ПАЛИТРА ОТ РОДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ – Част 2

ПАЛИТРА ОТ РОДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ

Атракции, природни и културни забележителности ще допълнят чара на ваканцията ви на българското Черноморие

Макар и още да е зима и мнозина от вас да се посвещават на зимните спортове, май че е време да помислите и за идващото лято. Ранните записвания за ваканция на родното ни Черноморие носят много бонуси – от по-ниските цени до възможността за избор на точно желания хотел. На сайта на БОЯНА-МГ може да намерите много такива предложения. Но идеята на тази поредица – ПАЛИТРА ОТ РОДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ, е да привлече вниманието ви извън плажния релакс и към много допълнителни атракции, природни и културно-исторически забележителности по българското Черноморие. Някои още не съвсем познати. Така ще осмислите, може би по-добре, вашия отдих и ще прибавите още приятни спомени от лято’2022.

Вижте всички статии от поредицата „ПАЛИТРА ОТ РОДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ“ тук.

И така, да тръгнем от север на юг.

ВТОРА ЧАСТ – ВАРНА И РЕГИОНА

Най–старото злато в света

Ако посетите варненския Археологически музей, ще видите неговата най-голяма придобивка – най-старото обработено златно съкровище в света. Датирано е от втората половина на V-то хилядолетие пр.Хр., периода на енеолита. Открито е случайно при строителни работи край Варна, както впрочем се е случвало и с ред от най-известните ни тракийски съкровища. Съдържа около 3000 предмета от чисто 23,5-каратово злато с общо тегло 6 кг. Смята се, че такова голямо богатство от древния свят е без аналог в археологията и неслучайно тази уникална находка е била обявена за археологическото откритие на ХХ век!

Варнеският енеолитен некропол, както е известен в науката, е бил проучван в продължение на 19 години (1972-1991), като са изследвани 294 гроба. Предметите, извадени от тях, са изключително разнообразни: животински фигурки, накити,идоли и др. Посетителите най-често спират пред  останките на  мъж с респектиращ ръст и многобройни златни предмети, които подсказват за неговото високопоставено място в тогавашното общество. Само в неговия гроб са намерени 990 златни предмети с тегло 1,5 кг!

Музеят разполага с многобройни артефакти и от други епохи – от Античността и Средновековието, от раждането на Одесос (старото название на Варна) до края на Второто българско царство, свидетелстващи за многовековната история на цивилизацията по тези земи. Според учени именно този регион на Балканите е свързан с Всемирния Потоп в Черно море и легендата за Ноевия ковчег.

Внимание заслужава и експозицията от икони от времето на българското Възраждане, рисувани от изкючителни майстори зографи.

Сградата на варненския Археологически музей е една от архитектурните забележителности на морската ни столица. Някога тук се е помещавала варненската  Девическа гимназия, строена през 90-те години на XIX век по проект на изтъкнатия български архитект Петко Момчилов.

 

Йо-хо-хо и бутилка ром

През 1492 година Христофор Колумб открива Новия свят, стъпвайки на брега на бъдещия континент Америка с флотата си, част от която е и корабът  „Пинта”. Копие на тази легендарна каравела, със същото име, стои на котва и на…варненската Морска гара. Но вместо знамето на испанската корона, от главната мачта се вее черен флаг с череп и кръстосани кости! Нещо повече, до него във водата се поклащат още два такива кораба и няма никакво съмнение, че става дума за „пиратска” флотилия!

Само че има една малка подробност. Тия екзотични платноходци, наглед събратя на „Черната перла” от поредицата „Карибски пирати”, нямат никакво намерение да нападат  чужди кораби. Напротив, вършат това…помежду си. Излизат в открито море или при лошо време във водите на Варненското езеро и, като се срещнат, започват яростна битка, обстрелвайки се един срещу друг с мощни залпове на водните си оръдия!

Корабите са натоварени с ентусиазирани туристи, любители на приключенията, които е важно да спазват предварително обявения дрескод – да бъдат по бански, защото водата от оръдията ще ги залива от глава до пети. След битката екипажите от пирати-аниматори ще ги забавляват с какво ли не: канадска борба, търсене на загубено съкровище, музика и огнени танци под звуците на култови хитове от рода на Ламбада, Деспасито и пр. А нови ще очакваме и през идващия сезон.

По някое време ще прозвучи и легендарния пиратски шлагер „Йохохо и бутилка ром”. Ром пиратите няма да сервират на своите гости. Но студена бира и вкусна риба на скара ще допълнят забавните три часа на това пиратско парти в един романтичен и събуден от миналото свят.

