ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Харем срещу контрабанда
ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА
Забавните истории заедно със снимките от него остават най-ярките спомени от всяко пътуване. И точно защото имаме тазика случки като за цяла книга, решихме да ви ги разкажем и да се посмеем заедно в поредицата „ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА“.
Вижте всички истории от поредицата ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА тук.
ХАРЕМ СРЕЩУ КОНТРАБАНДА
Първото ни пътуване с Мария „на Запад” се случи през пролетта на далечната 1985 година. По онова време да отидеш на екскурзия в страни отвъд Желязната завеса си беше сериозно предизикателство. Планирахме да прекосим Европа с влак – от София през Белград, Венеция, Париж, та до Лондон на гости на нашите кумове. Избрахме железницата, защото самолетните билети не ни бяха по джоба. На всичко отгоре от държавата ни бяха отпуснали 100 долара на мен като глава на семейството и 50 на жена ми, които трябваше да ни стигнат за.. 20 дни! Добре че кумовете ни живееха по това време в британската столица и ни оказаха гостоприемство. А в Париж отседнахме при наши френски приятели – семейство учители, с които бяхме договорили бартер – ние да им гостуваме, а през лятото – те да ни дойдат на гости в моето родно село Широка лъка.
Когато в ранния следобед пристигнахме с влака от София в Белград, оставихме багажа си на гардероб на гарата и тръгнахме с Мария да пошетаме из югославската столица. Тогава още не беше проблем да оставиш куфара си в багажното на гарата, нямаше го страхът, че някой може да е сложил бомба. Тази разновидност на днешния тероризъм като че ли още беше в пелени. Имахме достатъчно време до вечерния влак, който щеше да ни отведе в италианската перла Венеция. Тогава комшиите ни на запад от Калотина се радваха на истинско благоденствие: можеха да пътуват и работят навсякъде по света, магазините им бяха пълни със западни стоки, имаха самочувствието на граждани на Европа. Макар че, както видяхме малко по-късно, по манталитет не бяха прехвърлили чак толкова границите на Балканския ни полуостров.
Когато вечерта си взехме багажа и се насочихме към влака за Венеция, на перона имаше само три вагона. Трябваше да чакаме композиция от Истанбул, която да се закачи за тях и заедно да поемат към Италия. Оказа се, че имаме билети със запазени места само за първата отсечка – от София до Белград, но тогава не обърнахме особено внимание на това. Шмугнахме се в едно от купетата на тези три вагона, всяко с по 6 места, където вече се бяха настанили четирима души. Метнах куфарите на багажника, разположихме се с Мария удобно.
Но не щеш ли по едно време пред купето се изсипа компания от млади сръбкини, които показаха билетите си със запазени места – недвусмислен намек, както се казва, да си обираме крушите. Докато останалите съседи по купе си събираха багажа, забелязах, че момичетата са… пет. Казах на жена ми да остане на мястото си и едва, ако дойде шести човек, тогава ще напуснем купето.
През онези години пушех като комин и си направих сметката, че цигара подир цигара ще мога цяла нощ да издържа на крак в коридора на вагона. Пък като стигнем Венеция, белким ни се отвори парашута да пътуваме като бели хора.
За наш късмет шести пасажер не се появи, така че Мария остана в купето. Влакът тръгна и такър-такър се изтъркаля час и половина. По едно време на вратата на купето отвътре някой взе да чука и когато се обърнах да видя какво става, зърнах жена ми да ме кани да вляза. И не само това – да седна сред момите, които благосклонно ми бяха направили място! Ами то е трудно да опиша това блажено среднощно пътуване – сред красива женска компания и аромати на благоуханни парфюми! Дай, Боже, всекиму такъв „харем”!
На сутринта, вече на югославско-италианската граница, по коридора на вагона и купетата плъзнаха митничари и от граничната полиция. Влязоха и в нашето купе. Провериха ни паспортите – за нас нямаше проблем, защото бяхме транзитни пътници. Сръбкинчетата пък може би ги спаси от детайлна проверка женската им хубост. Но когато влакът потегли вече към Триест, изведнъж се случи нещо, което ме накара да си облещя очите. Моята благоверна съпруга разтвори… пазвата си и от нея започнаха да се изсипват… долари и дойче марки, а оттам – към чантичките на момите!
Тогава ми светна – ето какъв бил залогът за сладкото нощно пътуване! Ще приберем мъжа ти в купето, а ти ще ни скриеш валутата. Тя ще им трябва в Триест, където югославяните ходеха на шопинг и да въртят търговия.
Момичетата слязоха в Триест, а ние продължихме към Венеция, първият западен град, в който стъпихме с Мария. Само че контрастът след пътуването ни с влака от югославската столица беше умопомрачителен. По коридорите на вагоните и тоалетните пътниците балканци бяха оставили потресаваща кочина. Сякаш не бяха пътували цивилизовани хора, а някакви първобитни екземпляри, на които първите седем години тотално им липсват. Пиша това с болка, защото със западните ни съседи така или иначе сме от една черга.
Само след няколко часа, когато се качихме във вагона от Венеция за Париж, влязох в тоалетната и остана едва ли не само… да се изкъпя. Имаше топла вода, ухаеше на чисто, можах дори да се избръсна. Услади ми се и шоколада, с който ни дариха комшийките за услугата ни на… контрабандисти.
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
