Рио де Жанейро – горещо настроение
Бразилия – Аржентина – Уругвай.
Покана за танго и самба
За това пътешествие са избрани държави, където животът пулсира в невероятни контрасти от двете страни на легендарните водопади Игуасу. Земята на кариоките – с шеметните ритми на бразилската самба, гъстите джунгли, шарения карнавал в Рио, красивите заливи и безкрайните плажове, където се раждат великите таланти на футбола. Земята на гаучосите – с каубоите от безкрайната Пампа, глетчерите на Патагония, достолепния европейски Буенос Айрес – звездата на Южна Америка, и естествено знаменитото страстно аржентинско танго. За „десерт” – еднодневен круиз до Монтевидео, столицата на Уругвай, по знаменитата река Рио де ла Плата, дала името на един от най-хубавите приключенски романи на писателя Карл Май.
Вижте всички статии от серията тук.
1. Рио де Жанейро – горещо настроение
Ако гостувате в Рио през месеците на нашата зима, обикновено тема №1 е Карнавалът. През 2014-та обаче не съм сигурен дали бразилците ще говорят повече за този страхотен шоу спектакъл или за другата им страст, която през тази година и особено по време на нашето лято няма да им дава мира. Естествено, че това е футболът и поредното световно първенство, на което страната на кафето отново след 1950 година ще е домакин.
ФУТБОЛЪТ. Няма друга страна в света, където този спорт да е превърнат в национална кауза, в религия! Бразилия живее, радва се и страда с Цар Футбол! Виждал съм и в най-мизерните квартали в покрайнините на Рио идеално поддържани затревени игрища, където малчуганите – навярно бъдещи звезди, гонят коженото кълбо спретнати в чисто нови екипчета на най-популярните в града футболни грандове.
Един от символите на Бразилия и в частност Рио, национална гордост на страната, е стадион „Маракана”. Няма туристическа обиколка на града, която да не включва в програмата си и екскурзионен тур на този стадион.
„Маракана” е построен през 1950 година за световното първенство по футбол, на което Бразилия за първи път е домакин. Имал е капацитет от 210 000 места и е водел в класацията на най-големите стадиони в света. „Маракана” помни една от най-големите драми в историята на Бразилия, когато на финала на този шампионат кариоките губят от Уругвай с 1:2 и потапят в неутешима скръб милиони бразилци.Тази загуба се приема за национална трагедия при положение, че световната купа е била само на една ръка разстояние…
Днес стадионът е с три пъти по-малък капацитет, но за сметка на комфорта на зрителите – удобни седалки с подлакътници, луксозни кожени кресла в ложите. След последната реконструкция за предстоящото световно първенство, която струва на държавата близо 450 милиона долара, седащите места са малко над 82 000. Тук ще се играят 7 мача, а две години по-късно ще бъдат открити и поредните летни олимпийски игри.
„Маракана” е собственост на държавата. Тук играят най-големите местни футболни отбори като Фламенго, Ботафого, Флуминензе, Вашку да Гама.
В тунела на път към терена са изложени отпечатъци от стъпките на цяла плеяда футболни герои, носили националната фланелка на Бразилия. Признавам, че съм голям фен на футбола и респективно на бразилския национален отбор. Когато и аз имах късмета да тръгна към знаменития зелен килим, изпитах невероятна тръпка. Та аз минавах по стъпките на прославени футболни звезди, омайвали милиони хора по света: от Пеле и Гаринча до Зико и Сократес, от Роналдо и Ромарио до още куп футболни идоли!
На терена има обособено поле, в което местен жонгльор, облечен в екипа на бразилските национали, показва на туристите умения, които може да ти съберат очите. Помня и едно момиченце! в бар край плажа Копакабана, което също жонглираше с футболна топка. Джиткаше толкова дълго без кълбото да падне, че накрая се отказах да гадая кога ще спре – това можеше да трае часове!
