СЕЙШЕЛИТЕ – ОСТРОВИ ЗА РОМАНТИЦИ: 2. Плажът на Бакарди
СЕЙШЕЛИТЕ – ОСТРОВИ ЗА РОМАНТИЦИ
Вижте всички статии от поредицата „СЕЙШЕЛИТЕ – ОСТРОВИ ЗА РОМАНТИЦИ“ тук.
2. Плажът на Бакарди
Решихме да разнообразим ваканцията си на Сейшелите и се записахме на две екскурзии. Първата е днес – ще посетим съседния остров Ла Диг. Дотам се стига с ферибот, слава Богу само за 15 минути. А островът е известен с уникалните си скали и плажове, използвани за декор на телевизионни реклами.
За екскурзията из острова се събрахме шест човека: ние двамата с жена ми, млада двойка австрийци и семейство французи на достолепна възраст. Жената изглеждаще на около 75 години, но мъжът се оказа на… 89! И изгледаше не само много добре, но по-късно го видяхме да се гмурка в морето с плавници и шнорхел! На Сейшелите са за четвърти път. За водач на групичката ни бяха определили едно младо чернокожо девойче на име Медина, чийто английски трудно разбирах, но това не беше от решаващо значение.
Ла Диг е четвъртият по големина остров в архипелага. Дълъг е около 5 км. Обрасъл е с гъста тропическа растителност, сред която се крият едноетажни къщурки. Тук живеят около 2000 души, на които са осигурени всички необходими обществени услуги: поща, здравен център, полиция и пр. Велосипедът е основното превозно средство и може да се видят много туристи, които взимат колела под наем и щъкат с тях из просеките в джунглата. За по-ексцентрични клиенти има друга атракция – разходка из острова с шарена каручка, теглена от вол, нещо като нашите файтони из морските ни курорти.
Едно писано камионче дойде да ни вземе за обиколката на острова, но преди да тръгнем Медина ни покани да изпием по чаша кокосова вода. Останах изненадан, когато разбрах, че въпросната вода предизвиква истински фурор в Западна Европа и Америка. Казват, че имала чудодейно въздействие върху здравето на човека и тамошните хора луднали по нея. Едва ли не… панацея за живот без болести! Най-големите производители – Индонезия и Филипините, буквално се задъхвали от поръчки. Та пихме по една „сламка” от кокосовата вода, но да си призная – криле не ми пораснаха. Както и да е, метнахме се на камиончето, което кривна по някакъв черен път из гората и друс-друс – докара ни на плаж, където Медина ни даде време да се забавляваме почти час и половина.
Времето не беше слънчево – сиви облаци се щураха из небето, от време на време закапваше и ситен дъжд. Но това не ни попречи да се покефим на плажа – дълъг, доста широк, с бял пясък и заграден от двете страни с огромни гранитни скали, набраздени на вълни. Именно тази форма на скалите е запазената марка на Ла Диг. Само аз обаче се престраших да се изкъпя в океана. Морската вода беше топла, но имаше доста големи вълни, може би над метър. Една такава вълна ме грабна и така превъртя, че направих истинско салто. Както навсякъде из Сейшелите, и тук няма чадъри и шезлонги, за спасители забрави, което не е безопасно за безразсъдни плувци, каквито винаги ще се намерят.
Навън още повече се смрачи. Медина предложи да тръгваме и след няколко минути бяхме в ресторанта за обяд. Намира се на брега на океана, но отливът беше оголил дъното и цялото в кал не изглеждаше никак лицеприятно. Хапването обаче беше кулинарен празник. Предложиха ни креолска кухня, направо е страхотна! Тя е микс от влиянието на френската и африканската кулинария – всяка от тях е оставила по нещо от своя привкус. Най-често се готвят сейшелски риби (ред снапер , риба тон), месо (без свинско) и местни плодове като папаята, мангото, пъпешът и лаймът – малкият зелен лимон, с много подправки, сред които е и канелата. Сейшелите са най-големият производител на канела в света. Кокосовото мляко и кърито също често се използват за приготвяне на местните манджи, както и хлебният плод,който прилича на сладък картоф. В гарнитурите неизменно присъстват картофите и оризът. От вината най-разпространени са френските и южноафриканските. Произвежда се местен ром от кокосов орех под името „Такамака” – вид дърво, което расте и в Ла Диг. От бирите за препоръчване са Еко и Сей брю.
