Индия без грим 5: Старо и ново под едно небе
Делхи е официалната столица на Индия от 1911 година, но градът е стар почти колкото Рим. Споменава се още в един от най-великите древноиндийски епоси – Махабхарата. През ХVІІ век, по времето на владетеля Шах Джахан, е столица на тогавашната Мугълска империя, която в продължение на векове е определяла историята на страната.
Шах Джахан изгражда Стария град на Делхи, включително и забележителната крепост, известна с името Червения форт. Когато британците в началото на ХХ век връщат столицата на Индия от Калкута в Делхи, по проект на английския архитект сър Едуин Лъчънс се появява и новата част, популярна днес с името Ню Делхи.
Контрастът между новия и стария Делхи е много голям, но съдбата така е отредила – да съжителстват под едно небе и хората, които тънат в мизерия, и богатите, които се ширят в разкош.
Заедно с предградията индийската столица наброява около 16 милиона жители. Тя е осмият по големина мегаполис в света.
В туристическите програми обикновено се включват няколко основни места, които е препоръчително да се видят в индийската столица. Много малко от тях обаче отделят внимание на Акшардам – най-внушителният и най-представителен хиндуистки комплекс в страната. Нещо повече, огромните му размери (40 м височина, 84 м широчина, 96 м дължина) са причина да бъде включен в Книгата на Гинес за най-големия хиндуистки храм на планетата! Визитката му е направо впечатляваща: построен е само за 5 години с участието на 11000 доброволци, за строежа са използвани 12000 тона бял мрамор, а огромните мраморни плочи са били изпращани за обработка на 500 км от Делхи.На дълга 320 метра стена са инкрустирани статуи на 148 слона в естествен ръст, само скулптурите на просветители, поклонници, животни и божествени персонажи наброяват 20000!
Да се влезе в храма е цяло изпитание. Мерките за сигурност са много строги заради станалите преди години на различни места в страната терористични актове. Индия все още не е престанала да бъде арена на сепаратистки и религиозни конфликти. За да няма подобни инциденти е забранено внасянето на всякакви устройства за снимане: фото- и видеокамери, мобилни апарати, запалки, чанти и пр. Пред КПП-то, където униформени размахват дрегери, се вият огромни опашки – от едната страна мъже, от другата жени. Прави впечатление, че почти на 100 процента чакащите дами са издокарани в индийските им национални облекла – пъстрите сари. Като съотношение чуждестранните туристи са много по-малко – те идват тук от любопитство, докато местните хора – от потребността да се помолят.
Влизането в комплекса се извършва през „антре” с 10 порти – колкото са посоките на света, след което следва огромен портал, по чиито стени и колони са излети цели 869 скулптури на пауни. Паунът в Индия, както и белият цвят на мрамора, са символи на чистотата и красотата.
В главния храм, точно под основния купол, се издига 3 –метровата статуя на индийския монах Суаминараян. Във вътрешността на храма има 1500 колони с изваяни фигури на животни, цветя, хора и др. От трите страни на главния храм са оформени басейни, чиято вода се смята за свещена. А в красиво аранжирания под формата на лотос двор са експонирани послания на велики творци и мислители.
В една от палатите на комплекса се предлага много интересна атракция: разходка с лодка из водите на вътрешен канал, край който са разположени декори и човешки фигури от восък, представящи ретроспекция на хилядолетната история на Индия и постиженията й в различни сфери на живота и в науката. Това е своебразно пътуване във времето сред многобройни културни пластове, характерни за съответните исторически епохи.
Финалът на посещението в Акшардам е изключително естетическо удоволствие. На фона на традиционната индийска музика, огън и молитви посетителите наблюдават изящния танц на фонтаните в комплекса. Философията на този уникален спектакъл е да представи кръговрата на живота – от създаването на света до края, подчертавайки вечната връзка между природата, човека и бога.
Ако се върнем 8 века назад в Стария Делхи, неминуемо ще спрем пред фундамента на най-високо тухлено минаре в света – Кутуб Минар, обект на ЮНЕСКО. През 1193 година афганистанският военачалник Кутуб уд дин Айбек завладява града и в чест на тази победа (и на исляма) изгражда основите на този уникален исторически паметник. Наследниците му довършват строежа. Минарето представлява 72-метро кула с конусовидна форма, с орнаменти по стените, които образуват букви, а буквите – цитати от Корана. Към минарето има джамия – една от най-старите в града, и гробница. Целият комплекс е построен върху руините на древна цитадела, а материалите за строителството са набавени от разрушаването на цели 27 хиндуистки храма. Тук се издига и 7-метров метален стълб (от ковано желязо) дарен според една легенда (а и по надпис на санскритски) от самия бог Вишну. Тежи повече от 6 тона, но удивителното е, че е издържал над 1600 години без грам корозия! Издигнат е още по времето на династията Гупта, царувала между 320 и 500-на година сл.Хр.Това е златният век на старата индийска култура, когато санскритската литература преживява истински разцвет.До върха на минарето водят 395 вътрешни стъпала. Допреди година е било разрешено изкачването по тях, но след трагичен случай с ученическа група, когато загиват 20 деца, това е забранено от местните власти.
