ПАЛИТРА ОТ РОДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ – Част 4

ПАЛИТРА ОТ РОДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ

Атракции, природни и културни забележителности ще допълнят чара на ваканцията ви на българското Черноморие

Макар и още да е зима и мнозина от вас да се посвещават на зимните спортове, май че е време да помислите и за идващото лято. Ранните записвания за ваканция на родното ни Черноморие носят много бонуси – от по-ниските цени до възможността за избор на точно желания хотел. На сайта на БОЯНА-МГ може да намерите много такива предложения. Но идеята на тази поредица – ПАЛИТРА ОТ РОДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ, е да привлече вниманието ви извън плажния релакс и към много допълнителни атракции, природни и културно-исторически забележителности по българското Черноморие. Някои още не съвсем познати. Така ще осмислите, може би по-добре, вашия отдих и ще прибавите още приятни спомени от лято’2022.

Вижте всички статии от поредицата „ПАЛИТРА ОТ РОДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ“ тук.

И така, да тръгнем от север на юг.

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ – НА ЮГ ОТ БУРГАС

 

Ченгене скеле – домът на рибарите

Рибарското селище Ченгене скеле е един от най-новите шлагери на туризма по българското Южно Черноморие. Намира се само на двайсетина километра южно от Бургас. Това е колоритно, цветно и пленяващо автентично място, възникнало през 70-те години на миналия век. Представлява три канала, свързани с морето, превърнати в дом на гъсто наредени рибарски лодки край разноцветни къщи, бараки и фургони. Тези канали вероятно са родили идеята на някои пишещи братя да назоват Ченгенето „Бургаската Венеция”. Селището има главна улица с екзотичното име „Консервна”, местно сдружение под името „Морски сговор” и неформален кмет, дългогодишен рибар, който се грижи за всичко, което касае живота в това установило и свои правила на съществуване населено място.

От миналата година Ченгене скеле е с коренно променен образ. Бургаската община е инвестирала за превръщането на селището в целогодишна туристическа атракция. Изградени са три дървени постройки за постоянната етнографска експозиция, която представя бита, традициите и същността на рибарството в региона. Човек наистина остава удивен от многобройните такъми и приспособления, с които рибарите си служат в своя нелек занаят. Eкип от аниматори показват на посетителите как се правят морски възли, как се плетат рибарските мрежи и др. Изложбата е обогатена и с археологически находки, открити в морето. За организирани групови прояви селището предлага конферентна зала с презентационна техника, на разположение е и амфитеатър. В малкия ресторант могат да се опитат специалитети по стари рибарски рецепти.

Ченгене скеле разполага вече и с нов пристан, на който може да акостират и корабчета. Отваряйки дума за това, ще споменем, че освен с кола до селището вече ще може да се стига и с корабче, което тръгва от бургаската Морска гара.

Рибарите се гордеят със своя занаят. Затова са поставили и следния надпис на входа на селището: ”И Исус отиде първо при рибарите…”.

 

 

 

Замъкът в Равадиново

По силата на обективните исторически обстоятелства – 500 години под османско владичество, в България от векове се наблюдава дефицит на дворци и замъци. Имали сме такива, но заминали под ножа на завоевателите. Ще кажете, че все пак тук-таме се намира някой палат, останал от времето на Третото българско царство. Но нерде Царска Бистрица, нерде замъците по Лоара…

И все пак, за радост на туристите, които обичат да се забавляват не само на плажа, замък на българското Черноморие има. Макар и леко бутафорен, той привлича вниманието на много чуждестранни гости. Намира се край  созополското село Равадиново и носи поетичното име „Влюбен във вятъра”. Вече близо четвърт век  продължава да бъде един от най-посещаваните в региона туристически атракциони.

Замъкът в Равадиново е частен проект, изграден в характерния за този вид постройки архитектурен стил. Разположен сред екзотичен парк с няколко езера, той пренася посетителите в любимия им свят на приказките. Туристите могат да разгледат художествената галерия, да дегустират вино във винарната, да запалят свещ в параклиса, да се забавляват в зоната за интерактивни игри за семейства, деца и  гости на 18+. И още: да се снимат пред фонтана на желанията, който казват, че нямал аналог на Балканите, да пояздят с някой четириног красавец от конната база.

Често замъкът е домакин на концерти и други културни прояви, а компании от Холивуд, Индия, Германия и други страни  са използвали декора на замъка за свои филмови продукции. Преди години замъкът дори е кандидатствал пред Гинес за първенство в категорията „Сграда с най-голям меден покрив под формата на кръст”.

 

 

Бръшлян и „Странджанската Марсилеза”

Странджанското село Бръшлян е на около 65 км южно от Бургас. Архитектурно-исторически резерват, известен с автентичните си къщи от XVII – XVIII век. Едни поскрити зад дъсчена огради сред цветя, бръшлян и лозници, други изтъпанчени на улицата – с пооклюмали стени от камък и дървен обков, по несебърски тертип, но сякаш на инат решени да не се дадат на тежестта на времето.

