НОВА ЗЕЛАНДИЯ: 2. Окланд – пристанът на платноходките
НОВА ЗЕЛАНДИЯ – страната на кивито и гейзерите
Вижте всички статии от поредицата „НОВА ЗЕЛАНДИЯ – страната на кивито и гейзерите“ тук.
2. Окланд – пристанът на платноходките
От Мелбърн до новозеландския град Окланд са около 3,5 часа път със самолет. Там местим часовниците си с още два часа напред в сравнение с австралийското време.
На летището ни посрещна поредната рускоговоряща екскурзоводка – Наталия. Екскурзоводка е силно казано, защото въпросната госпожа по вероятно някакви семейни причини заместваше мъжа си (титулярния гид), по занаят била преподавателка в един от местните университети и си личеше още на пръв поглед, че няма професионална подготовка да води туристически групи. Бяхме принудени да поискаме смяната й от нашия новозеландски партньор. Колегите приеха веднага рекламацията ни и на следващия ден ни изпратиха друга екскурзоводка – Елена, която пък се оказа и най-добрата през това ни пътуване.
Окланд е най-големият град в Нова Зеландия. Наброява около 1,1 милиона жители при общо 4 милиона за цялата страна. Бил е столица на Нова Зеландия само четвърт столетие – между 1840 и 1865 година. Независимо от пренасочването на столичния център в Уелингтън, Окланд и днес продължава да бъде космополитната метрополия на страната. От тези над милион жители на града доста голям процент са маори и представители на други тихоокеански народи. Така че Окланд е нещо като огледало на държавата по отношение на етническото съжителство.
Когато тръгнахме от летището към града, поехме по магистрала, около която се простират едноетажни къщички, строени преди около 40-50 години, когато е била една от най-силните имигрантски вълни. Стари жилища, но добре поддържани. В по-голямата си част Окланд е съставен именно от такива едноетажни постройки, само в сърцето на града, в ситито, са разположени небостъргачите, които формират деловата част на метрополията. Там са банките, офисите на големите компании, висшите училища, луксозните хотели.
Според туристическата ни програма най-напред спираме на една наблюдателна площадка, от която се открива панорамен изглед към целия град. Тя се намира на повърхността на отдавна угаснал вулкан, потънал в трева. От кратера гледката наистина е превъзходна и човек веднага добива представа за структурата на града. Оттук се вижда и една от култовите забележителности на града – почти километровия стоманен мост Окланд Харбър Бридж, който свързва пристанището Central Business District със северния бряг на града. Този мост, подобно на Аспаруховия във Варна, е любимо място за любителите на силни усещания, практикуващи адреналиновите бънджи скокове. Казват, че кратери като този, от който съзерцавахме града от разстояние, има много в района на Окланд, защото всъщност градът е разположен върху огромно вулканично поле.
Преди да направим традиционната панорамна обиколка на града, г-жа Наталия ни отведе в най-популярния окландски музей – Auckland War Memorial Museum. Това не е военен музей, официалното му название заблуждава туриста, защото тук въобще темата за войната не е водеща. Той е открит през 1929 година, фасадата му е оформена в стила на гръцкия архитектурен неокласицизъм. Има три основни раздела: 1) Ранната история на страната – в тази експозиция изпъкват лодките на първите местни жители- полинезийците, тяхното оръжие и оръдията им на труда, предметите на местното изкуство. Може да се види например 25-метрово бойно кану , както и къща, украсена с дърворезба, в която са се провеждали племенните съвети; 2) Живата природа на Нова Зеландия – флора и фауна. Показани са десетки видове препарирани местни животни и птици, обитаващи сушата и прилежащите морски води; 3) Новата история на страната, като особен акцент е поставен върху участието на новозеландците в двете световни войни. Жалко, че екскурзоводката ни остави много малко време за разглеждане на музея, което е крайно недостатъчно и трябваше да го обходим едва ли не на бегом.
Добре, че ни отпусна повече време за другата забележителност на града – музеят Kelly Tarltons. Намира се в района на залива Мишън бей, където живеят по-богатите хора в Окланд. В този залив, чието крайбрежие е много красиво, е истинско стълпотворение от яхти и по-малки ветроходни лодки. Затова наричат Окланд „Градът на платноходките”. Самото пристанище е много голямо. Тук често акостират огромни като жилищни блокове круизни лайнери. Наоколо пък е пълно с красиви паркове, игрища за крикет. И новозеландците, като комшиите им от Австралия, обичат природата и спорта. Най-популярно в страната е ръгбито, после идват гребането, голфа, скуоша, конния спорт, ветроходството. Един от най-известните празници в страната е шоуто на лодките. Футболът е по-малко интересен.
