ЙОРДАНИЯ – ТАЙНИ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА: 3. Из Светите земи

ЙОРДАНИЯ – ТАЙНИ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА

Вижте всички статии от поредицата „ЙОРДАНИЯ – ТАЙНИ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА“ тук.

yordaniya-jordan-3-svetite-zemi-30

3. Из Светите земи

Днес е 31 декември, но нямаме никакво намерение да се отдаваме на почивка или шопинг преди новогодишната нощ. В програмата за този ден има особена тръпка. Ще пътуваме из места с библейски сюжети: свещената река Йордан, където е кръстен Исус, планината Небо, където пророкът Мойсей е видял Обетованата земя, преди да издъхне, древния град Мадаба, където се пази прочутата мозаечна карта на Светите места, създадена преди 1400 години.

Почти цялата нощ не спах. Пред очите ми непрекъснато се въртяха кадрите от обесването на Саддам Хюсеин, които цяла вечер всички световни телевизии излъчваха нон стоп. Не съм поклонник на насилието и тия сцени направо ме извадиха от равновесие.

Халет ни беше предупредил, че ако искаме да видим всичко от предварително потвърдената програма, трябва да тръгнем от хотела навреме. Проявихме дисциплина и поехме към първия туристически обект за деня – Baptist site, мястото на Светото кръщение, наречено Бетания, на около 30-40 км от Аман. Още от незапомнени времена долината на р .Йордан е най-плодородното място в Близкия Изток. Тази свещена река днес е естествена граница между Йордания и Израел, затова районът около нея се охранява от въоръжени войници и е със статут на гранична военна зона.

Вече сме в Бетания. Минаваме през чек пойнт-а и тръгваме по тясна чакълеста пътека, оградена с едри камъни, телена мрежа (като на кльон) и дребни храсти и дръвчета, под които пълзят тънки маркучи за капково напояване. Водата тук е изключително ценна! Халед казва, че има места, където по цяла седмица няма капка вода. Пускат я за няколко часа и пак я спират. На покрива на всяко жилище са монтирани метални резервоари за събиране на дъждовна вода.

Посещението ни на р.Йордан днес е възможно благодарение на мирния договор, сключен между Израел и Йордания. Пътеката, по която се движим към река Йордан, е и знак, че за хората няма опасност. Защото казват,че има още места в района, където под почвата коварно се крият страшните противопехотни мини, осакатили хиляди хора по време на подобни военни конфликти като в Близкия Изток, има и неизбухнали бомби от войната.

В минали времена река Йордан точно в този участък е протичала в друго корито. Местните хора са коригирали пътя й, така че когато прелива да се придвижват по-лесно, а когато се отдръпва да остава вода за напояване. На мястото на старото корито са изградени три черкви – по-скоро няколко каменни зида, покрити с дървени навеси. Счита се, че тук е служил Св. Йоан Кръстител. Недалеч от църквичките пък се вижда пещера, до която водят дървени стълби – там пък е бил домът на светеца.

Няма да влизам в подробносите от библейските истории – отворете Библията и четете за Светото кръщение. Израелци и йорданци обаче спорят къде точно е бил кръщаван Христос. Израелците посочват място на реката и казват – ето тук Свети Йоан е покръстил Исус. Но в Библията е казано, че Исус е бягал от евреите и когато се е прехвърлил на другия бряг, сиреч в Йордания, там бил покръстен от Свети Йоан. Но да не влизам в тази дискусия.

Ако някой си мисли, че река Йордан е нещо като Дунав или Рейн, сериозно се е объркал. Да е широка не повече от 5-6 метра, не е дълбока, мътна е, застояла. Но е свещената река Йордан! Туризмът е бизнес на символите, на митовете и легендите, затова и хората като нас идват на такива места – да усетят тръпката.

Точно пред стълбичките, които водят към реката, има „официален вход” с надпис на каменна плоча „Jordan River”. Край него стои на стража войник от йорданската армия, над него се вее йорданското знаме, а оттатък реката е синьо-белият национален флаг на Израел. На няколко метра от входа е издигната черква с позлатени кубета, които блестят на слънцето отдалеч. Някакъв руснак е осигурил средства за позлатата. Вътре има две мозайки с библейски сюжети. Млад монах ни раздаде свещи да запалим за здраве.

Вече сме на реката, мием ръцете и лицата си със свещената вода, наливаме в шишенце от нея, за да занесем у дома и да напръскаме семейното имущество.

Халет казва, че за да станеш истински хаджия трябва да си посетил Йерусалим и Божия гроб, река Йордан, планината Небо и един от най-старите градове в света – Йерихон. Само той ни се губи досега, за да сме с жена ми хаджии на 100%.