ПЛАЖОВЕТЕ. Да говорим за футбол, без да го смесваме с плажовете на Рио, на практика е невъзможно. Та именно там, на Копакабана, Ипанема и други се пръкват неподозирани преди това таланти. И не само за класическия футбол, а и за плажния му еквивалент и волейбола, в които бразилците отново са №1. Перлата на Рио без съмнение е Копакабана. Този близо 4-километров плаж е изграден преди повече от 100 години. Сутрин на пясъка или крайбрежната алея на авеню „Копакабана” може да се видят десетки любители на джогинга и велосипедния крос, вечер пък на електрическо осветление продължава надпреварата край волейболната мрежа или вратите за футбол. Копакабана създава култ към спорта и хармоничното тяло. Тук ще видиш най-красивите момичета на света!
Копакабана става известен плаж още през далечната 1923 година, когато е открит луксозният 5-звезден хотел Copacabana Palace. Ред знаменитости от политиката и шоу бизнеса отсядат в него и носят славата му и до наши дни. На Нова година пък край плажа се вихри феерията на празничната заря, каквато няма другаде на планетата!
Що се отнася до останалите плажове, да вземем за пример Ипанема. Както Париж диктува модата в облеклото, така пък тук изскачат новите тенденции в плажния дрескод. Може би малцина знаят, че на Ипанема се ражда модата на банските – прашки и монокините…
Вечер е много приятно да се разходиш по крайбрежната алея на Копакабана. Тогава жаркото слънце е приключило „работа” и температурите са поносими. Но трябва много да се внимава, защото Рио е място, къдеуо грабежите и насилието са всекидневие,а държавата е безсилна да се справи с уличната престъпност. Затова всички гидове съветват туристите да се движат на групи, да не носят със себе си скъпи вещи и ценности, които се набиват на очи.
СПАСИТЕЛЯТ. Рио има много символи, но един е класика и най-популярната емблема на града в целия свят – статуята на Исус Христос Спасителя. Тя се издига на върха на 710- метровия хълм Корковадо – естествено продължение на Ботаническата градина, една от най-големите в света. Този невероятен по красотата и разнообразието си тропически парк, разположен на площ от 141 хектара, е събрал цвета на на бразилската флора, истински шедьоври сред която са алеята на кралските палми, паркът с орхидеите, японската градина и др.
Статуята е творение на бразилско-френски екип, спечелил конкурса, организиран през 1921 година от католическата църква по случай 100-годишнината от обявяването на независимостта на Бразилия. Самата статуя е висока 30 метра, на широчина от 28 метра са разперени ръцете на Спасителя. Главата и ръцете са изработени във Франция и докарани с кораб в Рио. От дарения църквата успява да събере крупната за онова време сума от 6 милиона долара за нуждите на строежа. Строителството продължава близо 10 години. Дълго време монументът е собственост на държавата, но от 2006 година е католически център.
За да се стигне до статуята, обявена и за едно от новите седем чудеса на света, се минава по тесен път, подходящ повече за таксита и микробуси. Затова обичайният начин за придвижване на туристическите групи е с железницата, която се изкачва по хълма почти под ъгъл 45 градуса. На входа на малката гаричка са изложени снимки, които проследяват отделните етапи на строежа. Влакчето е с два вагона и взема 3-километровото трасе за около 15 минути. Линията се вие през истинска джунгла, част от Ботаническата градина, и носи името Национален парк „Тижука”. По пътя никак не е скучно: постоянно изникват дървени фигурки на различни животни или католически светци, а на всеки 50-60 метра има табели, които указват през коя част на Ботаническата градина преминава влакчето. Най-горе е последното изпитание – от крайната спирка на железницата до статуята водят 240 стъпала. Те въобще не са препятствие, тъй като на отделни етапи са обособени наблюдателни площадки с панорамен изглед към града. Около самия монумент е истинско вавилонско стълпотворение! И няма как да е друго – хора от цял свят са дошли да се докоснат до едно от чудесата на планетата.
