
Вечнозеленият тропически остров Шри Ланка е разположен в самото сърце на Индийския океан, на 664 км от Екватора. По-старото поколение у нас го помни като остров Цейлон – име, наложено от британците по времето на тяхното колониално господство. На местния синхалски език названието Шри Ланка означава „благословена земя“. Тукашните жители са известни със своята доброжелателност и когато посрещат гости, правят това винаги с молитвено събрани длани, поклон и думичката „аюбован“ – пожелание за дълъг живот!
В Шри Ланка е събран целият спектър от възможности за приятен и активен отдих. Природата е много красива, страната се радва на богато културно наследство още от дълбока древност, местните традиции са живи, а храната – вкусна. С жена ми Мария и наши приятели дълго се канехме да посетим тази островна страна и ето, че през януари тази година се отвори и такава възможност.
Вижте всички статии от поредицата Приключението Шри Ланка тук.
Втори ден
Храмът на Златния Буда
Напускаме Хабарана и се отправяме към град Дамбула, разположен по средата на пътя между Сигирия и Канди. Тук ще посетим Златния пещерен храм на Буда, най-големият пещерен будистки храм в Шри Ланка, свещено място за поклонение в продължение на 22 века. Това е и най-добре запазеният пещерен храмов комплекс в страната, построен през II век пр.н.е.
Храмът, който е и действащ манастир, се издига на 160 метра височина над околните равнини и също е под закрилата на ЮНЕСКО. След като разбрахме, че освен стълби има и обходен път, по който може да стигнем до пещерите, придумваме Дима да ни преведе оттам. Не ми се мисли отново да се катеря като през вчерашния ден.
Още с влизането на територията на храма сваляме обувките – такова е изискването при посещение на всеки религиозен обект в Шри Ланка. Жените пък задължително покриват раменете и коленете. Същото се отнася и за мъжете. Основните атракции тук са в 5 от общо 80 документирани пещери, в които може да се видят стенописи и статуи, свързани с живота на Буда.
В Шри Ланка живеят малко над 19 милиона души, като населението е съставено от две основни народностни групи: синхали и тамили. Синхалите съставят мнозинството от населението в страната – близо 70 процента. Те са дошли през V век пр.н.е. от Северна Индия и в продължение на две хилядолетия, преди да дойдат британците, държат в ръцете си кралската власт. Другата основна народностна група – тамилите, съставляват 18 процента от населението. Те са потомци на имигранти след новата ера от Южна Индия. Една част от тях са доведени от британците през XIX век за работа на плантациите.
Споменавам всичко това, защото има пряко отношение към религиозните традиции в Шри Ланка. Основните религии в страната са будизмът, разпространен сред синхалите, и хиндуизмът, изповядван от тамилите. Двете религии заемат общо 75 процента от вероизповеданието на острова. Преобладаващата част от синхалите са будисти, но едновременно с това притежават и система от касти, която е силно ориентирана към хиндуизма. Децата им автоматично се причисляват към кастата на техните родители, а бракове между членове на различни касти и до днес са изключение. При синхалите и днес са разпространени народните вярвания. Голяма сила се приписва на лошите демони, които се изобразяват като маски с ужасяващи физиономии. Тамилите са основно хиндуисти и имат стриктна кастова система. И все пак, въпреки религиозното разделение, при големи празненства на синхалите, какъвто е например великолепният и колоритен празник Есала Перахера в Канди, често могат да се видят и хиндуисти, без това да създава някакъв проблем. А е известно от историята на страната, че години наред между двете народностни групи са възниквали тежки конфликти с трагични последици. И накрая: синхалите са не само мнозинство сред жителите на Шри Ланка, но и техният език – синхалският, е официален език на страната редом с английския.
Има една интересна подробност в историята на Шри Ланка. Островът е бил част от континентална Индия, но се отделя от нея, като формира своя не само физическа, но и културна идентичност. Например в Индия будизмът изчезва, но в Шри Ланка става една от водещите религии в страната, характерна за синхалската народностна група. По същия начин се развива историята на синхалския език – той се отделя от индоарийските диалекти на континента и се превръща в коренен език на синхалите със собствена граматика.
