Шри Ланка – страна като никоя друга

В новата рубрика „АЗ, ПЪТЕШЕСТВЕНИКЪТ“ клиенти, пътували по програми
на Бояна-МГ, разказват с думи и снимки за своите пътеществия.

Савина Шишкова представя Шри Ланка.

Уважаеми клиенти, очакваме и вашите творби!

Багажът е събран и излитаме с Катарските авиолинии към Коломбо – столицата на Шри Ланка. Изпраща ни дъжд от Варна и намръщено време в София, но сме нагласени да се потопим в джунглата на тази екзотична страна. След два приятни полета в които дори имаме избор на меню, прекрасна организация по смяна на полетите и много учтиви хора навсякъде, най-после кацаме в Коломбо.

Точно както са ни обещали на летището на чака г-н Шива с табелка и след кратко запознанство се озоваваме в горещата и влажна джунгла на Шри Ланка. Г-н Шива ни настанява в нова кола с климатик и нашето пътешествие започва. Като типични европейци е доста трудно да разберем какво означава информацията, че имаме да пътуваме около 140 км и това ще ни отнеме 5 часа. След 30 мин по пътищата на Шри Ланка ни става ясно защо е така. Ограничението на скоростта за движение до 60 км, което важи за цялата държава и констатацията, че живота в Шри Ланка тече основно около пътищата, ни дават логичното обяснение.

Уморени сме от дългото пътуване, но сме повече от любопитни да се насладим на гледката около нас. По-големите къщи се сменят с по-малки, редуват се магазинчета за какво ли не, животът кипи. По пътя се разминават стотици малки моторчета, местните триколки тук тук (нещо като мотор на 3 колела, с който се превозват както хора, така и много багаж), камиони със стока и безкрайно много автобуси. Разминаването по двулентовия път ни кара да изтръпваме. Само местните си знаят как да се разминат едновременно 2 мотора, 1 тук тук, кола и автобус. Не видяхме катастрофи, явно има някакъв „ред” в този за нас изглеждащ безпорядък.

Мистър Шива е много внимателен шофьор и след 5 часа се озоваваме в центъра на острова, буквално в джунглата до гр. Сигерия. Комплексът, в който бяхме настанени, се състоеше от къщички с гледка към известната Лъвска скала, която ще ни е цел за посещение през следващия ден. Малко почивка, вечеря, геко (вид тропически гущер) в стаята, което издаваше странни звуци и беше свалено с голям смях от персонала с една метла от стената.

Лъвската скала, избрана за укрепление и дворец от няколко царе, е уникален парк с лотоси и водни лилии, красиви рисунки по скалите и невероятна гледка. Наистина си струва да се види, но това, което ни чакаше до края на деня, надхвърли очакванията ни.

Взеха ни с един стар джип от хотела и потеглихме към природния резерват Минерия. По пътя ни изненада проливен дъжд, но джипът, умело управляван от нашия гид, тръгна по черните пътища на резервата. Екскурзоводът ни успяваше да намери най-различни животни и всеки път спираше да ни ги покаже: гущери, малки шарени птички, на които така и не разбрахме имената, прилепи, които са големи и се хранят с плодове. Пътят се виеше през огромни локви и кал, дъждът валеше и ние се чудехме дали ще успеем в нашата мисия да видим слонове на живо. И изведнъж, точно както започна, дъждът спря и пред нас се откри невероятната гледка на едно езеро, в което на воля и съвсем спокойно се къпеше стадо диви биволи и покрай тях се разхождаха пеликани, шарени марабута, корморани и различни други малки птички. Спряхме да поснимаме и продължихме към следващите две езера, които бяха разделени с една голяма поляна. Гледката едва ли може да се опише. Три стада диви слонове с малките си пасяха спокойно от сочната трева или се къпеха във водата. Очевидно не обръщаха внимание на джиповете, които се спираха на разстояние от тях, за да могат да ги снимат. Останахме доста време там, за да се наслаждаваме на гледка, която за съжаление вече не може да се види на повече места. В цяла Шри Ланка са останали малко над 2000 слона. Уникално преживяване!

