ВАЛЕНСИЯ – ВКУСОВЕ И АРОМАТИ
Валенсия е третият по големина град в Испания след Мадрид и Барселона. Имах усещането, че някакси стои в сянката на тези два световноизвестни мегаполиса, докато не се срещнахме на живо. Сега слагам ръка на сърцето си, готов да призная възторга си от този прекрасен град на брега на Средиземно море. Удивителен със своята богата история и широко отворен към днешния и утрешния ден.
С жена ми Мария пристигнахме тук не само да опознаем града, но имахме и по-специална мисия: като любители на добрата храна да надникнем и в кулинарията на Валенсия, която е и част от нематериалното световно културно наследство под егидата на ЮНЕСКО.
Вижте всички статии от поредицата ВАЛЕНСИЯ – ВКУСОВЕ И АРОМАТИ тук.
Част 2
Моята първа паеля
И така, както обещахме в първата част на пътеписа, днес темата е кулинарна. За прелюдия ще дам най-напред думата на нашия домакин, колежката ни Деница Игнатова. Ето какво разказва тя:
“Валенсия е единственият голям космополитен град в Европа, в който само на 10 минути от центъра са разположени огромни зеленчукови градини. Специфичният климат в областта, комбинация от море и планина, позволява добиването на няколко реколти годишно. Именно затова и храната във Валенсия е толкова вкусна. Само на 10 км от града се намира най-голямото езеро в Испания – Албуфера, оформящо оризища, където се добива специален сорт ориз, от който се прави традиционната валенсианска паеля. Близостта на Валенсия до морето позволява на гостите й да се насладят на пресни морски дарове и риба, на които е богато Средиземноморието. В областта се произвеждат високачествени вина със съответния сертификат, наречен DO (denominacion de origin). За изненада на всички обаче във Валенсия се пие повече бира, отколкото вино! Тук именно се произвежда специална бира от ориз и дори от…портокали! Тези златни плодове, както ги наричат валенсианците, са с толкова високо качество, че са търсени навсякъде по света. Особено специалният местен сорт валенсиана. От прясно изцеденият портокалов сок се прави и местният алкохолен коктейл Agua de Valencia (валенсианска вода), който обаче няма нищо общо с водата. Валенсианците много обичат сладичко и затова тук може да се опита голямо разнообразие от сладкиши (кока де янда, чурос, бунюелос), сладки напитки (орчата, горещ шоколад, снежина) и ликьори (мистеля, оризов ликьор). А за любителите на кафето има над 15 различни комбинации.“
Връщам се на първия ни ден във Валенсия и конкретно на Кръглия площад, където решаваме да опитаме един от специалитетите на бързото хранене. Има едно заведение с името Пинчо и Траго, където основно се предлагат хапки от хляб с риба, хамон, сирене, майонеза, маслини или др. Вървят прекрасно с бира. След това се отбиваме в орчатерията Санта Каталина, която съществува повече от две столетия! Тук се предлага една от най-популярните напитки във Валенсия – орчата, която се прави от тигрови ядки (чуфа, земен бадем). Тази тигрова ядка е вид грудка, сладка и с приятен вкус, наподобява смес от орех, кокос и кашу. Няма алергени и глутен и напитката прилича на нещо като ядково мляко. Пие се изстудена. Освен орчата, в това симпатично заведение се предлагат различни сладкиши, повечето поръсени с пудра захар. А на влизане, непосредствено до входа, може да се види голямо пано от характерни за този регион керамични плочки, наречени асулехос, изобразяващо посрещането на крал Хайме I във Валенсия след победата му над маврите.