Но ако говорим за гледка от високо, може би още по-колоритна се открива от хълма Захарната глава – 396 метра над морското равнище. Дотам се стига с въжена линия само за няколко минути, като всяка от кабинките побира до 70 човека. Гледката от Захарната глава е поразителна, градът се разкрива от всички страни. Виждат се не само разкошните плажове, огромната лагуна и целия град, разхвърлян сред хълмовете край океана, но и дългия мост, който свързва Рио с близкото градче Нитерой. Като на длан се открояват двата форта, които са отбранявали града от нашествия по море. Недалеч от тях има малък остров, където са наказвали осъдените на смърт. Вместо гилотина, използвали „по-хуманен” метод: оставяли ги вързани да дочакат прилива и да се удавят. От Захарната глава се вижда залива Гуанабара, край който всъщност възниква градът. Заливът е открит през януари 1502 година от португалеца Гашпар де Лемош. Тясната морска ивица, наподобяваща устие на река, заблудила мореплавателя и той назовал залива Януарската река или на португалски Рио де Жанейро. Под Захарната глава е изградена площадка за хеликоптери. Въздушната обиколка на града е една от популярните туристически атракции.
САМБАТА. Ако за аржентинците тангото е светая светих, самбата има същото значение за бразилците. Това е кардиограмата на бразилския темперамент! И апогеят й е в бляскавия парад на Карнавала. Но дори да не попаднете по това време в Рио, домакините са се погрижили поне малко да вкусите от това неподражаемо шоу. Бар-вариетето „Платаформа” представя спектакъла „Самба шоу”, който е нещо като копие на оригинала с ритмичната музика и темпераментните танцьорки. Самбодромо пък разкрива детайлите, в които се провежда Карнавалът. Тази недълга асфалтирана улица, оградена с високи трибуни, е мястото, където дефилира цялото това звездно шествие, заради което се стичат хора от целия свят.
Този невероятен спектакъл има своята дълбока историческа основа в древните езически обичаи на коренното население на Южна Америка – индианците, и на африканските роби, докарани от Мозамбик и Ангола да работят на плантациите с кафе и захарна тръстика. Строени в колони под ритъма на самбата, за около две седмици през Самбодромо минават над 80 000 души! Тук се състезават 12 от най-известните школи по самба. Шест от тях отпадат през първата седмица, толкова продължават състезанието през втората. Интересно е, че Карнавалът не представлява само парад на костюми, декори и грациозни тела. Всяка от споменатите школи представя, с изразните средства на танца, някакъв сюжет от всекидневието на хората, свързан със социалната политика например или с проблемите, които създава бюрокрацията. Оказва се, че Бразилия има най-много чиновници на глава от населението в целия свят!
Карнавалът съществува от 1928 година. Това е едно от най-скъпите развлекателни събития в света, за което всяка година се харчат не по-малко от 70 милиона долара
И докато сега трибуните и улицата на парада са пусти, има все пак още едно забавление за туристите. На Самбодромо се намира неголям магазин за сувенири, където се отдават под наем карнавални костюми. Всеки може да се издокара с едно от тези облекла и да си направи снимка за спомен. Като гледам сега фотосите, които си направихме с тези костюми, ме хваща срам от натрупаните под шарените дрехи килограми. Но какво пък – нали се забавлявахме!
ЦЪРКВИТЕ. Рио де Жанейро се счита за града с най-много църкви в света. Общо взето където и да се обърнеш, все ще изскочи някоя църковна сграда със светия кръст. Най-големият католически храм в Рио е катедралата Сан Себастиян. Този светец е покровител на града, а самата катедрала е изградена през 1976 година като дар от наследниците на семейство, спасило се по чудо от ужасно корабокрушение през ХVІІІ век. Представлява огромен бетонов конус с височина 96 метра. Във вътрешната част има малък олтар с орган, по стените се издигат високи и тесни цветни витражи. Тази катедрала може да побере до… 20 000 богомолци! Толкова са били например при посещението на покойния папа Йоан Павел ІІ в Бразилия. Отделно от катедралата се извисява внушителна камбанария, която изпъква на фона на небостъргачите и остъклените фасади на новите сгради в града.
