До Монтевидео по „Сладкото море”

Бразилия – Аржентина – Уругвай.
Покана за танго и самба

Вижте всички статии от серията тук.

mondevideo11

4. До Монтевидео по „Сладкото море”

Когато се качих на борда на ферибота от Буенос Айрес за Монтевидео, не предполагах колко ще съм неподготвен по география, въпреки шестицата от гимназиалния курс. Пътувахме вече близо трийсет минути, катамаранът се люшкаше по вълните, през люка не се виждаше никакъв бряг и точно тогава зададох на гида ни Роберто наивния въпрос, мислейки,че сме някъде сред океански води: „Кога ще влезем в Рио де ла Плата?”. Аржентинецът ме изгледа учудено и отвърна: „Ами ние от самото начало сме в Рио де ла Плата…”

За чужденец, който никога досега не е плавал по този маршрут, да се заблуди е съвсем логично. Как да се види бряг, когато Рио де ла Плата достига широчина до… 220 километра! Това е най-широкия естуар в света, който събира водите на две големи речни артерии – Парана и Уругвай, и се влива в Атлантическия океан. За мащабите на реката говорят два показателни факта: тя е дълга 290 километра, а водосборният й басейн е втори по големина на континента след този на Амазонка.

В превод от испански Рио де ла Плата означава Сребърната река. До средата на ХVІ век испанците изнасяли добитото в Аржентина сребро с кораби през Карибите. Но голяма част от скъпоценния товар ставал жертва на пиратите. Тогава испанската корона се заела да потърси алтернативен път и през 1586 година мисията се увенчала с успех чрез откритието на Рио де ла Плата. Това решило проблема за доставката на среброто, а участниците в тази експедиция нарекли реката Сладкото море.

След около три часа път из сивокафявите води на реката – тя има свойството да си мени цвета според сезона, акостирахме на пристанището в Монтевидео. То е разположено сред естествен залив. Самият град е на левия бряг на реката, докато Буенос Айрес е по диагонал на десния. Казват, че докато уругвайците гледат реката фронтално, с лице към нея, аржентинците правят това през… рамото.

Монтевидео възниква като крепост за защита на испанците от набезите на португалската флота през 1726 година. Основател на града е тогавашният губернатор на Буенос Айрес дон Бруно Маурисио де Сабола. Първите заселници идват от Канарските острови. Много бързо, поради стратегическото си местоположение, Монтевидео се превръща в най-удобното естествено пристанище в Латинска Америка и съперник на аржентинската столица в морската търговия.

Днес Монтевидео е най-големият град в Уругвай.Тук живеят около 1,5 милиона души или близо половината от населението на страната.

Оператор на фериботната линия и туристическата обиколка на Монтевидео е компанията Buquebus. Тя се ползва със статута на монополист и от години сценарият за посещението на уругвайската столица е един и същ. Така след слизането от катамарана първата спирка на туристите в града е площад “Независимост” (Plaza Independencia). Тук са разположени някои от главните културно-исторически забележителности.

Когато стъпихме на това паметно за уругвайците място, имах чувството, че се намирам на… площада с паметника на Цар Освободител в София! В средата, също като у нас, се издига 17-метровият паметник на конник – ген. Хосе Артигас, национален герой на Уругвай в борбата на страната за независимост. И тук, както в София, край „коня” се простират сградата на хотел от веригата Радисън, както и парламентът, в характерния за колониалната епоха нееокласически стил. Тук е и Театро Солис, построен през 1856 година, открит с операта „Ернани” на Джузепе Верди. И днес това е най-популярното културно средище на уругвайската столица. Край паметника на Хосе Артигас се издига и 96-метровата сграда на двореца Palacio Salvo с фар на покрива, който се вижда още от пристанището. Този дворец на 27 етажа, построен през 1928 година, дълго време е бил най-високота сграда в Латинска Америка. В наши дни е отстъпил първенството на 157-метровия билдинг Торе де Антел – сградата на уругвайския телекомуникационен оператор Антел, която е най-модерната постройка в града. Близо до нея е Дворецът на конгресите, строен по проект на италианския архитект Виторио Мелио.

