ПАЛИТРА ОТ РОДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ – Част 3

ПАЛИТРА ОТ РОДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ

Атракции, природни и културни забележителности ще допълнят чара на ваканцията ви на българското Черноморие

Макар и още да е зима и мнозина от вас да се посвещават на зимните спортове, май че е време да помислите и за идващото лято. Ранните записвания за ваканция на родното ни Черноморие носят много бонуси – от по-ниските цени до възможността за избор на точно желания хотел. На сайта на БОЯНА-МГ може да намерите много такива предложения. Но идеята на тази поредица – ПАЛИТРА ОТ РОДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ, е да привлече вниманието ви извън плажния релакс и към много допълнителни атракции, природни и културно-исторически забележителности по българското Черноморие. Някои още не съвсем познати. Така ще осмислите, може би по-добре, вашия отдих и ще прибавите още приятни спомени от лято’2022.

Вижте всички статии от поредицата „ПАЛИТРА ОТ РОДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ“ тук.

И така, да тръгнем от север на юг.

ТРЕТА ЧАСТ – БУРГАС И РЕГИОНА

 

Акве Калиде – изворът на нимфите

Акве Калиде е магическо място и означава горещи води. Тук духът на миналото оживява в археологическите находки, в легендите за лечебния извор и неговите покровителки, в стилистиката на Ориента, оставена от епохата на Османската империя. Това е комплекс само на 15 км от Бургас, в района на Бургаските минерални бани, който тепърва ще се развива като средище за релакс,  забавления и възможност за активното използване за здраве и профилактика на едно от големите богатства на българската земя – минералните извори.

Акве Калиде е най-ранното название на древния град, който се оформил около лечебния извор, обявен от траките през I хилядолетие пр.Хр. за светилище на трите нимфи. Според древногръцката митология те  били покровителки на минералните води, а в случая на  Свещения извор, край който по-късно, през римската епоха, се появили и първите бани. През ранното Средновековие градът става известен и с името Термополис, Терме. Горещата вода, която и до днес е запазила целебната си сила, давала лек и на редица останали в историята, от Античността до Средните векове, личности като македонския цар Филип II, византийските императори Юстиниан I и Константин IV Погонат, хан Тервел, султан Сюлейман Великолепни и др. Да припомним само, че Константин IV Погонат, който страдал от подагра и се лекувал на Акве Калиде, загубил битката с войските на хан Аспарух при Варна, а тази победа слага началото на българската държава през 681 година.

Археолозите са възстановили част от крепостната стена на града, римските бани, някои от средновековните помещения. Но черешката на тортата е реставрираната баня на османския владетел Сюлейман Великолепни от XVI век, като е запазена оригиналната й визия, характерна за Ориента. Посетителите имат възможност чрез десетминутно озвучено 3D филмче, на различни езици, с добавено художествено осветление, да се запознаят с историята на Акве Калиде. Банята е част от многофункционална сграда с информационен център, щанд за сувенири и кафене, а извън нея е оформен амфитеатър за различни културни прояви, има и детски кът.

Предстои изграждането на музейна експозиция с артефакти, открити при проучванията на Акве Калиде, и СПА център с римска баня.

Минералната вода на Аква Калиде е с температура до 41 градуса и действа благотворно за лечението на редица заболявания: на двигателния апарат, периферната нервна система, на бъбреците и пр. Пред комплекса са изградени чешми, от които всеки може да си налее от целебната течност.

 

Поморийските солници

В Поморие, известен в древността с името Анхиало, се добива сол „откакто свят светува”. Солници са съществували тук още през V век пр.Хр., преди основаването на града. И технологията за извличане на скъпоценното бяло богатство днес е същата, както в древни времена. Тук единствено в България, а казват и в Източна Европа, производството на сол става  чрез слънчевото изпарение на морската вода.

Как се случва всичко това може да научите в поморийския Музей на солта.  От едната му страна, на площ от 20 декара, са солниците, сред които може да се запознаете на живо с технологичния процес. А от другата е соленото Поморийско езеро, от чиято вода се извлича солта. Самият музей разполага с уникална колекция от снимки, стари топографски карти, макети и автентични съоръжения и инструменти, необходими и днес на майсторите в този древен занаят, предаван от поколение на поколение.

