НОВА ЗЕЛАНДИЯ: 1. Под британска “закрила”
НОВА ЗЕЛАНДИЯ – страната на кивито и гейзерите
Обикаляйки по света, забелязвам една отчетливо повтаряща се тенденция при възникването и развитието на повечето бивши колониални страни. Някъде в средата на второто хилядолетие на тяхната сегашна територия пристигат португалци или холандци, но не се задържат дълго. След тях идват французите, стоят повече, докато дойдат англичаните и ги изгонят, пришивайки новите земи към дела на британската корона. Това се случва и в Африка, и в Азия, и в Австралия, и в Америка, и естествено в Нова Зеландия, за което ще разкажа сега. Съдете сами: първият европейски изследовател, достигнал Нова Зеландия през далечната 1642 година, е холандецът Абел Тасман. 100 години по-късно тук акостира и британският мореплавател капитан Джеймс Кук. Само че докато на Тасман дори и не му е идвало на ум да забие байряка на страната си и така да разшири територията на Холандия и с тези земи в Южното полукълбо, капитан Кук сторил тъкмо обратното: провъзгласил Нова Зеландия за собственост на Великобритания. Оттогава до днес държавен глава на островната държава си остава Нейно Величество британската кралица.
Вижте всички статии от поредицата „НОВА ЗЕЛАНДИЯ – страната на кивито и гейзерите“ тук.
1. Под британска “закрила”
Нова Зеландия е разделена на два острова – Северен и Южен, като ние ще гостуваме само в северните територии. 23 км по море в рамките на пролива Кук делят Нова Зеландия от континенталната Австралия. Още през люка на самолета прави впечатление ширналата се зеленина на северния остров. В основата на тази черта в ландшафта на острова е влажният океански климат. Вали много, има даже места, където падат дъждове в порядъка на 4000 мм на кв.метър! Наричат страната истински природен рай и доказателства за това се срещат почти на всяка крачка: езера, вулкани, тучни пасища, глетчери, гейзери, пясъчни ивици, пещери и какво ли още не. Най-интересното е, че има много растения и животни, които не могат да се видят никъде другаде по света. Причина за това е, че страната е откъсната от големия континент преди около 80 милиона години, вследствие на което природната среда се е развила в изолация. Затова почти 70% от всички растителни видове се причисляват към категорията ендемити. Само в Нова Зеландия са разпространени дървета като южния бук, кипарисът риму, боровете каури, които достигат 60 метра височина. Може би звучи странно за нашите географски ширини, но дърветата в тази страна не загубват листата си през зимата, а остават зелени през цялата година. Поради голямата сеч на гори през последните 200 години в Нова Зеландия са внесени и нови, бързорастящи дървесни видове, главно от Северна Америка. Фауната не прави изключение откъм редки и типично новозеландски видове. Поради липсата на естествени хищници много от птиците са загубили способността си да летят. Такава е например емблематичната за страната птица киви, която новозеландците са сложили и в националния си герб. Това обяснява и прозвището им, с което са известни по света – кивитата. В Нова Зеландия няма змии и други отровни животни, прилепът пък е единственият местен сухоземен бозайник. Водите на морската акватория около Нова Зеландия са дом не само на много риби, но и на китове, делфини и тюлени.
Когато капитан Кук стъпва на островите, заварва местното население – маорите. Пристигналите по-късно от Европа заселници бързо елиминират маорите от обществения живот, дори след многобройните войни с тях и внесените от континента болести това коренно население било заплашено от изчезване. Днес ¾ от новозеландците са наследници на британските заселници от ХІХ век. Паралелно с тях страната продължават да населяват и маорите, като с течение на времето двете основни етнически групи все пак успяват да постигнат мирно съжителство.