След обяда се отправихме към националния парк „Юнион Естейт”. Първата забележителност тук е примитивна орехотрошачка, чрез която местните жители добиват кокосово масло. Тя е подслонена под един конусовиден навес, наоколо е пълно с черупки от използвани кокосови орехи. Технологията за добиване на кокосовото масло е същата, каквато е била преди 100, 200 и повече години. Кокосовите орехи се начупват, маха им се обвивката и се слагат в чували да съхнат в специално помещение. За да бъде сухо това помещение, се нагрява от пещ, която Медина нарича „калорифер”. След това от орехите се извлича бялото месесто съдържание, което се поставя в нещо като каменно хаванче с дупка отдолу. „Хаванчето” се задвижва от вол така, както у нас някога се е правела с домашни животни вършитбата на прибраното от нивите жито. През отвора изтича кокосовото масло. То се използва най-често като козметичен препарат и особено за добиване на тен. Близо до това примитивно съоръжение има сергия, на която освен бутилирано кокосово масло имаше и ред други подобни изделия и сувенири. Включително шишенца с течна ванилия с много силен аромат.
Ла Диг е мястото, където може да се видят характерните за архипелага гигантски костенурки. Десетина екземпляра тъпчеха калта в един затворен с бетонова преграда кръг. Медина изнамери отнякъде парчета от растение, подобно на популярния в Европа „български перец”, и започна да храни една от костенурките. Тогава за първи път видях, че тези грозновати животинки… нямат зъби. Имат нарези върху черупките, които според Медина са нервни окончания и при удар върху тях костенурките изпитвали болка.
Най-голямата популация на гигантски костенурки на Сейшелите се намира на атола Алдабра, обявен за обект на ЮНЕСКО. Там броят на костенурките надхвърля 150 000 екземпляра. Подобна уникална колония се среща още само на Галапагоските острови в Тихия океан.
Остров Ла Диг е бил сцена на един от първите еротични филми, който преди повече от 25 години се въртеше по българските кина и носеше първата тръпка на забранената дотогава еротика в България – „Емануела”. Актрисата,която играеше ролята на палавата любовчийка Емануела – Силвия Кристен, за съжаление почина. На острова все още си стои къщата, където са снимани епизоди от филма. Изглежда доста занемарена, градината също, част от мебелировката още се намира на верандата – изоставена и похабена. А е могло да се направи малка експозиция със снимки и аксесоари от тази популярна в цял свят филмова продукция и така да стане още една атракция за гостуващите на острова туристи.
Ето ни и на най-известния плаж на Сейшелите – Anse Source d’Argent. Тук са правени рекламните снимки на популярни в целия свят марки като Баунти, Бакарди. Плажът е разчупен, извива се край малки заливчета. Удивителната му красота идва от гранитните вълнообразни скали, които изглежда сякаш невидима ръка ги е разсипала край брега – едни големи, други по-малки, в най-различни уникални съчетания, откриващи по-широки или по-тесни „прозорчета” с изглед към океана. Жалко, че нямаше слънце, небето съвсем притъмня, заваля дъжд и нямаше как повече да останем на плажа.
Времето не ни пощади и на ферибота, а докато се приберем в хотела, ни подгони истински потоп. Щем не щем се пъхнахме в ресторанта и хайде чаша вино, хайде и по едно уиски, и така до късна доба. Остана притеснението дали пак няма да вали и утре, когато сме отново на екскурзия – до Майската долина. Прогнозата сочеше точно това…
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