brazilia-arzhentina-urugvay-iguasuНа площад „Независимост” една каменна арка, изградена вероятно да дефилират победители, разделя центъра от старата част на града. Порта Сиудадела е названието й и от нея започва пешеходната зона. Улица с шпалир от сгради в колониален стил, осеяна с магазини, кафенета, ресторанти и така до градската катедрала. На нея можеш да срещнеш и туристи, и улични певци, художници, музиканти, естествено и просяци. Има и занаятчии, които предлагат ръчно изработени сувенири. Най-популярният сувенир е чашката за прословутия мате – чаят, без който и уругвайците като съседите им аржентинци не могат да живеят. Обичайна картина е да срещнеш и тук, на пешеходната улица, и навсякъде в Монтевидео местни хора – и млади, и стари, да мъкнат със себе си термоси с гореща вода и чашка или кратунка за мате. Сърбат си чая с такова удоволствие, с каквото французинът, например, отпива от чашата си с вино.

Пешеходната зона в центъра на столицата е приятно място за разходка и срещи, особено на младите хора. Но колко е различна по дух и атмосфера от Буенос Айрес. Някакси лъха на… провинциализъм, толкова е спокойно, сякаш времето е спряло. Може би това обстоятелство са отчели изследователите на градската среда, когато в едно проучване преди 7 години са сложили на Монтевидео етикета на най-доброто място за живеене в Латинска Америка. Самият Роберто няколко пъти ни подчертаваше, че за разлика от аржентинците уругвайците са по-искрени, по-лъчезарни, по-доброжелателни както към своите гости, така и помежду си. Не обичат обаче да ги смятат за бедния роднина на Аржентина. Демонстрират гордост и достойнство. Добре е да се знае и фактът, че по грамотност уругвайците са на първо място в южноамериканския континент! Но животът сочи друга тенденция: много от младите, образовани, висококвалифицирани и подготвени уругвайски специалисти търсят късмета си в Аржентина. Там се съсредоточават големите капитали, там се установяват транснационалните корпорации, които се нуждаят от квалифицирана работна ръка.

Въпреки развитието на нефтопреработвателната промишленост, която подобно на Венецуела е в ръцете на държавата, селското стопанство си остава най-важният отрасъл в икономиката на Уругвай. Страната произвежда соя и ориз, но животновъдството е основата на уругвайския износ. Изнасят се месо и кожи – статистиката сочи, че в степите на Уругвай пасат над 9 милиона говеда, половин милион коне, а овцете надхвърлят 26 милиона! Въпреки че този експорт е много зависим от международната конюнктура. Още се помни драмата на уругвайските фермери, когато поради заплахата от луда крава САЩ и Европа спрели за дълго време вноса на говеждо месо от Уругвай и така били нанесени сериозни загуби на страната. Другият съществен дял в уругвайската икономика заема банковото дело. Оказва се, че в уругвайските банки държат парите си големи акули от американския континент и неслучайно назовават страната Швейцария на Южна Америка. Заедно с Бразилия, Аржентина, Парагвай и Венецуела, уругвайската държава членува в южноамериканската икономическа общност, наречена МЕРКОСУР – абревиатура от испански: Mercado Comun del Sur (южноамерикански пазар). Тази организация в определена степен е създадена да противодейства на геополитическите интереси на САЩ в този регион на света. Под нейната егида са 250-милионно население и над 75 % от брутния вътрешен продукт на южноамериканския континент.

След разходката из старата част на града, отново се връщаме на пристанището. Тук, освен внушителната сграда на Адмиралтейството, друга забележителност е местният пазар Меркадо дел Пуерто. Това е най-старият пазар в столицата, възникнал още през далечната 1868 година като тържище за риба и месо. Сега тук има ресторанти, в един от които ни се падна удоволствието да опитаме от уругвайската кухня. Тя до голяма степен залага на барбекюто. Както в Аржентина, така и тук похапнахме говежди стек на жар. Домакините предложиха и риба, някаква салата като руската у нас и много приятен десерт – масини, подобен на познатата ни крем пита. Обичайно било по време на хранене в Уругвай жените да пият вино, а мъжете – уиски. Много бързо влязохме в тази традиция.

