Монако и златната кокошка

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Прочутото казино в Монте Карло израства на пуста поляна. През 1856 година стопанинът на тази земя я продал на княжество Монако за… 22 сантима на кв.метър. Никой по онова време не е предполагал, че срещу тази символична сума след време на това място ще се пръкне истинска златна кокошка.

Монте Карло е един от четирите основни региона на княжество Монако – втората след Ватикана най-малка държавица в света. Монако вил е старата част, където се намират главните исторически забележителности като Двореца на принца, Катедралата, Ботаническата градина, Океанографския музей, Националното събрание / само с…18 депутати!/и др. Ла Кондалин е районът на пристанището, където стоят на котва многобройните луксозни яхти. Фонвий пък е новият квартал на Монако.

Княжеството е разположено на площ от 2 кв.километра. Тук живеят около 32 000 души, от които много малка част са кореняци. На влизане в Монако всеки автобус или лек автомобил задължително се фотографира. Това се прави с цел за повече сигурност, затова тук почти няма престъпност.

От паркинга до нивото на Океанографския музей води ескалатор, след него и асансьор. Музеят буквално е кацнал на скала с пряк изглед към морето. Открит е през 1910 година. Много голям принос за неговото развитие е имал принц Албер І, който в продължение на 30 години е водил 28 научно-изследователски експедиции. Свидетел на една от тях – в полярните части на планетата, е голям верижен трактор, който стои заедно с жълта подводница на петдесетина метра от входа на музея. Дали пък тя не е родила сюжета на едноименната песен на Битълс? Самият музей разполага с богата колекция от екзотични представители на морския свят, най-интересен от които е огромният октопод от Азорските острови. Има и зала на кита със скелет на внушителния морски бозайник. Дълго време директор на музея е бил прочутият морски изследовател Жак Ив Кусто.

Катедралата на Монако е построена в периода 1875-1884 година. Притежава разкошни цветни витражи и скулпторни композиции. Тук са положени и паметните плочи на всички владетели на Монако до наши дни.

Названието Монако историците обясняват с римското Portus Monoeci – Херкулесов порт. През 43 г.пр.н.е. тук са били дислоцирани войските на Гай Юлий Цезар. През ХІІ век немският император Фридрих Барбароса предава Монако и цялото Лигурийско крайбрежие във владение на Генуа. Сто години по-късно се установява властта на фамилията Грималди и влиянието й расте непрестанно. През ХVІ век Грималди успяват да отвоюват абсолютна автономия на княжеството от Франция.

Ще спестя останалите подробности от историята на княжеството, само ще отбележа, че днес държавен глава е принц Албер ІІІ – изключително популярна личност в светските среди. Неговата резиденция е Дворецът на принца – с вид на крепост, часовникова кула, грамада от артилерийски гюлета и неизменния почетен караул пред главния вхиод. Този караул се сменя на всеки час, войниците са в тъмни униформи, но през лятото се преобличат в бяло. Ритуалът по смяната на караула винаги привлича интереса на туристите. А когато държавният флаг се вее над крепостта, гостите на Монако научават, че главният им домакин – принцът, си е в двореца. Самият дворец представлява истински музей на изобразителното изкуство. Съхранява ценни платна на изтъкнати европейски художници, японска мебел и венециански художествени изделия. И той като Океанографския музей е ситуиран на висока скала с прекрасен изглед към яхтеното пристанище и Монте Карло.

Монако се гордее и със своята ботаническа градина. На входа й има снимка на Жак Ив Кусто с покойната принцеса Грейс Кели, която загива трагично при автомобилна катастрофа. Жалко, защото става дума за за умна и изключително фина и красива жена. С принц Рение ІІІ имат три деца – принц Албер ІІІ и принцесите Каролина и Стефани. Мекият климат на Монако е дал възможност на редица екзотични растения – от африканска флора до кактуси от Аризона, да виреят в ботаническата градина успешно.

Монте Карло е каймакът на всяко пътуване из Лазурния бряг. Когато предстои кръг от Формула 1, знаменитият курорт е в истинска треска. Реклами отвсякъде надъхват зрителите за предстоящото състезание, строителите бързат да завършат трибуните за публиката. Пистата в Монте Карло се счита за една от най-трудните, минава направо през града и наистина се иска високо майсторство за управление на болидите.

Пространството пред казиното е най-престижната част на Монте Карло, средоточие на световния хайлайф. Пред входа на казиното стоят на паркинг лъскави и много скъпи лимузини и кабриолети, пред тях движението е кръгово и през това своеобразно колело всяка минута пада голямо гъзорчене – бентлита, мерцедеси, ролс ройси и пр. Има и двойки, които предпочитат да стигнат до казиното пеш, така тоалетите им повече ще привлекат внимание. Казиното впрочем не е само за игри на късмета, но и център на различни културни прояви – театрални постановки, концерти, балет…От едната страна на казиното е най-шикарният хотел в Монте Карло- „Отел дьо Пари”, който отвън прилича на кралски дворец. От другата – много приятно заведение, „Кафе дьо Пари”, достъпно и за „простосмъртни”. От масите на кафенето се вижда идеално кой влиза и излиза от казиното, така че храна за всякакви клюки има колкото щеш. В Монте Карло разбира се има и други престижни хотели като Ермитаж, Монте Карло бийч, Монте Карло бей, Гранд отел Монте Карло и др. Близо 2800 са хотелските легла, които обслужват не само любителите на хазарта, но и гостите на ред големи корпоративни прояви. В Монте Карло се намира Дворецът на конгресите, чиято основна конгресна зала побира 1300 човека.

Славата си Монте Карло дължи най-напред на принц Флорестан, който познавал добре театралния живот и изкуствата в Париж. Заедно с бъдещата си съпруга принцеса Каролина решили да превърнат тази част от Монако в място за подобни на парижките забавления. Място, което да събира елита на страната и континента и да съперничи по блясък и изящество на Баден Баден, Мариенбад и други популярни по онова време курорти в Европа. Карл ІІІ, син на принц Флорестан, доразвил практически тази идея, по негово време са построени Казиното, Отел дьо Пари и Кафе дьо Пари. Казиното е открито през 1865 година, а година по-късно по нареждане на монарха се създава и районът Монте Карло. Принцът наема много опитен управител на казиното- Франсоа Бланк, който дълги години работил на такава длъжност в Хамбург. Под негово ръководство казиното в Монте Карло става едно от най-престижните в цяла Европа. Няколко пъти е разширявано, за да добие днешния си представителен вид. Тук са идвали ред знаменитости като големия оперен певец Енрико Карузо, Уинстън Чърчил, кралят на Египет Фарух и много други. От 1898 годино казиното е взето на концесия от Сосиете де бен де мер, в която мажоритарно участие взема правителството на Монако.

И още нещо: освен на Формула 1 за наградата Гран при, Монте Карло е домакин и на голям международен мотокрос. Обикновено през март се провеждат Световните музикални награди под патронажа на принц Албер ІІІ. Много известен е и фестивалът на цирковото изкуство с награди за най-впечатляващите фокуси.

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
4/12/2013

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*