НОВА ЗЕЛАНДИЯ: 4. Маорите – „канибали” и в изкуството?

НОВА ЗЕЛАНДИЯ – страната на кивито и гейзерите

Вижте всички статии от поредицата „НОВА ЗЕЛАНДИЯ – страната на кивито и гейзерите“ тук.

nova-zelandia-maori-4-04

4. Маорите – „канибали” и в изкуството?

Маорите пристигат по тези земи с големи лодки преди повече от 1000 години. Елена казва, че вероятно са дошли от… Хаваите, нямали са платна на лодките и затова са се придвижвали с весла. Музеят в Окланд, който представих, е най-богатият на такива плавателни съдове в света.

Беше голяма изненадата ни, когато научихме, че доскоро маорите са били… канибали! Последният човекоядец – жена, е починала през 1993 година! Когато племената воювали помежду си, вождът на победителите бил длъжен да изтръгне сърцето и очите на загубилия битката вражески водач и да ги изяде!

Днес повечето от маорите са с нисък социален статус в обществото, необразовани, най-често безработни. Някои от тях са на нивото на ХVІ век – времето на първите европейски колонизатори. Това се отнася за всички полинезийски племена. Въпреки това езикът на маорите е втори държавен език в Нова Зеландия след английския. Имат ТV канал, поощряват се всякакви художествени изяви на това население. Тяхното изкуство и обичаи са едни от най-интересните за туристите атракции. Нямат обаче писменост, езикът им е само устен и текстовете се пишат с английски букви. Ухажват ги най-вече когато наближават избори, за да им вземат гласовете. Същата история като с нашите роми…

Маорите живеят предимно на Северния остров, в Окланд и околностите му. През последните години културата им се възражда, откриват се училища и местните власти съзнателно полагат усилия както за приобщаването им към обществото, така и за съхраняване и развитие на изкуството им – главно дърворезбата и тъкачеството.

В Нова Зеландия са запазени много свидетелства за цивилизацията на маорите, която е била най-високоразвитата в Полинезия. Подобно на аборигените в Австралия, и тяхната философия е свързана с култа към предците. Затова един от основните мотиви в творбите им е представянето на на този отминал отдавна свят под формата на човешки фигури. Характерно за тях е промяната в пропорциите на тялото – акцентът е върху главата, изобразена в едър план. А тялото често е във войнствената стойка. Когато посетихме един от центровете за художествени занаяти на маорите в Роторуа, попаднахме точно на подобни интерпретации в произведенията от дърворезба. Характерна особеност на това изкуство освен персонифицирането на предците е доминиращото използване на червения цвят. В този център има неголям молитвен храм, който не само че е релефно изпъстрен с различни дърворезбавани фигури, но и целият е боядисан в червено. А този цвят се смята от маорите за божествен, на него се отдава голямо символно значение.

Освен дърворезбата, домакините ни показаха и какви текстилни изделия се изработват от растението флекс. То наподобява палмовите листа, използват се само 4 от същестуващите 50 вида. От него например се изработват къси… дамски полички, които събуждат мъжкия нагон, когато са на обичайното им място -на женското тяло. Такива полички имаше в шопинг рума, където се предлагат и бижута от нефрит и седеф, много разпространени в Нова Зеландия.

Когато вечерта пристигнахме в Митай Маори вилидж, ни посрещна усмихнато девойче със странна татуировка на… устата и брадичката. Така се бяха изрисували и всички останали маори, които участваха в атракционната програма.

Най-напред влязохме в голям покрит салон с много маси за хранене, където очевидно първо трябваше да хапнем. Храната основно представлява печива- месо (предимно агнешко) и зеленчуци, които се пекат на огън в изкопана в земята дупка. Нещо подобно на приготвянето на агне по хайдушки у нас. Вече готова, храната се покрива, вероятно да се задуши, с… черга, върху която… стъпваше безгрижно и местният аниматор на вечерта. Беше малко притеснително от хигиенна гледна точка, но иначе храната се оказа много вкусна. Най-много ми харесаха сладките картофи кумари, каквито опитвах за първи път.

Както пещерата Уайтомо, така и Митай Маори вилидж се управлява от семейство маори. Сценарият на културната програма се опира на местни танци и песни, които започват след предизвикателното пристигане на участниците в нея с лодки и запалени факли. Тези полуголи туземци надават такива войнствени викове, от които направо те побиват тръпки. Нали са били людоеди! Когато се появиха на сцената сред запалените огньове, изглеждаха още по-свирепи! Елена ни обясни,че имат обичая да си пулят очите (не боледували от очни болести заради тази своеобразна очна „гимнастика”) и да се плезят с език, стресирайки стоящия срещу тях човек. По този начин му внушават чувството на обречен. Затова когато се блещят така, е добре да ги гледаш в очите. Кривнеш ли с поглед те приемат за враг.

Разбира се, всичко това вече е минало и съвсем не е заплаха за чуждоземеца, а е част от фолклора на маорите. Докато вождът им се плезеше страховито, дъщеря ми Гергана се снима с него широко усмихната, приемайки гримасите му за майтап.

Маорите – мъже и жени, пяха, танцуваха, най-старият дори посвири на… саксофон. После направихме една нощна разходка из гората, сред която се намира селището. Беше доста захладняло и домакините осигуриха одеала да се наметнат по-кекавите туристи. Накрая се качихме на автобуса и беж към хотела.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
18/06/2014

Коментирай