 

 

Каменната гора

Природният феномен Побити камъни се намира недалеч от Варна. Счита се за една от най-силните енергийни зони в страната, заради което се препоръчва на посетителите, когато обикалят из това уникално чудо на естествения свят, да ходят без обувки. Наричат го Каменната гора заради причудливо изваяните от природата в продължение на милиони години каменни фигури и колони, разпръснати на територия със ситен пясък.  Има различни хипотези за възникването на Каменната гора, но най-популярната сред тях е, че тук преди около 50 милиона години е било дъно на море. Вследствия на дълго продължилите геоложки процеси подобно на пещерните сталактити са се формирали тези колони, които отвътре са кухи и наситени с пясък. Кръгът на желанията, Сърцето, Камъкът на плодородието и още куп неверояни скулптури са кандидати за вашия фотоархив. За Камъка на плодородието се носят легенди. Разказват за жени, предимно чужденки, които идвали да го обгърнат, надявайси се силната му енергия да им помогне да заченат! И до днес феноменът Побити камъни крие много тайни и загадки. Тук са снимани и филми – например продукцията за индианския вожд Оцеола, както и кадри от филма „Осъдени души” с участието на един от най-симпатичните полски актьори Ян Енглерт.

 

 

Последната подводница

Последната българска подводница „Слава”, част от Военноморските сили на страната в периода 1985-2011 година, вече е музей. Това е единствения от този род български плавателен съд, който е успял да се спаси от съдбата да бъде нарязан на скраб и да продължи битието си вече като експонат.

Подводницата се намира до брега на Белославското езеро, на метри от местния Музей на стъклото. За да стигне дотук по вода, а това са около 30 км,  тя е била транспортирана с помощта на мощен влекач, като в тази безпрецедентна операция са участвали 80 човека.

Подводницата е построена през 1959 година в бившия СССР. Отначало е носеа името „Ленински комсомол” ,а от 1991 година – „Слава”. Дълга е 76 , широка 7 метра, с 300 метра максимална дълбочина на потапяне. Развивала е скорост от 15 възела, 13,2 под вода. Участвала е в редица учения в  състава на ВМС като част от НАТО, през 2007 година е спасявала екипаж на аварирала подводница.

Инициативата за превръщането на „Слава” в музей е на бивши подводничари, сред които и директора на белославския Музей на стъклото Данко Калчев. Техен колега изпълнява ролята на гид и така от първа ръка туристите могат да се запознаят с историята на подводницата, с нейните основни показатели, начин на управление, да видят и детайли от бита на подводничарите, които са изкарвали дълги дни под вода. Гледали сме много кинопродукции, в които подводници са ставали сцена на филмовото действие, но когато обикновеният посетител влезе на живо в подобен плавателен съд, любопитството е голямо, а чувството – специфично. Дори за хора, които са минали преди години военната си служба.

За да стигнете от Варна до Белослав и едноименното езеро, ще преминете през Аспаруховия мост. Това е най-дългият мост в страната, който свързва двете части на българското Черноморие – северна и южна. Пуснат е в експлоатация през далечната 1976 година. Дълъг е 2,5 км, височината му е 160 метра. Освен на земетресение от 7-ма степен по скалата на Рихтер, мостът е проектиран и да издържи на ураганен вятър със скорост 180 км/час! От Аспаруховия мост може да се скача с бънджи, като за целта е пригодена конзола в най-високата му част. Такива скокове се организират най-често от местния клуб за екстремни спортове „Адреналин”.

 

 

Реката на костенурките

На около 25 километра южно от Варна, сред истински зелен оазис, е разположен курортът Камчия– едно от любимите места за отдих както на българите, така и на гостуващите в страната чужденци. Тук е и най-големият по родното ни Черноморие ваканционен комплекс за деца, изграден по инициатива и със средства на кметството в Москва.

В центъра на курорта е и пристанът, от който тръгват лодките за разходка из едноименната река. Камчия е най-голямата българска река, която се влива в Черно море. Дълга е над 250 км и захранва три от най-големите  язовири в страната: Цонево, Тича и Камчия, които се използват за промишлено и битово водоснабдяване, за напояване на обширни земеделски земи.  В реката живеят 39 вида риби, а биосферният резерват Лонгоза, през който протича тя , е дом на повече от 230 вида птици. През летния сезон реката е спокойна, но когато започнат проливните дъждове, тогава тя създава проблеми на местните хора и затова я наричат Луда Камчия. Освен разходка с лодка, реката е популярна и сред любителите на каяка и често могат да се видят из нея гребци

Маршрутът на лодката достига до устието на реката, където се простира един от най-дългите и просторни морски плажове в региона – почти 12 км. Пътуването из реката е истинско приключение, по време на което може да се наблюдава уникална дива  растителност,  подобна на джунглите в екзотичните резервати по света, водни костенурки, растения и птици, записани в Червената книга. Територията на този резерват обхваща най-обширните лонгозни гори в страната. Костенурките са сравнително малки, понякога трудно се откриват сред гъстата растителност. Обикновено „кацат” на някое паднало в реката дърво. А има и още един представител на екзотичната фауна – крокодил!, за който лодкарите предварително и загадъчно съобщават на туристите в лодката. Загадъчно, защото ако възрастните бързо се досещат, че страховитото влечуго е докарано край реката от…някой магазин за надуваеми плажни артикули, то децата се връзват на шегата и с нетърпение очакват да го видят.

След разходката с лодка може да похапнете в някое от съседните ресторантчета – готвят вкусно. Има и малък приключенски парк, където децата да се забавляват.

 

 

(Следва)

23/02/2022

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*