От Бетания продължаваме към следващата точка от маршрута – планината Небо. Изкачваме се край пустинни хълмове, тук – там срещаме палатки на бедуини и стадата им с овце. Постепенно пейзажът става по-привлекателен, показва се повече зеленина, предимно маслинови и евкалиптови дървета. Най-после стигаме до голяма църква, символ на едно от свещените места в тази част на Йордания, което всяка година събира поклонници, дошли от различни краища на света да се докоснат до един мечтан божествен свят. Казват, че оттук при ясно време се открива панорамна гледка през долината на река Йордан и Мъртво море към Йерусалим и Витлеем. Вероятно затова според Библията именно тук пророкът Мойсей е показал на своя народ Обетованата земя, тук след смъртта му е бил погребан. Да си призная дълго се взирах в далечината, търсейки да открия какво толкова е впечатлило пророка след 40 години скитане с неговия народ, но не можах да остана възторгнат от гледката. Вместо природни красоти виждах голи баири и в далечината тук-там дръвчета. Но щом пише в Библията…

Тази църква пази във вътрешността си находките, открити от археолозите при проведените тук разкопки през далечната 1933 година. Става дума за останки от базилика, построена в памет на Мойсей. Открояват се съхранените от археолозите различни слоеве от няколко века, няколкото мозайки с впечатляващи мотиви, великолепните цветни витражи на прозорците. През столетията са извършени многобройни трансформации, които са променяли облика на храма. Близо до църковната сграда се издига висок метален кръст , около който се увива тялото на змия. Тази композиция е дело на италиански скулптор. В духа на библейския разказ символизира змията, открита от Мойсей в пустинята, и кръста, на който е разпънат Христос. Районът на църквата е много добре поддържан, личи си, че не се скъпят пари за това и може би една от предпоставките за подобно благоденствие е било посещението на покойния папа Йоан Павел ІІ преди години.

Недалеч от храма се намира манифактура, в която основно се изработват мозаечни пана с различни мотиви, част от които видях и на пода на църквата. Халет казва, че с това се занимават предимно инвалиди. Работата им е пипкава, използват се различни по цвят ситни камъни, с които се редят мозайките. Обикновено се монтират върху циментова замаска, за да се захванат здраво, а не се лепят. След дълго умуване накрая се меракландисахме да купим едно такова пано с мотив „Дървото на живота”, но след продължителни пазарлъци за цената. Който е пътувал из арабския свят знае, че местните търговци надуват яко цената, но в крайна сметка е много по-вероятно ако ти искат за нещо 100 долара, да кандисат и на 15. Идва моментът, когато ти писва, махаш с ръка за довиждане и в повечето случаи следва едно гонене извън магазина, придружено с очакваното от устата на арабина „О’кей”.

Последна спирка – Мадаба. Градче на около 25-30 км от Аман, известно преди всичко с уникалната византийска мозаечна карта в гръцката православна църква „Св. Георги”. Картата се намира на пода на църквата и датира от VІ век. На нея са изобразени древни територии – земи и селища като Йерусалим, Йерихон, долината на р. Йордан, ивицата Газа, Палестина, Мъртво море, Египет, делтата на река Нил и др. Картата е била с размери 12 х 6 метра и е изработена от… 2 милиона разноцветни камъчета. Била е в пределите на стара византийска църква от VІ век, върху основите на която е изградена през 1896 година сегашната църква „Св.Георги”. Днес картата не е цялата, запазена е по-малко от половината, останалата част според Зед е погубена от времето. Екскурзоводът ни показваше отделните елементи на картата с дълга показалка. Оказа са, че в Мадаба могат да се намерят по домове и църкви още стотици мозайки на възраст повече от 1300 години. Дори в града е създаден специализиран институт, който да се занимава с проучване и реставрация на мозайките и с обучение на специалисти, които да се грижат за тяхното съхраняване и експониране пред обществеността.

Когато се върнахме в хотела в Аман, пръскаше дъжд. В 22.00 ни взеха за новогодишната вечер, която щеше да се състои в ресторанта на хотел Холидей ин. Въпросната вечер обаче ни донесе повече разочарование, отколкото удоволствие за парите, които бяхме платили за нея. Не че храната беше лоша – напротив, блок масата беше безупречна, за радост на Мария дори имаше превъзходно печено агнешко. Масата ни беше на чудесно място – до дансинга, и аз очаквах да има програма, най-малкото бели данси с някоя кръшна танцьорка за още по-добро настроение. Сори! Беше си една чиста дискотека с арабски ритми и децибели, които не само че ни подуха главите, но и превърнаха празничната вечер в среща на… глухонеми. Седиш, хапваш, пийваш , може и да потанцуваш, но да си кажеш две думи с близките и приятелите на масата е абсолютно невъзможно при невъобразимо силната музика. Направи ми впечатление обаче дамската част от йорданските посетители на ресторанта – дискотека. Доста фриволно облечени, никакви ислямски предразсъдъци. Прибрахме се към 01:00.

Изглежда нашата Нова година ще се окаже бял кахър в сравнение с празничната вечер на онези българи, които пътуват с друга българска фирма. Бяха настанени за две нощувки в Петра , а за новогодишния празник е било предвидено да го посрещнат на… палатки в пустинята. Екзотично, но падналият сняг е прекъснал пътя до палатковия лагер и си представям какви неприятности са имали колегите докато намерят друго място за празничната нощ. Заради снега Халет ни съобщи, че няма да можем да посетим замъка на кръстоносците Керак и утре направо ще теглим за Акаба през Мъртво море. Дали наистина заради метеорологичните условия не можехме да идем до замъка или арабите нещо изхитруваха, защото имаше сериозно отклонение от пътя за Акаба и просто не им се бъхтеше дотам, няма как да твърдя със сигурност. Но приятелите ни много искаха да го видят и останаха огорчени от това…

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
11/11/2014

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*