За маорите ще пиша по-нататък. Преди това още малко исторически факти. На практика Нова Зеландия в сегашния й вид е създадена през 1840 година, когато на 06 февруари е подписан т.нар. договор Уаитанги, според който маорите официално предоставят управлението на страната в ръцете на британската корона. В този договор има колкото комична, толкова и драматична клауза, която гласи, че Великобритания „ще закриля” имотите на маорите, което впоследствие се оказва чиста проба шменти капели. Като погледнем съдбата на другите британски колонии, тая „закрила” е повече от ясно каква е била. Но да продължим. От 1841 година Нова Зеландия е със статут на колония. През 1852 година се ражда първата новозеландска конституция. Откриването на златните залежи през 1861 година бележи навлизането на нова голяма вълна имигранти. През 1865 година столицата се премества от Окланд в Уелингтън, където е и до днес. В 1907 година Нова Зеландия извоюва своя суверенитет.
В наши дни наред с Австралия тя е сред най-развитите държави в света. Отличава се като типична аграрна страна с интензивно селско стопанство, в което водещо място заема овцевъдството. Изчислено е, че на 1 новозеландец се падат 20 овце! Страната няма равна в света по консумацията на агнешко месо. След Австралия е втора на планетата по добив на мериносова вълна. Едни от най-хубавите покупки, които направихме по време на това запомнящо се пътуване, бяха изделията от чиста мериносова вълна: пуловери, жилетки, елечета, шапки, ръкавици. В Нова Зеландия са обичайни състезанията по стригане на овце. На такава стрижба станахме свидетели и в магазина, където правихме въпросните покупки, само че под ножицата се оказа… бял пухкав заек! Между другото по време на обиколката ни из страната на твърде малко места срещнахме стада овце. Виж – крави, колкото щеш! В хълмистата част на северния остров от години е тенденцията за увеличаване на едрия рогат добитък. Нова Зеландия е и един от най-големите производители и износители на плодове в света. В земеделието доминират култури като кивито, гроздето, зелената ябълка, крушите и кайсиите. Новозеландските вина се превърнаха в сериозен конкурент на международния винен пазар.
В Нова Зеландия основно значение за икономиката и бита има и използването на геотермалната енергия при наличието на многобройните гейзери и горещи извори. В световен мащаб Нова Зеландия заема второ място след Исландия по използването на естествената топлина от Земята.
Нова Зеландия обаче е и силно изявена земетръсна територия. Още при първите изминати километри от летището прави впечатление ниското строителство, а там където световната мода да се издигат небостъргачи не е отминала и тази страна, технологията за строителството им по разбираеми причини е изцяло японска. Впрочем, когато пристигнахме в Нова Зеландия, същия ден на Южния остров и по-специално в град Крайсчърч продължаваше да друса, като две седмици преди да тръгнем насам именно тук бе регистрирано тежко земетресение от 6-та степен по Рихтер, с много разрушения, но слава Богу без нито една човешка жертва!
Нова Зеландия е сравнително слабо населена- пада се по… 1 човек на кв.километър! След бума на имигранти през 50-те и 60-те години на миналия век, сега ситото е много голямо за желаещите да живеят и работят в тази страна. Особено голям е напливът от Китай и Южна Корея – всеки 4-ти жител на Нова Зеландия е от жълтата раса. Децата ни отново, както и в Австралия, трябваше да преминат на летището тежка имиграционна проверка. Иначе жителите на тази безкрайно красива страна се радват на висок стандарт. Пенсионерите получават по 200 новозеландски долара на седмица, работниците – по 15 новозеландски долара на час. Най-добре били платени лекарите и мениджърите в частния бизнес. Нова Зеландия е на едно от първите места в света по липсата на корупция. И това особено важи за полицаите на пътя, които е немислимо да подкупиш – държавата им отпуска достатъчно големи заплати, за да не изглеждат като нашенските униформени хайдути, които се крият в храстите с влажен поглед и стоп палка в ръка. Неслучайно доклад на Географското дружество на САЩ посочва Нова Зеландия като едно от най-привлекателните места за живеене в света.
За да приключа с краткото общо представяне на страната ще отбележа, че и тук, както в Австралия, държавният глава – британската кралица, е представена от генерал-губернатор. Депутатите от новозеландския еднопалатен парламент се избират на три години. Общо 16 са провинциите в страната, а под новозеландски суверенитет се намират и още две асоциирани държави: Нице и островите Кук, както и една територия със самоуправление – Токелау.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
