ПАЛИТРА ОТ РОДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ – Част 1

ПАЛИТРА ОТ РОДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ

Атракции, природни и културни забележителности ще допълнят чара на ваканцията ви на българското Черноморие

Макар и още да е зима и мнозина от вас да се посвещават на зимните спортове, май че е време да помислите и за идващото лято. Ранните записвания за ваканция на родното ни Черноморие носят много бонуси – от по-ниските цени до възможността за избор на точно желания хотел. На сайта на БОЯНА-МГ може да намерите много такива предложения. Но идеята на тази поредица – ПАЛИТРА ОТ РОДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ, е да привлече вниманието ви извън плажния релакс и към много допълнителни атракции, природни и културно-исторически забележителности по българското Черноморие. Някои още не съвсем познати. Така ще осмислите, може би по-добре, вашия отдих и ще прибавите още приятни спомени от лято’2022.

Вижте всички статии от поредицата „ПАЛИТРА ОТ РОДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ“ тук.

И така, да тръгнем от север на юг.

ПЪРВА ЧАСТ – НА СЕВЕР ОТ ВАРНА

Тюленово и Скалния мост

Ако сте любители на дивата природа, на гмуркането в дълбините на тайнствените морски пещери, на скалното катерене и прочие екстремни забавления. Ако просто сте поклонници на фотографията, запечатваща природни уникати, Тюленово е точният ви избор. Селото е на 25 км от Каварна и дължи името си на легендата за тюлените от вида монах, които някога обитавали акваторията на този изключително красив морски бряг. Казват, че това забележително място  все още е неопитомено и почти недокоснато от съвременната цивилизация. Най-яркият и най-често сниман „натюрморт” от Тюленово е Скалният мост, който удивително прилича на прословутия Прозорец на остров Гозо в Малта, който за съжаление беше разрушен от силна буря. А недалеч от селото, в посока Шабла, се намират вече изоставените петролни сонди, първопроходци на нефтените сондажи в България през 50-те години на миналия век.

 

 

 

Българево – селото на гагаузите

Българево е най-близкото населено място до нос Калиакра- отстои само на 6 км от него. Според преданията е основано от 7 семейства, фамилиите на които още са запазени тук. Впоследствие в селото се заселват родове българи от Котелско, Еленско, Ямболско, дошли с вълните на емиграцията от вътрешността на България към слабо населената тогава (XIX век) Добруджа.

След Първата световна война цяла Южна Добруджа попада под румънско владение. Българево обаче е последното населено място, което близо 40 дни, с барикади от каруци на улиците, се бори да не остане под властта на румънците. Когато били поставени пред свършен факт, жителите на селото поискали отсрочка от 48 часа, за да тръгнат към вътрешността на България. Полковникът, който преговарял с тях, останал изумен от решимостта на българевци да останат без къщи, ниви, имоти, но да запазят българската си националност и независимост.

И до днес за произхода на жителите на селото има над 20 версии, но най-разпространената е, че са прабългари, които говорят на подобно на турския език наречие, но са православни християни. Те наричат себе си „ески булгар”, стари българи. Като част от палитрата етноси в България са известни с името гагаузи. Гагаузите живеят предимно в териториите на крайморска Добруджа, но най-много са именно в Българево.

Селото е известно с най-сладките дини и пъпеши, които жителите му отглеждат. Всяка година, обикновено през август, тук се провежда Празник на пъпеша с много танци, музика, изложби.

В близост до Българево са разположени няколко големи вятърни парка с над 100 вятърни електрогенератора, производство на едни от най-големите в света компании от този род: Мицубиши, Япония, и Уинд енерджи, САЩ.

Но ако се върнем по-назад във времето, десетилетия наред тук се е практикувало и леенето на свещи, като някои къщи дори са развивали „серийно производство”.

Гагаузите имат свои традиции и обичаи, както и специфична домашна кухня. Един от най-популярните местни специалитети е ароматната кесме чорба, приготвена с миди и много подправки, гьозлемето –мекици на тиган, пълнени със сирене, и др. В Българево варят и ракия от смокини, която доста може да ви изпоти.

