женска бронзова статуя. Този експонат Дали е представил на Световното изложение на сюрреалистите в Париж през 1938 г. и е специален подарък от него за Гала. Истински шедьовър е огромното платно във вестибюла на музея, което представя т нар. ефект на двойния образ. От един ракурс виждаш голата Гала в гръб,а от друг този образ изчезва и се появява лицето на…американския президент Абрахам Линкълн! В тази творба за първи път се намесват уменията на компютърния програмист – в случая Леон Харман.

В самия музей чудатостите на художника нямат край. Има една странна композиция от 2 картини / идея за очите/, някаква неопределена мебел /идея за ноздрите/, диван във формата на силиконови устни/ идея за устните/ – всичко това събрано като интериор на стая. Качваш се по едни стълбички, пред които стои фигура на камила. Навеждаш се да погледнеш под корема й с лупа и вместо интериора на стаята, виждаш…човешко лице! Този експонат е бил представен в Института по изкуствата в Чикаго през 1935 година. „Залата със съкровищата” пък е може би единственото място, където могат  да се видят съвсем човешки и лесно възприемащи се творби на художника, които нямат нищо общо с останалите ексцентрични произведения. Тук най-често е рисувана Гала, но има и други прекрасни произведения като „Кошничката с хляба”, „Момиче на прозореца” и др.

Не по-малко интересна е и изложбата на ювелирни изделия, изработени по проекти на Дали. Брошки, обеци, кръстчета, колиета и други накити са представени в отделна зала, в пълен мрак, само с дискретна светлина, подчертаваща детайлите на бижутата. Уникална е брошката „Кралско сърце” /1953/. Представлява златно сърце с малка корона и вътрешност от рубини, която чрез електронно устройство….пулсира и създава илюзията за живо сърце. Това било сърцето на кралицата, което бие загрижено за народа…

На метри от театъра-музей има голям магазин, където се продават много добри като качество и цена  репродукции с най-популярните творби на Салвадор Дали.

ОСТРОВЪТ НА ЖЕЛЯЗНАТА МАСКА

От Ница до Кан е не повече от половин час път с автобуса. Кан, както се знае, е едно от най-престижните места за отдих на Лазурния бряг. От началото на 50-те години на миналия век тук ежегодно се провежда международният кинофестивал за голямата награда „Златната палма”. Тази година бе 63-то му издание. До фестивалния дворец се намира и Алеята на славата, изпъстрена с отпечатъците от ръцете на любими на милиони хора по света киноактьори. Без съмнение това ще бъде и главната цел на посещението ни в Кат, но като опция в свободното време ви предлагам да отскочите до близкия остров Маргарита. От пристанището на Кан до острова се отива с корабче за около десетина минути. Стъпвайки на острова, ще се изправите пред стените на крепост с твърде мрачна слава, особено по времето на небеизвестния кардинал Ришельо. Това е Форт Роял, откъдето е минал и Наполеон след като напуска о.Елба, подготвяйки се за новия си поход към Париж през 1815 г.

Между ХVІІ и ХХ век фортът  е бил използван не само като фортификационно съоръжение, но и като затвор.Тук са били затваряни противници на монархическия режим, интелектуалци и др неблагонадеждни елементи, както и криминални престъпници. Функцията му на затвор сега най-много привлича туристите, защото тук, в една от килиите, е прекарал живота си затворникът с желязната маска. Може би си спомняте едноименния филм – едната версия с главен герой Жан Маре, другата – с Леонардо ди Каприо? Този персонаж става известен благодарение на Волтер и особено на Александър Дюма. Именно по сюжет на романа на автора на „Тримата мускетари” е създаден и филмът „Желязната маска”. Този сюжет обаче няма нищо общо с действителността. Кой е истинският затворник, прекарал 11 години между 1687 и 1698-ма със скрито зад стомана лице, предоставям на вас да разберете. Просто вземете билет и се качете на корабчето от Кан.

КАЗИНО МОНТЕ КАРЛО

Каймакът на екскурзията „Легенди от Лазурния бряг” без съмнение е Монте Карло – един от четирите административни района на Княжество Монако и Мека за европейския хайлайф. А онова, което най-много гложди любопитството на туристите тук, разбира се е Казино Монте Карло.

За да се стигне до казиното, след като автобусът остане на паркинг, трябва да се мине през тунел, където се движат по време на състезание болидите от Формула 1 за приза „Гран при” на рали Монте Карло. Пистата в Монте Карло се счита за една от най-трудните, защото минава през градската част и наистина се изисква висш пилотаж. След тунела се изкачваме с асансьор до нивото на един от най-престижните хотели в Европа – Отел дьо Пари, където се намират Казиното и не по-малко известното Кафе дьо Пари. Хотелът е открит през 1864 година, по разкош наподобява кралски дворец. Крале, князе, аристократи, крупни банкери, интелектуалци, хора от артистичния свят и пр. са сред постоянните гости на хотела.

Казиното на Монте Карло е великолепен образец на архитектурата от ХІХ век. Пред входа му постоянно има на паркинг много скъпи лимузини. Неотменен ритуал е обаче през минута – две да врътват по едно кръгче край него бентлита, мерцедеси, лъскави кабриолети и т.н., изобщо пада една голяма фукня. Пред казиното често сноват двойки или цели фамилии в елегантно вечерно облекло, които обаче не винаги е задължително да седят край рулетките. След разширяването си казиното предлага и много допълнителни културни развлечения: театър, опера, балет…

Преди да се появи казиното, тук е била гола поляна. През 1856 година стопанинът на тази земя я продал на княжеството за 22 сантима /!/ на кв.метър. И той, пък и никой по онова време, не е предполагал, че на безценица се продава златна кокошка.

Един от принцовете на Монако – Флорестан, познавал добре театралния живот и художествените изкуства в Париж. Заедно със съпругата си – принцеса Каролина, решават да превърнат голата поляна в изискано място за забавления, което да събира елита на страната и континента, да конкурира по блясък популярните през онези години европейски курорти като Баден Баден, Мариенбад и др. Техният син – Карл ІІІ, доразвива тази идея и по негово време са построени сградите на Казиното, Отел дьо Пари и Кафе дьо Пари. Казиното е открито през 1865 година. Принцът наема много опитен управител, който дълги години е практикувал този занаят в Хамбург. Под негово ръководство Казино Монте Карло става едно от най-добрите на континента. Няколко пъти е разширявано, за да добие днешния си вид.

Туристите, които посещават Монте Карло, без проблем може да си опитат късмета в Казиното срещу залагания и с малки суми. Както се казва – за спорта. Които обаче не се вълнуват от тръпката на хазарта, могат да изият по едно кафе или чаша Рени Мартен в Кафе дьо Пари. Не гледайте само бентлитата – и тук има място за простосмъртни!

АСЕН БОЯДЖИЕВ

28/05/2010