Но да се върнем на пещерния храм в Дамбула. Пещерите-светилища са изградени в основата на 150-метрова скала през I век пр.н.е. по времето, когато Анурадхапура е столица на острова. Този град се счита за най-дълго съществувалата столица на Шри Ланка, оцеляла в продължение на 1500 години. Векове наред е бил център на будизма и основно средище на будистки поклонници. В пещерите има 153 статуи на Буда, 3 на шриланкски крале и 4 статуи на богове и богини, сред които на Ганеша и Вишну. Стенописите, които пресъздават 1500 медитиращи образи на Буда, покриват площ от 2100 кв. метра. Каменният храм на Спящия Буда пък е най-големият в Южна Азия.
На изхода от комплекса се издига гигантската позлатена статуя на Буда, заради която е и названието му Златният храм на Дамбула. Освен нея, в храмовия комплекс може да се видят цели 73 статуи на божеството, покрити със злато. В кралски указ от XII век се посочва, че жителите на Дамбула трябва да помагат на манастира като носят храна и даряват част от реколтата на монасите. Този указ е изсечен върху камък и може да се види след влизане в комплекса преди посещението на пещерите.
Градината на подправките
Продължаваме пътешествието си из Шри Ланка към град Матале, добре развит селскостопански район, където се намира Градината на подправките. Заедно с чая, каучука, кокосовия орех, скъпоценните камъни и текстила, подправките заемат значително място в експортната листа на острова. Тук ще се запознаем с най-популярните от тях и начина на отглеждането им. Освен известните в цял свят култивирани видове като шафран, кардамон, черен пипер, карамфил, ванилия, куркума, индийско орехче, джинджифил и др., тук може да се видят и колекции от диворастящи билки, които се използват в широко прилаганата в Шри Ланка аюрведа.
Всъщност, от беседата, която ни изнасят домакините, разбираме, че почти всяка от подправките, освен в кулинарията, се използва и в медицината и козметиката. В градината има специализиран магазин, където се предлагат козметични продукти, масла и балсами именно разработени на тази основа. Аюрведичната козметика е широко разпространена в страната. Кокосовото масло, екстрактите от плодове и билки, зехтинът са сред основните съставки на аюрведата. В Шри Ланка има над 6500 специалисти в тази област, а аюрведичните хотели са популярни със специалните терапии за освежаване и подмладяване. И като приятен завършек на гостуването ни в Градината на подправките, домакините подариха на всеки от нас по един 15-минутен частичен масаж!
Защо не расте дървото на Гагарин
Денят завършваме в Кралската ботаническа градина в района Перадения, която се простира на площ от 147 декара и притежава над 4000 вида растения, включително подредена като за парад алея на палмите и уникална колекция от орхидеи. Това е официално най-старата ботаническа градина в Шри Ланка, която годишно привлича над 2 милиона местни и чуждестранни посетители.
Тук ще срещнем изключително красиво подреден растителен парк, в чиято история има и доста любопитни факти. Градината води началото си още от далечната 1371 година, когато един от местните крале пожелал да има двор с растения на брега на реката Махавели, която и днес преминава през град Канди, където ще отседнем тази вечер. В днешния си вид тя се оформя в периода между 1843-1895 година. В началото й били донесени растения от Лондон, Коломбо, Калутара. През Втората световна война тук се се е намирал Щабът на съюзническите сили в Югоизточна Азия. За нейната значимост говори и признанието да бъде включена в списъка на „10-те велики ботанически градини в света“, публикувано на страниците на вестник „The Gardian” през 2018 година.
Между другото, тук са засаждали дървета и храсти много световни знаменитости, включително държавни глави от ранга на руския цар Николай II през 1894 година, първата жена-премиер на Шри Ланка Сиримаво Бандаранайке през 1972 година, британската кралица Елизабет II през 1981-ва и др. Дърво е засадил по време на гостуването си в Шри Ланка през 1961 година и първият в света летец-космонавт Юрий Гагарин. Историята на това дърво, засадено от първия човек, видял Земята от Космоса, е обгърната от мистерия. Казват, че след самолетната катастрофа, при която Гагарин злощастно загива, засаденото от него дърво…престава да расте!
Пристигаме в Канди. Тук ще отседнем две нощи в очакване на интересни атракции още на следващия ден. Хотелът ни е разположен край реката Махавели. Тя е най-дългата река в Шри Ланка (335 км) и се влива в Бенгалския залив на Индийския океан.
(Следва)













- Приключението Шри Ланка – част 4 - 15.09.2025
- Приключението Шри Ланка – част 3 - 09.09.2025
- Приключението Шри Ланка – част 2 - 02.09.2025