Българево е и изходна точка за посещение на резервата нос Калиакра. Известна е легендата за 40-те девойки, които тук, на Калиакра, завързали косите си една за друга и се хвърлили в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. На десетина минути път от Българево е и живописният  залив Болата с едноименния плаж. Той е уникален с брега от варовикови скали в червеникав цвят заради наличието на железни окиси в глината. Може би затова е включен в престижния международен клуб „Най-красивите заливи в света”!

 

 

Фермата за охлюви

В Българево, освен сладки пъпеши, може да се опита и порция…охлюви по бургундски. Ще ви я сервират във фермата за охлюви, която единствена на Балканите разполага със собствен ресторант и предлага дегустация на охлюви и охлювни продукти директно на място.

Фермата е изградена през 2010 година на площ от близо 4 декара. Коствала е доста усилия на собствениците- Емилия и Пенчо, да развият производство, което все още няма традиции в България. А охлювите, както обяснява Емилия Карастоева, са открити като храна още през неолита. Месото от охлюви се е консумирало от древните римляни и поради изключителното му качество на афродизиак. Малко известно е, че охлювите са хермафродитни животни, в тях са развити и двата полови органа.

В света са познати 4000 вида охлюви (над 300 само в Европа). Охлювите от вида Хеликс Асперса Максима са най-предпочитани в гастрономията поради високо качество на месото. Точно от този вид са питомците на фермата, като производството достига капацитет до 1 милион охлюви, отглеждани за угояване по т.нар. френски метод, прилаган в страни като Франция, Белгия, Нидерландия. Оказало се, след детайлен анализ, че този метод е най-подходящ за климатичните условия в тази част на България и е предпоставка да  се постигне висококачествена продукция.

Когато посетите фермата, Емилия ще ви запознае с целия цикъл на производство. Ще видите люпилнята, полето с растителност, от която охлювите се хранят на специални хранилки, поставени на дървени скари, със заслони. Добавя се и специално разработен фураж. Угоителният сезон е с продължителност 100-120 дни, от май до края на септември.

Освен в кулинарията, охлювите намират приложение и в козметиката и медицината. След като опитате от специалитетите, които домакините ще ви сервират, разгледайте и щанда с козметични продукти. Сигурни сме, че за дамите ще представляват интерес.

 

 

На лов за трюфели

Трюфелите – тези вълшебни горски гъби, са диамантът в световната кулинария. Едва ли има престижен ресторант с претенции за високо стъпало в гурмето, който да не включва в менюто си трюфела като подправка.

На около 16 км от курорта Албена, недалеч от село Оброчище, предприемчиви българи са се заели да запълнят тази ниша в родния бизнес, създавайки специализирана ферма за трюфели. Нещо повече – да превърнат издирването на тези кулинарни лакомства от гората в приключение – лов на трюфели.

Ловджия без куче е като пушка без патрони. А в лова на трюфели кучетата са главните герои. Собственикът на фермата, Димитър Димитров, ни запознава с двете си малки четириноги от породата на кокершпаньолите. Те са най-подходящите издирвачи на на трюфели и в това ще се уверите, когато тръгнете заедно с тях из гората. Кучетата са специална обучени, вече доказани „професионалисти”, и това се вижда на всяка крачка по време на този наистина реален лов. Щом подушат трюфел в почвата, започват здраво да дълбаят земята, докато излезе скъпоценната гъба.

Според цвета има два основни вида трюфели: черни и бели. Цените им са високи, особено на белия трюфел, който се счита за един от най-големите деликатеси в света и се среща най-вече в Северна Италия и Южна Франция. Едни от трюфелите са зимни, други летни според сезона, в който растат, като зимните се намират по-трудно и в по-малки количества. Това, което кученцата на Димитър събраха по време на лова, си бяха черни трюфели.

Приключението завършва с дегустация в летния ресторант на фермата. Домакините предлагат няколко вида брускети от черен и бял трюфел на основата на маслинова паста, паста от печурка или  сметана и сирене. Има и шоколадови бонбони с парченца от бял и черен трюфел. И разбира се чаша бяло вино, а за децата – липов чай. От щанда с трюфелови продукти имате възможност за покупки. Продуктите с марката на фермата “Thracian truffles” са със сертификат за произход и гаранция за годност по европейски стандарти. И понеже стана дума за деца, уверяваме ви, че малките ще бъдат много щастливи от това приключение.

 

(Следва)

22/02/2022