В изложбената зала на музея има и специализиран щанд за продажба на козметични продукти, произведени на базата на суровините от Поморийското езеро.

Езерото обаче е източник и на други природни богатства, полезни за здравето на човека- медицинска луга, лечебна кал и солена минерална вода. Калните бани в Поморие всяка година привличат стотици българи, а и чужденци,  нуждаещи се от лечебни и рехабилитационни процедури. Те помагат за лечението на над 45 различни медицински състояния, свързани със заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната и централната нервна  система, половата система, кожни болести и метаболитни нарушения.

„Поморийската лечебна кал е известна далеч зад пределите на страната- разказват специалистите от Балнео, СПА и уелнес центъра в съседния на езерото Гранд хотел Поморие – Тя е лиманна и образуването й е бавен процес – 1 мм кална маса за една година! Лугата е краен продукт при добиването на солта и лечебните й свойства се дължат на нейния богат минерален и органичен състав. А солената минерална вода се добива на 70 метра под морското равнище и в състава й е включена почти цялата Менделеева таблица. Дори съдържа повече химични елементи, отколкото водата в Мъртво море!”

 

 

Бургаският гларус

Тук въобще не става дума за наперената морска птица, размахала криле над вълните, дебнейки поредния рибен трофей. А за романтичния плажен герой, по който сигурно и днес още въздишат някогашните грациозни нимфи от Скандинавието и Централна Европа. Гларусът, спасителят на плажа, загорелият от слънце и тестостерон покорител на женските сърца.

Ако се разходите из бургаската Морска градина и стигнете до прословутия бургаски мост, ще видите точно пред него изваяната бронзова фигура на Гларуса. Дори на плоча е изписано името му – Петко Благоев – Пандира, сиреч нещо като признание за башмайстор по тънката част.

Тези последователи на Казанова по времето на соца бяха легендарна част от плажния пейзаж по българското Черноморие. Днес, дано не бъркам, ореолът им на ухажори като че ли позамръкна. Конкуренцията с дебел портфейл и лъскава кола е много трудно устоима. Но бургазлии уважават традициите и не бързат да захвърлят спомените на прашния таван.

А бургаският мост е един от символите на втория по големина морски град в страната. Построен е през 1936 година и основно реконструиран четири десетилетия по-късно. Простира се на 300 метра навътре в морето и от него се открива прекрасна гледка към синята шир. Край него преминава панорамната алея на Морската градина, а от другата страна е някогашното морско казино, превърнато днес в културен център на града. За бургазлии Мостът е повече от символ. Тук  е едно от най-желаните места за разходка, където идват и влюбени двойки, за да изразят чувствата си с първата целувка. На Никулден жителите на града спазват ритуала да спуснат от моста  сред вълните венци, за да почетат паметта на загиналите моряци. А на Богоявление, по стар обичай, младежите се спускат след хвърления от владиката църковен кръст в морето. Който пръв стигне до него, годината му ще е здрава и щастлива…

 

 

Остров Света Анастасия

Този остров, разположен в акваторията на Южното ни Черноморие, е само на половин час път по море от Бургас. Туристическото корабче тръгва от бургаската Морска гара и прави по три курса на ден, стига разбира се да са подходящи метеорологичните условия.

За първи път островът е нанесен на картата на Черно море от холандския картограф Николаос Витсен през последното десетилетие на XVII век. През годините островът е бил много пъти опожаряван от пирати. Името си дължи на християнката Анастасия, родена в Рим, която става жертва на гоненията на последователите на Исус Христос по времето на римския император Диоклециан. Била лечителка и помагала на много хора.

На острова се намира едноименният манастир – единственият запазен до наши дни средновековен островен манастир в Черно море. Днес може да се посети манастирската църква, която притежава забележителен дърворезбован иконостас от 1802 година. Фарът на острова е изграден от френска компания през 1889 година.

Островът е бил декор на български игрални филми, а от 2001 година е със статут на културно-историческа забележителност. През 20-те години на миналия век бил и…затвор, затова го наричали „Българския Алкатрас”. Има музей, лекарна, предлагаща билки и отвари, къща за гости, като стаите за нощувка са някогашните манастирски килии. А в ресторанта менюто съдържа  автентични бургаски ястия по стари рецепти. Островът често е домакин на партита и сватби.

 

(Следва)

25/02/2022