След Акшардам и най-голямата джамия в Делхи, а и в цяла Азия – Джама Масджид, най-популярен е Храмът на лотоса. Намира се сред великолепен парк и наистина наподобява снежнобял, разтворил листата си лотос. Отдалеч прилича не на какво да е, а на… операта в Сидни!
Храмът е бахайски молитвен дом. Централната му зала побира до 1300 богомолци. Той е седмият от веригата бахайски храмове в света наред с тези в Панама, САЩ (Чикаго), Уганда, Германия, Австралия и Западна Самоа. Построен е през 1980 година с доброволни вноски на поклонници, осветен е 6 години по-късно. Пред храма е разположен голям басейн, а пред входа всеки ден се вият огромни опашки от вярващи и туристи, като тишината по време на молитва е абсолютно задължителна. Бахайската религия се установява в Индия през 1872 година. Бахайството най-общо изповядва съществуването на единия Бог – Създател, отхвърля Светата Троица и обединява в този дух основните религии по света: християнство, ислям, хиндуизъм, будизъм и пр. Поклонниците на тази религия наброяват над 6 милиона души от 200 страни. Такава е била и румънската кралица Мария, позната на нас, българите, от двореца „Тихото гнездо” в Балчик.
Напускайки старата част на града, в Ню Делхи попадаме в коренно различна орбита. Модерни сгради с офиси на банки, търговски и финансови корпорации, хотели от престижни международни вериги. Британският проект е отворил място за широки и прави булеварди, засадени с дървета. В Ню Делхи се намират главните административни сгради на държавното ръководство. В типичен викториански стил е изграден сегашният президентски дворец. Парламентът пък е с форма на окръжност. Тъй като в тази част на града, солидно охранявана от силите за сигурност, е невъзможно да се паркира, трябва да въртим с автобуса кръгчета около стилизиран фонтан, за да видим и заснемем сградите на властта. Както, разбира се, и Портата на Индия – нещо като копие на Триумфалната арка в Париж, от която започва и главният правителствен булевард Радж Баван. Тук, по случай Деня на републиката /26 януари/ се провежда колосален по мащабите си военен парад. Наоколо се ширят добре поддържани зелени паркове. Но противно на представите ни, че това е най-престижната част на града, по зелените площи може да се видят налягали за почивка всякакви хора: млади, стари, военни, чиновници, студенти и пр. Това в България изглежда необичайно, но явно тук не е така.
В обиколката на Делхи фигурира и посещение на Мемориалния комплекс Махатма Ганди. По-младите може би нямат представа за ролята на тази велика личност в индийската национална история. Наричат го „Бащата на нацията”. Неговата фигура става водеща в борбата на индийския народ за независимост от британския колониализъм. Влиянието му става много силно и Ганди спечелва привърженици на каузата си в целия свят.Противниците му го убиват заради отцепването на мюсюлманския Пакистан от страната през 1947 година. Но това не помрачава ореола му на национален герой. Мемориалът всъщносте мястото, където Ганди е кремиран. Има мраморен саркофаг, гори вечен огън, а по околните паркове може да се видят весело да бъбрят млади хора.
Ако Радж Баван е официалният столичен булевард, Джанпат пък е най-известната в града търговска улица. Пазарът в Индия е като във всяка страна от Ориента: сувенири, текстил, бижутерия и задължителния пазарлък за цените. Текстилът е специфичен за европееца- добро качество, чист памук, но винаги с някакви източни апликации. Дори сладкишите са с особен привкус, както и цялата индийска кухня. Казват, че тя е една от най-древните на планетата, истински рай за сетивата с оглед използването на многобройните местни подправки: кардамон, шафран, индийско орехче, куркума, джинджифил, кориандър и десетки още. Нали тъкмо подправките са довели до… Великите географски открития! Само да ти е здрав стомахът- лютото доминира едва ли не във всяка от индийските манджи.
И още нещо в края на тази поредица. Намасте! Това е най-популярната дума в Индия, обичайният поздрав в тази милиардна страна, допълнена с приближаване на дланите една до друга и леко навеждане на главата. Така звучи този поздрав на хинди – езикът на който говорят приблизително 350 милиона индийци. А как би изглеждал на останалите…18 езика, които индийската конституция официално признава, ми е разбираемо трудно да кажа. А неофициалните? Няма друга страна в света, където да съществуват паралелно толкова много местни езици.
Това обаче няма значение. Поздравът идва от сърцето и душата. И ние получавахме ясен знак за това – където и да бяхме в тази дружелюбна страна…
АСЕН БОЯДЖИЕВ
(Следва продължение)
Всички статии от поредицата можете да видите тук: Индия без грим
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
