Белла Италия! Щрихи от Римини – Програма 55+

Курортното градче Римини се намира в областта Емилия Романя, в централната част на Италия, на брега на Адриатическо море. Като име не е непознато на българите, затова, когато обсъждахме възможностите да открием Италианската Ривиера за програмата ни „55+приятели”, избрахме именно Римини за този сегмент. И има защо: простираща се на цели 15 км плажна ивица с мек като коприна пясък, спокойна атмосфера в градчето, впечатляващо културно наследство, сърдечни домакини, които са постигнали своебразен баланс между темперамента на италианеца-южняк и хладната деловитост на хората от северните индустриални райони.

Тази програма предлагаме за втора година. Тя бе приета от нашите клиенти много добре. Бележките, които публикуваме, са от пътуването на една от групите ни до Римини миналото лято. Надяваме се да добавят някои щрихи към общата представа за този популярен италиански курорт.

Полетът ни на Wizz Air от София до Форли е кратък. Кацаме на италианското летище около обяд. Веднага прави впечатление колко е чисто и спретнато, за разлика от много други аерогари по света, но и колко е миниатюрно – от едната страна на пистата има селски къщи, отделени единствено с телена ограда. Римини се намира на 50-тина км от летище Форли, а на още 20 км в южна посока е държавата- джудже Сан Марино, която очакваме с нетърпение да посетим по време на екскурзията, включена в пакета на ваканцията. След около час пристигаме в хотела – разположен е съвсем близо до плажа. Обективно мога да кажа, че през цялото ни пребиваване тук се чувствахме много добре, всички останахме доволни и от храната, и от обслужването, и от условията за настаняване в хотела.

Впрочем, вечерята е първият ни досег с италианската кухня. Многобройни салати и предястия, няколко основни ястия и разбира се винаги по 2-3 вида прясно приготвена паста. Човек лесно се изкушава да опита от всичко и после гузно си казва „Айде от другата седмица започвам диета”. С вечерята има и вино (без лимит!), което е с доста добро качество за наливно. След доброто похапване се събираме около басейна на по питие, за да избистрим плана си за следващия ден. Единодушно решаваме да го посветим на Римини.

Центърът на Римини се обикаля за около час пеша. Има една основна градска артерия, която започва пред арката на император Октавиан Август (една от най-старите запазени римски триумфални арки – от 27 пр. Хр.), продължава през главния градски площад Piazza tre Martiria и стига до моста на Тиберий. Това е „стъргалото” на града, където решаваме да прекараме времето си след обиколката на Римини. Тук има безброй магазини и заведения, улицата е изпълнена с много млади хора. Особено оживено е в събота и неделя, когато всички идват тук, за да се срещнат, побъбрят или просто да се пошляят насам-натам. В събота до обяд се провежда и традиционният местен пазар, където всеки може да намери по нещичко за себе си или за свои близки. Прави впечатление и наличието на много велосипеди по улиците. Това е основно средство за транспорт в Римини – икономично и екологично.

Сядаме в едно от кафенетата на площада да отдъхнем и да се потопим в местната атмосфера. Дали да пием кафе или нещо друго е въпрос на избор. Когато човек не е свикнал с италианското кафе, лесно може да премине комфортната доза и неусетно да се почувства като герой от рекламата „Ред Бул дава криле”. Кафето е заблуждаващо късо (или както италианците го наричат ristretto) и човек остава с лъжливото чувство, че една чашка няма да му стигне, но на практика е точно обратното – втората и третата чашка идват наистина в повече. Изборът ни обаче е по-различен: да опитаме чаша вино от прочутия местен сорт Санджовезе (Sangiovese). Познат още от времето на Римската империя, той е най-типичният за централна Италия и в частност за Емилия-Романя. Сортът е универсален, подходящ за производство на различни видове вина – от леки трапезни до силни десертни . Много походящ е и за дълго отлежаване. Когато е сравнително младо, виното има силно изразен плодов аромат с меки танини, а когато е отлежало, е гъсто почти като ликьор с много тъмночервен до кафяв цвят.

