АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН… 3. Голямата миграция в чужди земи

АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН…
(Септември 2016 г.)

Вижте всички статии от поредицата „АРМЕНИЯ – ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН“ тук.

Населението на Армения е етнически хомогенно – от около 3,2 милиона жители 90 % са арменци, но в страната живеят и руснаци, кюрди, азери, язди, евреи, които са съвсем малко – към стотина човека. Близо 70% населяват градовете. В Ереван, който е най-големият град в страната, живеят 1,2 милиона души, а в най-малкото населено място – градчето Дастакерт, едва…300 човека. Интересна е историята за тези милион жители на Ереван. Когато в столицата решават да строят метро, излиза указ на съветското правителство, според който такова транспортно съоръжение може да се изгражда само в градове с минимум 1 милион жители. По това време в града такова по брой население няма, но след призив на местните власти започва масово преселение в столицата, за да се изпълни изискването на съветското партийно ръководство. И така, през 1981 година метрото е факт, готово да обслужва вече милионното население на града. С 2 линии и 10 станции.

Голямата миграция обаче не е вътре в страната. Огромна част от арменците е пръсната в чужбина – смята се, че там са се заселили трайно близо 8 милиона души! Този процес е дълъг и продължава столетия, започвайки още през Средновековието в резултат на потисничеството от различни завоеватели, на политически и религиозни гонения.

Отначало хората са търсели спасение в съседни страни като Грузия, също във Византия, много по-късно в по – далечни земи. Миграцията нараства изключително много след геноцида над арменския народ от Османска Турция през периода 1915- 1922 година, когато родината си напускат над 600 000 бежанци.

Следващата голяма миграционна вълна е през 80-те и 90-те години на миналия век след голямото земетресение, войната в Нагорни Карабах, тежкото икономическо положение на страната след разпада на бившия СССР. Днес най –много арменски имигранти живеят в Русия, в САЩ, във Франция, има и по-малки общества в Грузия, Иран, Сирия, Ливан, включително и в екзотични страни като Индия, Нова Зеландия, в Хонг Конг, Япония и Филипините!

Арменска диаспора има и в България. Арменци се заселват в българските земи през V, VII – IX и XVI век, както и по времето на геноцида, като голяма част от живеещите в България арменци са и потомци на бежанците от масовите кланета. Някои изследователи дори смятат, че родът на българският цар Самуил или на неговата майка е имал арменски корен! Според последното преброяване през 2011 година в България днес живеят над 5000 души с арменски майчин език.

В моето основно училище, 76-то НОУ в София, през 60-те години на миналия век половината съученици в класа ми бяха арменчета, помня имената им: Баруир, Мардирос, Бохос , Арсен, Мери, Такухи, Елвира…Това училище днес носи името на американския писател от арменски произход Уйлям Сароян. Само на метри от него се намира и Арменския културен дом. По инициатива на арменската общност в България развиват дейност културни средища и в други градове на страната, хорове, театрални състави, скаутски организации. Неотдавна със съдействието и на арменците в Пловдив бе открит първият в страната Дом на етносите. Десетки са познатите на всеки българин имена на арменци в сферата на науката, културата, шоу бизнеса, телевизията, банковото дело и пр. По инициатива на арменеца Карен Алексaнян в Плиска, недалеч от руините на старата ни столица, беше открит Дворът на кирилицата.

Арменската апостолическа църква има свои настоятелства у нас в столицата и още 11 български града, с 10 църкви и 7 параклиса. На празници там се събира и голяма част от местната диаспора. Особено на Коледа, която арменците и в родината си, и навсякъде по света, посрещат на 6 януари. Тогава в църквата се отслужва Голямата празнична коледна литургия. Предната дата, 5 януари, пък е посветена на Бъдни вечер. Тогава на трапезата си арменците слагат солено тесто ( нещо като баница с късмети), риба, червено вино, сарми с кисело зеле и булгур, наричани тафсос долма. За арменската кухня, каквато предлагат и някои ресторанти у нас, ще разкажа по-нататък.

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21