Между другото Рио де Жанейро се отличава с изключително пъстра по стила си архитектура. От една страна са постройките от колониалната епоха. Някои от влиянието на времето почти са изтърбушени отвътре, затова от ЮНЕСКО са разработени специални програми за възстановяване и съхранение на старата архитектура. Има прекрасни нейни образци като Градския театър, Музея на изкуствата, Кралския дворец. За него има интересна случка. Когато откривали двореца, тогавашният император Педро ІІ се подхлъзнал по стълбите и се изтъркалял като чувал с картофи. Много бързо и остроумно обаче излязъл от конфузната ситуация, като казал, че императорът може да се случи да падне, но империята – не! Това пророчество така и не хванало място – година по-късно Педро ІІ бил детрониран след републикански настроен военен преврат и умира като изгнаник в Париж. А за новите сгради – и в Рио, както в много мегаполиси като него, порят висините билдингите на корпорации и мултинационални компании като Coca Cola, IBM, El Paso, Royal Dutch Shell и други.
КАКВО ОЩЕ? Рио де Жанейро е вторият по големина град в Бразилия след Сао Паоло. Наброява 10 милиона жители, а с агломерацията достига и 20 милиона. Разделен е на 16 района, като в южната му част са по-хубавите и богаташки квартали като Ботафого, Ипанема, Копакабана, Леблон. Бил е столица на страната повече от два века – от 1815 до 1966 година. Местните жители се наричат кариоки, което на езика на индианското племе гуарани означава cari (бели хора) и oca (дом) – домът на белите хора. Въпреки това почти половината от жителите на Рио са чернокожи. След Лисабон в Рио де Жанейро се намира втората по големина в света португалска общност.
Рио де Жанейро е едно от най-големите пристанища в Южна Америка. Оттук минава 1/3 от вноса и голяма част от износа на страната, главно кафе, захар, памук, плодове… Всяка събота край плажа Копакабана се появява „амбулантен” местен пазар на хранителни стоки, предимно плодове, зеленчуци, риба, пилешко месо и пр. Истинско удоволствие е да се разходиш из това богатство на бразилската земя и океана, изложено за един ден на сергии върху подвижни автоплатформи, които вечерта пускат кепенци и изчезват. Късните часове на пазара са най-предпочитани от посетителите заради падащите цени.
В делнични дни трафикът на автомобилите в Рио е просто ужасен. Въпреки наличието на метро, основен транспорт както в града, така и в страната е автобусният. Бразилия притежава може би най-добрия обществен автотранспорт в света. Тук се произвеждат автобуси от най-реномирани марки като Скания, Ман, Мерцедес. Това е и една от причините за силния спад на железопътния транспорт, сведен до обслужването само на отделни линии в крайградската част.
И накрая: в Рио, както и навсякъде в Бразилия, едни от най-популярните ресторанти са от веригата грил заведения Churrascaria. Те предлагат богат салатен бар и отделно по заявка шишове с печено на грил месо. Онези, които за първи път биха посетили подобно заведение (вече ги има на много места в Европа и Азия) е добре да знаят, че на всяка маса стои картонче с два различни цвята – зелен и червен. Зеленият показва, че сервитьорите могат да носят нон стоп от печените месца, а червеният, че стомахът ви вече е развял бялата кърпа. Ако не знаете тази малка подробност, чинията ви щесе пълни с месо до откат! А напитките? Ако си падате по твърдото гориво, бразилците имат хубава, но и силничка ракия – кашаса. От нея, когато се смеси със зелено лимонче, захар и лед, става прекрасен коктейл – кайпириня. Върви чудесно по залез на Копакабана…
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