Музеят носи името на своя създател, който искал да покаже на света подводното богатство на Нова Зеландия. Това е уникално съоръжение, което мигновено те хваща още след първите стъпки в него. Може би главната причина е непосредственото общуване с представителите на морския свят, което за нас изглеждаше необичайно. Малко след входа попадаш на голям басейн, в който момче и момиче в неопренови костюми си играят във водата с… огромни скатове. Това са едни от най-страшните морски убийци! Сега тези опасни морски създания плуваха кротко край двамата младежи, оставяйки се в ръцете им да ги галят и хранят! За да се случи тази идилична картина скатовете са били специално обработени, за да бъдат достатъчно безопасни. В друг басейн пък плуваха редом скат и т.нар. бамбукова акула, като всеки посетител може сам да си поиграе с тях. Има и други атракции: например макет на гигантска акула, разтворила страшните си челюсти, в чиято паст може да влезеш… за снимка. Интересно е, че водата за басейните и аквариумите с най-различни представители на морския свят се доставя директно от океана по тръби чрез специална помпа.
Покрай морските обитатели музеят открехва и страници от историята на полярните експедиции до Южния полюс, една от които е била ръководена от британския изследовател капитан Робърт Скот. Представени са няколко експозиции с предмети от бита на експедицията, както и верижният й трактор, бродил из ледовете.
За да се проследи историята на този голям научен и за съжаление трагично завършил експеримент, е избран много оригинален начин. Качихме се на платформа, която започна да се спуска на релси в дълъг тунел. По стените на тунела може да се види целия ход на експедицията, като в същото време получихме неочакван подарък. За компенсация на несъстоялия се на австралийския остров Филип парад на пингвините, тъкмо в този тунел успяхме да се насладим от близо на тези крайно симпатични животни. Е, не бяха 33-сантиметровите „джуджета” , а големите, т.нар. кралски пингвини, представени на живо в естествената им среда. Много са забавни и смешни, с бяло коремче и черен гръб, сякаш са облечени във фракове, а жълтото около вратлетата им наподобява неизменната за подобно облекло папийонка.
След като слязохме от платформата, попаднахме в подводен тунел, подобен на аналозите му в океанариумите, които сме виждали в Сингапур и Барселона. Имаше много атрактивни морски екземпляри освен акулите: 50-килограмов калмар, огромен лобстер, както и една голяма риба, която така бавно и мъчително си отваряше устата, че я оприличихме на… астматик.
Робърт Скот е един от най-известните в света полярни изследователи. Той ръководи две експедиции до Южния полюс. Първата завършва неуспешно (1904 г.), защото не е подготвена както трябва. При втората на 18 януари 1921 година Скот успява да постигне целта си, стигайки до полюса, но остава разочарован, когато вижда тук норвежкото знаме и една бележка, написана до него от колегата му Руал Амундсен: “Много си ми симпатичен, приятелю, но аз пристигнах тук преди теб.” Наистина, месец по-рано Амундсен достига Южния полюс и се смята за негов откривател. На връщане експедицията на Робърт Скот закъсва в ледената пустиня и всички загиват от лютия студ.
Само 100 дни след откриването на музея умира от сърдечен удар неговият създател Кели Тарлтънс. Семейството му го продава на холдинг, който се грижи за него и до днес.
След двата музея дойде време да се насочим към Ситито и да се настаним в хотела. Главната улица на Окланд е Куин стрийт и цялата е осеяна с магазини, ресторанти, театри, кина – все пак Окланд е и важен културен център на страната. Ситито силно контрастира с небостъргачите си на околностите на града. Тук се намира и най-високата сграда в Окланд – телевизионната кула Скай Тауър (325 метра), която се издига недалеч от нашия хотел Hyatt Regency, разположен на хълм над главната улица сред много зеленина и цял шпалир от палми. Както във всички големи градове, движението по Куин стрийт е много интензивно. Повечето коли са японски, както и в Австралия.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