На площада на селото непременно се отбийте в добре запазеното килийно училище, в което е протичало обучението на местните българчета през епохата на Възраждането. Негов основател през 1870 година е свещеникът Петър (Пею) Киприлов, участник в освободителните борби, неведнъж арестуван и измъчван от турците. Декорът е семпъл, но жаждата за знание голяма. Някога селото е носело името Сърмашик, ще видите това название и под портретите на местните герои от Преображенското въстание през 1903 година, сред които и войводата, учителят Яни Попов. Той е написал и текста на странджанския въстанически бунтовен марш „Ясен месец веч изгрява”, изложен на една от стените на училището. Тази песен, наричана още „Странджанската Марсилеза”, и днес се счита за химн на Странджа планина.

Редом до килийното училище е църквата „Св. Димитър”, построена в края на XVII век. Храмът е с дъсчен таван и красив олтар, сравнително малък като в повечето български села, но важното е, че е пазил през вековете духа и националната идентичност на своите миряни.

В една от старите къщи на селото местните жители са обособили етнографска сбирка. Тя ще ви запознае с бита и поминъка на бръшлянци:  как е бил уреден техния дом,   как са отглеждали челядта си, как са се грижили за домашните животни.

А ако ви се поиска да гребнете от богатството на местния фолклор, горещо ще ви препоръчаме самодейния състав „Бръшлянски баби”. Пеят, играят хоро, шегуват се, докато предат вълна, и пресъздават оригиналния старинен обичай седянка. А какво е седянката, ще попитат младите българи? В някоя от селските къщи се събират млади хора, готови за женитба. Това е времето, когато есента, след усилната селскостопанска работа през лятото, момите не са на нивите и обработват реколтата и вълната от овцете, а ергените са се върнали от гурбет в страната или в чужбина. На седянката момите предат, шият, навиват прежда и в същото време пеят песни за любовта, разказват приказки и легенди, гадаят бъдещето, танцуват, закачат се с ергените, прехвърчат и първите любовни стрелички. Бръшлянските баби, които шеговито предпочитат да ги наричат „Бръшлянски девойки”, ще ви поканят активно да участвате в тяхната програма.

А ако имате късмет някоя от тях да ви приготви странджански зелник, удоволствието ви от срещата с Бръшлян наистина ще е пълно!

 

 

Бегликташ – „българският Стоунхендж”

Странджа е най-голямата защитена природна територия на България, взела под закрила уникални екосистеми и биоразнообразие, самобитен фолклор и историческо наследство. Над нея минава и вторият по големина прелетен път на птиците в Европа Виа Понтика.

Но Странджа е и мистична планина. Тук, в села като Българи, е жив първоизворът на  огнения нестинарски танц, който и днес удивлява чуждестранните гости на България, впечатлени от нашето фолклорно изкуство. В околностите на Приморско пък  мегалитна грамада с името Бегликташ ни връща към епохата на траките и техните древни скални светилища. Наричат това светилище  „Българският Стоунхендж” заради огромните вулканични камъни, някои с тегло над 100 тона, които съставляват ритуален ансамбъл, съществувал в продължение на шест столетия- от II вeк  пр.Хр. до IV век от новата ера. Тук от древни времена, когато човекът се прекланял пред природата, когато митовете и легендите били част от ежедневието, траките почитали връзката на Бога Слънце с Богинята Майка и култа към плодородието.

Скалното светилище Бегликташ (в превод данъчен камък) се намира недалеч от резервата Ропотамо с едноименната река. Мнозина, които са се разхождали с лодка из реката до нейното устие на брега на морето, навярно са виждали скалния феномен „Лъвската глава”. Според учените, там се е намирала резиденцията на върховния жрец на тогавашното тракийско племе скирмияни, известно със славата си на майстори металурзи. Смята се, че пътят между Бегликташ и Лъвската глава е бил свещеното пространство на това тракийско племе.

Подобно на Белоградчишките скали, където каменните фигури имат своеобразни названия в зависимост от своята форма, така и тук, на Бегликташ, отделните скални блокове от мегалитния гигант също носят характерни имена: Брачното ложе, Усмивката, Лабиринтът, Терасата, Божията ръка, Слънчевият часовник, Обърнатото сърце и др. Свещената пещера символизирала утробата на Майката Природа и раждането на Царя Жрец.  А Царството на Хадес древните свързвали с легендата за Орфей и слизането му в Подземния свят, а това поставяло хората на голямо изпитание. Те трябвало да преминат през тясна 10-метрова цепнатина в скалата и само на грешниците не се удавало това.

На скалните площадки може да се видят издълбани ями за ритуалното преливане на четирите свещени течности: вода, вино, мляко и зехтин, както и за събиране на дъждовна вода. А че виното е било много хубаво едва ли има съмнение – майсторлъкът на тракийски винари се славел далеч зад пределите на техните земи.

 

(Край)

28/02/2022