Днес обаче ни предстои сериозно изпитание от типа мастер шеф – с Мария и Деница ще участваме в приготвянето на типичната валенсианска паеля. Срещаме се с нашите двама ментори – Ана и Хорхе, пред пазара с арабското име Русафа. Не сме сами – оформя се цяла група от 16 човека от различни страни и националности. Тук, по правилата на готвенето, най-напред ще пазаруваме продуктите за паелята. Това е характерно за Испания национално ястие, но се приготвя различно в отделните региони на страната. Бях опитвал класическа паела преди години в Барселона, с морски дарове. Но във Валенсия тя се приготвя с този специфичен кръгъл ориз от езерото Албуфера, няколко вида зеленчуци и с птиче и заешко месо.
Спираме пред една от сергиите със зеленчуци и Ана реди на продавача какво да ни приготви: два вида боб – бял и зелен, домати,артишок. Оттам тръгваме за готварската работилница, която носи името „Моята първа паеля“. Тук под ръководството на професионален готвач ще приготвяме най-емблематичното испанско ястие. Разделяме се на два отбора, ще се води истинска битка кой пръв ще бъде готов, след което ще обядваме с нашата гозба на чаша хубаво испанско вино. Едната група ще я води Ана, а другата, в която сме ние, от шеф Хосе. За съотборници имаме туристи от САЩ и Германия.
Когато влизаме в кухнята, домакините предварително са приготвили на две места върху тезгяха, за всяка от групите, по един голям, кръгъл тиган, в който ще се готви паелята, месото – пилешко и заешко, стръкчета розмарин, сол,червен пипер, задължителните съставки за всяка паеля: ориз, шафран и зехтин, както и паничка с малки …охлювчета. Всъщност названието на тигана – паеля, е дало името на ястието, а характерният жълт цвят, който ще го украси накрая, се дължи на шафрана. Общоприето е в Испания, че оригиналната паеля е именно тази от Валенсия.
Преди да започнем готвенето, ни раздават по една престилка, а Хорхе – един от нашите ментори, ни „загрява“ с по чаша сангрия. След което запретваме ръкави, подхващаме зеленчуците – всеки има задача с кои продукти да се справя, съставките една след друга отиват в тигана. В един момент се налага да опитаме как е ястието на сол. Накрая шеф Хосе довършва готвенето. Може би неговото присъствие ни подпомага да завършим първи състезанието и да седнем доволни на масата, за да опитаме „нашата първа паеля“. Обикновено испанците консумират паелята с дървени лъжици направо от тигана, но в случая трябва да ползваме чинии за всеки. Има за всички и по един бонус: Хосе изстъргва от тигана най-долния останал пласт, който е много вкусен и е нещо като деликатес.
След кулинарния урок в готварската работилница решаваме да използваме останалото свободно време, за да посетим едно място за забавления, което няма аналог в Испания – Градът на изкуствата и науките. Дело е на творческия гений на испанския архитект Сантяго Калатрава. Това е уникален конгломерат от футуристични атракциони с дворец на изкуствата, музей на науките с архитектура като скелет на огромно праисторическо животно, IMAX кинотеатър с формата на отворено око и капацитет за 300 зрители, водни площи, в които може да караш лодка, водно колело, каяк, падъл борд, както и океанариум с аквариум, подводен ресторант и делфинариум на открито, много по-голям от нашия във Варна, който предлага невероятно шоу.
Когато се уморите, може да се разходите из великолепния парк, изграден на мястото на старото корито на местната река Турия. Много хора идват тук не само на разходка, но и да си направят пикник. Друга идея пък е да разпуснете сред обитателите на екзотичния местен Биопарк. Всъщност това е голям зоопарк, където животните пребивават в условия, близки до естествената им среда, и в близост до посетителите, но на съответното безопасно разстояние. Тук най-пълно е представена фауната на Африка.
Толкова за този приятен уикенд в Средиземноморска Испания.
(Край)
АСЕН БОЯДЖИЕВ
Снимки: Мария Янкова и Асен Бояджиев
- Великденският парад на балоните - 14.05.2025
- Големият египетски музей – посреща вече гости и очаква съкровищата на Тутанкамон - 07.05.2025
- Валенсия – вкусове и аромати – част 2 - 16.07.2024