На следвашият ден първо посещаваме скалния манастир в Дамбула, където след изкачване на 600 стълби в четири пещери откриваме статуи и на полегналия Буда, които са част от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Уникални стенописи и много статуи на Буда, невероятна гледка към Дамбула, така бяхме възнаградени за тежкото изкачване. На слизане по стълбите ни изпратиха маймуните, спокойно полегнали на сянка и почесвайки се в очакване някой да им подаде нещо за хапване.

Следващата ни спирка е градина с подправки в Матале. Там ни обясняват как от всяко местно дърво или растение могат да се правят лекарства за много болести. Местният гид се кълнеше, че ако си купим нещо от тези продукти и не подейства, ще се… обеси. 🙂

Аюрведа е много почитана и широко използвана от местното население.

И така, бавно и полека, пристигнахме в Канди, където посетихме фабрика за производство на всякакви неща от дърво. Уникални мебели, маси, всякакви сувенири. Възнаградихме се със слонче от розово дърво и кутийка за бижута от кокосова палма.

Канди, старата столица на Шри Ланка, е разположена на множество хълмове на около 900 м надморска височина. Наричат я „малката Англия” заради приятния прохладен климат. Настанихме се в един прекрасен хотел с гледка към града. На ред беше фолклорна програма с местни танци. Там с изненада открихме, че нестинарството очевидно не е само български патент. Хората точно както и у нас танцуваха върху горящи въглени.

И накрая ни очакваше вечерната служба в храма на Златния зъб на Буда. В магическата атмосфера на пищния храм успяхме да зърнем и реликвата, дала името му. Под звуците на будистки песнопения разгледахме статуите на Буда и се потопихме в очарованието на старинната сграда. Обясниха ни, че всяко лято две седмици се празнува, като вечер се изнася реликвата извън храма и на гърба на слон пищна процесия обикаля града.

Вечеря в а ла карт ресторанта на хотела, бързо спане и отново на път. Днес първата ни спирка е Кралската ботаническа градина в Канди. Уникална колекция от орхидеи, много цветя, прекрасно подредени градинки, бамбукови дървета.

Следва сиропиталището за слонове. Там се отглеждат всички слончета, отхвърлени от родителите си, които за съжаление никога не могат да се върнат на свобода. С много любов хората се грижат за тях, лекуват ги, хранят ги, водят ги два пъти на ден да се къпят в близката река, което е и една от най-големите атракции за туристите.

Продължаваме през сериозния трафик към Коломбо, търговската столица на Шри Ланка. Кратък сити тур, в който видяхме няколко от забележителностите на този многомилионен град и се настаняваме в хотел, построен от английските колонизатори с гледка към пристанището на Коломбо.

На следващия ден се сбогуваме с тази пъстра страна и отлитаме за Малдиви. От Шри Ланка оставаме с впечатлението за екзотика, джунгла, слонове на свобода, невероятен трафик, красиви храмове и прекрасни хора. Навсякъде ни посрещаха с усмивка, но не от тези дежурните, а съвсем искрена, питаха ни откъде сме, някои бяха чували, а други не за държавата България, но ние обяснявахме, а те се опитваха на скромен английски да си поговорят с нас. Срещнахме младеж, който е бил в националния отбор по футбол на Шри Ланка, но по време на войната там е бил прострелян в коляното и сега печелеше хляба си подреждайки колите на туристите на един паркинг. Хора с най-различни професии и занимания вървяха по улиците и се усмихваха. Видяхме къде живеят, видяхме, че много неща им липсват от тези, които ние приемаме за даденост, но въпреки това са усмихнати и никой не се оплаква.

Големи благодарности на нашите приятели от Бояна МГ, които организираха това незабравимо пътуване. Не случайно логото на Шри Ланка е „Страна като никоя друга!”

САВИНА ШИШКОВА

Снимки от Шри Ланка:

Снимки от Малдивите:

21/02/2014