ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: И „самураите“ си падат по „тънката част“
ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА
Забавните истории заедно със снимките от него остават най-ярките спомени от всяко пътуване. И точно защото имаме тазика случки като за цяла книга, решихме да ви ги разкажем и да се посмеем заедно в поредицата „ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА“.
Вижте всички истории от поредицата ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА тук.
И „САМУРАИТЕ“ СИ ПАДАТ ПО „ТЪНКАТА ЧАСТ“
Както в света, така и сред нас, българите, битува заключението, че в Страната на самураите гейшите са проститутки. Нищо подобно! Това са интелигентни, високобразовани дами, чиято основна професия е да бъдат скъпо струващи компаньонки, но далеч от смисъла на тази дума, популярен у нас. Думата гейша идва от гей, която означава на японски изкуство, и ша – човек на изкуството.
Тази професия е зачената преди векове, когато жени са поднасяли чая и са забавлявали гостите по време на различни публични прояви: банкети, танцови вечери и пр., дори при поверителни разговори. Началото е някъде през ХVІІ век, периода на Едо, старото име на Токио. Отначало жените в Япония са били доминиращи в обществото, имало е нещо като матриархат, но постепенно мъжете започнали да вземат инициативата, жените да остават вкъщи и на заден план, дори публичното им явяване със съпрузите им не се толерирало. Така възникнала нуждата някой да забавлява мъжете. А кой по-добре може да върши това от жената?
Истинската гейша продава своето изкуство, а не тялото си. И за това си има време и място, разбира се, стига да се стигне дотам. Но не това е най-важното. Професионалните гейши са истински партньори както в забавленията, така и в дискретните разговори, които се водят между бизнесмени, политици и пр. Неслучайно по тази причина към гейшите често проявяват интерес секретните служби – те знаят много тайни!
Преди време в Киото е имало 2700 гейши, сега са останали 270 заедно с т. нар. майко сан (кандидатки, които се обучават за гейши). Едно време много родители са пращали децата си в такива школи да се изучат и така да се измъкнат от безпросветността и нищетата. Сега се приемат само момичета със средно образование, 15-16-годишни. В Киото има 5 квартала с школи за гейши. Момичето започва като помощничка на кандидат-гейшата, която пък се учи от самата гейша. След едногодишно обучение гейшата решава дали да го направи майко сан или да го откаже от тази професия, защото не става за нея.
На диалекта на Киото майко сан означава танцуващо момиче. Когато е майко сан, това момиче се нуждае от съответното облекло. Школата му го осигурява, но с течение на времето бъдещата гейша трябва да го изплати. Майко сан учи до обяд по програмата на нормалните училища, след обяд започват специалните занимания: пеене, рисуване, танци, обноски, писане на стихове. Поезията в Япония се цени високо.
Момичетата са майко сан до 20-годишна възраст. След това стават гейши, но след специален изпит, наричан ерикле, след който получават диплома. Тогава се сменя и шала, с който те се опасват на кръста. Майко сан са с красиви разноцветни шалове, гейшите – със снежнобял. Кимоната на майко сан са също в приятни свежи разцветки, на гейшите – по-семпли, но от много скъп плат. Майко сан е с прическа от собствената й коса, гейшата е с перука. Поддръжката на гейшата е много скъпа, затова обикновено тя си има спонсори – богати хора, които харесват нейното изкуство.
Много от гейшите накрая стават любовници или съпруги на своите спонсори. Но тук вече има едно желязно правило: омъжиш ли се, напускаш професията! Иначе за гейшите няма възраст. По този повод екскурзоводката ни Кейко ни разказа една история, която ни развесели. Някакъв баровец руснак си поръчал за вечерта гейша. Бил изненадан, че дошли… три: гейшата, майко сан и още една по-възрастна дама, но в това нямало нищо необичайно. Има такава практика в Япония – гейшата да пристига с антураж. Поискали на братушката 160 000 йени (приблизително малко над 1000 евро по днешен курс), при което той се опулил. Видяло му се много скъпо това удоволствие. След продължителни пазарлъци цената паднала значително, но само за един танц на гейшата и да изсвири няколко парчета. На другия ден Кейко попитала клиента как е минала вечерта с гейшата, а той се замислил дълбоко и накрая изтърсил: „Каква е тази толкова бяла боя върху лицето й?“ Гейшите наистина силно се пудрят – традиция от миналото, когато работели главно нощем и били непрестанно под пушека на свещите. После руснакът отново попитал: „А на каква възраст е третата дама, която придружаваше гейшата?“. Кейко му отговорила: „Около… 90!“
За да се стигне в Киото до културния център Гийон корнър, в района на който живеят доста от гейшите, се минава по нещо като централна улица в старата част на града. Наоколо се редуват двуетажни къщи, облицовани с дърво. Някои от тях са жилища на гейши – на входната врата е изписано не само името на гейшата, но и на нейните помощнички. Но има и тесни улички, които пресичат главната артерия и там загадъчно светят фенери. Казват, че на тези места може да се намерят момичета за платена любов.
Преди доста години, още по социалистическо време, у нас беше излязла една книга на покойния проф. Марко Семов „От Япония за Япония“. Там между другото авторът засягаше интереса на японските мъже към „тънката част“. Разказваше например за навика на японците докато пазаруват да използват това време за „отпускане на напрежението“ в някой еротичен салон. Въпреки че по закон официално проституцията не е разрешена. Подхващам тази тема докато пътуваме от Токио към историческото градче Нико и екскурзоводката Марико охотно се присъединява към нея. Разказва за малките японски хотели, където се предлагат познатите и в България „почасови услуги“. Всичко в тези хотели е много дискретно. Секретарката и началникът й, ако вземем за пример тези персонажи, пристигат в хотела… маскирани, за да не ги познаят. Няма рецепция – пускаш съответната сума в автомат и хоп – излиза ключът за избраната стая. Има снимки на стаите и началникът решава в коя да покани своята любовница. Асансьорът отвежда директно до нея. Стаите носят имената на различни градове по света: Лондон, Париж и тъй нататък, но има и… София! Интериорът на стаята наподобява атмосферата на съответния град. Какво ли има в софийската стая? Парламента с жълтите павета, царския дворец или пък ЦУМ…Спалнята и банята са отделени само със стъклена преграда, а на тавана е монтирано голямо огледало. Марико казва, че има и друг тип стаи – например подобна на болница, където любимата героиня е медицинска сестра. Или оборудвана като фотостудио… Да ме прости Господ за греховните подозрения, но взех да се замислям откъде толкова вещо екскурзоводката ни познава в детайли въпросните места за „почасови услуги“…
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