След обяда продължаваме пътешествието си из Монтевидео на… футболна тема. Минаваме край националния стадион „Сентенарио”, открит през 1930 година за първото световно първенство по футбол, в чест на 100-годишнината от приемането на уругвайската конституция. Тогава националите на Уругвай се срещат на финала с Аржентина и след победа с 4:2 стават първият световен първенец по футбол. Стадионът разполага с около 76 000 места. И тук, както в повечето страни по света, кръстосват шпаги двата най-големи местни футболни гранда – Пенярол и Насионал. А уругвайците са не по-малко темпераментни запалянковци от тези в Бразилия и Аржентина.

Монтевидео е град, където се отрежда важно място на зеленината. Има много паркове, които заемат значителни площи, както например паркът Родо, с езера и водни лилии. В много от тези паркове са изложени скулптурни композиции, посветени на историята на страната или всекидневието на местните хора. Прекрасно съчетание на природа и изкуство! Една от най-значимите композиции носи названието „Ла Карета” и представя как заселници пристигат на мечтаната южноамериканска земя с волска каруца.

Насочваме се към един от най-хубавите райони на града – квартала Караско. Тук преобладават едно- и двуетажни луксозни жилища с кокетни дворчета и красиво оформени фасади. Роберто пояснява, че това са жилища предимно на дипломатически представители, политици, културни дейци, хора от шоу бизнеса, богати бизнесмени. Тук се намират и голяма част от чуждестранните посолства, като едни от най-хубавите са на Аржентина и Перу.

brazilia-arzhentina-urugvay-iguasuНай-представителният булевард в Монтевидео е 3-километровият „18 юли” – денят, когато е приета уругвайската конституция. Но много по-привлекателен и за туристите, пък и за местните е крайбрежният булевард „Ла Рамбла”, „разпънат” на цели 22 километра. Да си припомним, че такова име носи и една от най-известните улици в Барселона. Плажовете край „Ла Рамбла” примамват през уикенда и много аржентинци. Когато тръгнахме за Монтевидео, се падна съботен ден и фериботът „Хуан Патрицио” беше пълен с туристи от Буенос Айрес.

Най-хубавата панорамна гледка към града и реката се открива от хълма с оръдията, разположени пред стените на някогашната крепост. Сега тук се намира Музеят на въоръжените сили. А вечер „Ла Рамбла” е изпълнена с хора, излезли на разходка и да се забавляват. Тук имат странния ритуал да ръкопляскат, когато слънцето залязва. Навярно така изпращат поредния ден с надеждата следващият да бъде по-добър и плодотворен.

Освен място за разходка, крайбрежната алея и пешеходната зона в центъра на града често се превръщат и в… дансинг. От времето на робството е запазен характерен за чернокожото население танц, наречен кандембе. В един от сувенирните магазини в стария град дори имаше статуетка, представяща въпросния танц. Но да оставим кандембето. И тук, както в Аржентина, водещата роля се пада на тангото. Уругвайците обичат да танцуват танго, особено на открито. И влагат не по-малко страст и темперамент от аржентинските си съседи. Не знаех обаче, че може би най-популярното в България танго в близкото минало – „Компарсита”, не е аржентински патент, а произведение на уругвайски композитор. Музата на Херардо Родригес ражда това танго в една кафене в Монтевидео, някъде през 20-те години на миналия век. И оттогава покорява света…

В Буенос Айрес се върнахме почти час по-рано заради спокойните води на реката. Остана време за още няколко снимки край Обелиска и да се приготвим за обратния път към дома.

П.П. Когато се прибрахме в София след това забележително пътуване из три южноамерикански страни, нямахме търпение да споделим със своите близки колко хубаво беше това. За съжаление на лентата на летището не дойде само багажът на нашата група. Беше „останал” в Лондон. Е, получихме си куфарите на другия ден, но няма да забравя закачката на зевзека г-н Попов: „Един с Левски, друг с Ботев, а пък ние – с Марко Тотев”…

(Край)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
28/03/2014

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*