Големият египетски музей – посреща вече гости и очаква съкровищата на Тутанкамон

50 000 причини да отделите цял ден (или повече)

Археолозите и почитателите на културно-историческото наследство на Древния Египет очакват с нетърпение датата 3 юли 2025 година. На този ден официално ще бъде открит новият египетски музей в „квартала на пирамидите“ Гиза в Кайро – Great Egyptian Museum или в превод Великият или по-скоро Големият египетски музей. След не знам вече колко отлагания на това събитие, най-после то ще бъде факт и посетителите ще видят не само най-големия египетски музей в света, но и неговата черешка на тортата – пълната колекция от над 5000 артефакта от гробницата на младия  и  най-популярен фараон Тутанкамон. Включително прочутата му златна погребална маска! Много от тях ще бъдат показани пред публика за първи път!

Какво можете да видите още сега?

Към момента залата със съкровищата на Тутанкамон, събрани след откриването на гробницата му от археолога Хауърд Картър през 1922 година, все още е затворена. Но през последните месеци музеят все пак е отворил частично врати, за да може и сега да се видят уникални находки от древната история на Египет. Още в огромния атриум гостите „посреща“ 11-метровата, на 3200 години, статуя на фараона Рамзес II. Следва т.нар. Голямо стълбище, изградено под стръмен наклон със 108 стъпала и  шпалир от статуи на фараони и богове, писмени паметници с йероглифи и др., на върха на което са монтирани големи панорамни стъклени прозорци, през които се виждат „съседите“ – прочутите египетски пирамиди. Погледнати от високо с помощта на дрон ясно се вижда, че музеят и пирамидите са едва ли не  на крачка разстояние. Съществува проект, според който пирамидите да бъдат свързани с музея чрез директен 2-километров проход.

От най-високата точка на Голямото стълбище започват основните и отворени за посещение 12 галерии с експонати, разпределени  според съотвената епоха: преддинастичен период, Старо царство, Средно царство, Ново царство и гръко-римски период. Общество, вярвания и владетели са ключовите теми в галериите,  които се проследяват в  историческо време от 7000 години пр.н.е. до IV век. В този мегамузей са събрани близо 50 000 артефакти, което подсказва, че дори един ден не стига да се разгледа цялото това огромно историческо богатство, камо ли по-малко. А поне половината от тях ще видят бял свят за първи път.

На територията на обширното фоайе са разположени няколко заведения и магазин за сувенири. Изкачването на Голямото стълбище е улеснено и от паралелен ескалатор, такъв има и за връщане. За децата е предвиден детски музей, а за развитие на научните изследвания в областта на египтологията и реставрационите работи са отделени 17 лаборатории, които се намират на 10 метра под земята. И там, и въобще в музея е отворен пътят за най-новите технологии в музейното дело.

Архитектурен шедьовър от стъкло и метал

Музеят има формата на пирамида, чиято конструкция е изградена от стъкло и метал. В конкурса за дизайн на музея са участвали над 1500 архитекти от 83 страни, като първото място печели дъблинското студио Heneghan Peng Architects. Разположен е на огромна площ-около 500 000 кв.м, колкото четири футболни стадиона според авторите на проекта. И това го прави по-голям от Лувъра и Британския музей! За строителството му са похарчени над 1 милиард щатски долара, като почти 90 % от инвестираните средства представляват заем от японска банка.

Що се отнася до стария и познат на много българи, пътували до Египет, Национален египетски музей на площад Тахрир в Кайро, в него ще останат малко експонати – главно за научни цели и за обучение на студенти. Доскорошният му капацитет въобще не отговаря на новите изисквания и логично той остава така да се каже в миманса.

След официалното откриване на музея се очаква броят на посетителите да достигне 5 милиона годишно. Цената на билетите е 400 египетски паунда или приблизително 23 евро. Транспортът до него е напълно достъпен, добра новина е и включването на пълни обороти на новото летище на Кайро Sphinx International, открито наскоро.

Асен Бояджиев

Снимки: Мария Янкова и Асен Бояджиев

Асен Бояджиев