След втората чаша вино решаваме да използваме прекрасното слънце за един мързелив следобеден плаж. Плажът се намира непосредствено до хотела. Впечатление прави колко добре е организирано и подредено всичко на това място. Всеки хотел си има определена зона за неговите гости, а те пък съответния номер на чадър и шезлонги само за тях. Всяка зона разполага със собствени съблекални, тоалетни, душове, чешми за краката – въобще всички удобства, каквито не намираме навсякъде по родните плажове. Има всякакви спортни забавления, но всички площадки, на които се използва топка: за футбол на малки вратички, волейбол, баскетбол и пр., са оградени с предпазна мрежа. А не като у нас отхвръкналото кълбо да ти събори шишето с бира или да ти залепи сладоледа на челото. Плажната ивица е широка почти 50 метра, а акваторията на морето най-близо до брега е преградена с изкуствени баражи, предпазващи плажа от бурни вълни.

Не ни се тръгва дори и след като слънцето започва да залязва. Времето е топло, а късният следобед е толкова романтичен. Сега е и моментът да се направят малко снимки на фона на залеза над красивото адриатическо крайбрежие.

Другият ден е посветен на Сан Марино. Екскурзоводката ни Ана е българка, която живее от 20 години в Италия. Изключително симпатична и ерудирана жена, която по пътя ни захранва с огромно количество инфромация. Имаме късмета да посетим държавата-джудже извън пиковия туристически сезон, затова автобусът ни успява да се качи и да намери място за паркиране точно в подножието на крепостните стени. Сан Марино се простира главно между тези стени и за туристите атмосферата тук е неповторима. Тесни живописни улички, множество кокетни магазинчета и кафенета, църкви и паметници, поразителни панорамни гледки към целия район. Кипи усилена търговия, тъй като държавата е безмитна зона, някои стоки могат да се намерят на изключително изгодни цени.

Черешката на тортата за хората, търсещи нови познания по култура и история, е посещението на Равена. Тя става столица на Римската империя през V-ти век, а в момента е място, концентрирало в себе си огромно количество паметници на раннохристиянската и византийската култура. Малкото градче притежава цели 8 обекта, включени в културното наследство на ЮНЕСКО (за сравнение в цяла България тези обекти са 9). Тук се намира и гробът на Данте Алигери. Но най-впечатляващи са мозайките, с които са украсени църквите. Изкусните майстори са успели с миниатюрни разноцветни елементи (някои от чисто злато) да изрисуват библейски сюжети и персонажи до най-дребния детайл. Копия на тези мозайки бяха показани наскоро и в софийската централна баня. Двата града имат много общо – освен че са пълни с древни паметници и история, София и Равена се състезават за европейска столица на културата през 2019 г.

В програмата имаме и посещение на малкото градче със звучното име Сантарканджело. Тук успяваме най-добре да усетим духа на Италия – чист и неподправен. Но изненадата ни не е в отличното качество на виното – то не може да бъде и друго, а в откриването на един необичаен музей – единственият в света музей на … копчето. Собственикът г-н Джорджо Галавоти е изключително интересна личност. През миналия век заедно с баща му са продавали копчета. Това, което е оставало, са го запазвали и един хубав ден през 1980 г. г-н Галавоти започнал да събира копчетата в каталог. Така впоследствие е създаден и този музей. Посещението му е безплатно, а собственикът му се радва сърдечно на всеки свой гост. Трогна ни жестът му, когато разбра откъде сме. Г-н Галавоти веднага извади лист с инфромация за музея, написана на чист … български език, и подари персонално по едно копие на всеки от нас!

Тръгваме си с удовлетворение от прекрасната почивка, но и с увереност, че ще се върнем отново – изостри ни се апетита за още впечатления от Италия. Има толкова много интересни места, които си струва да се посетят и са предвидени в следващите екскурзии в Римини, организирани от Бояна-МГ – Флоренция, Болония, Венеция … Bella Italia!

Николай Христов

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
20/12/2011

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*