ВАЛЕНСИЯ – ВКУСОВЕ И АРОМАТИ
Валенсия е третият по големина град в Испания след Мадрид и Барселона. Имах усещането, че някакси стои в сянката на тези два световноизвестни мегаполиса, докато не се срещнахме на живо. Сега слагам ръка на сърцето си, готов да призная възторга си от този прекрасен град на брега на Средиземно море. Удивителен със своята богата история и широко отворен към днешния и утрешния ден.
С жена ми Мария пристигнахме тук не само да опознаем града, но имахме и по-специална мисия: като любители на добрата храна да надникнем и в кулинарията на Валенсия, която е и част от нематериалното световно културно наследство под егидата на ЮНЕСКО.
Вижте всички статии от поредицата ВАЛЕНСИЯ – ВКУСОВЕ И АРОМАТИ тук.
Част 1
По следите на Свещения Граал
Днес ще обиколим основните културно-исторически забележителности на Валенсия, а на следващия ден ще се посветим на кулинарията. Току- що сме пристигнали в хотела – много симпатичен , на чудесно място – в съседство с „палмовия“ булевард Гран виа. Оставяме багажа и поемаме към входната порта за историческия център на града – Кулите Серано. Наш водач е колежката ни Деница Игнатова, която дълги години живее и работи във Валенсия. Още с първите крачки виждаме красив, чист, спретнат, зелен град, а когато спираме на един мост над бившето корито на местната река Турия, научаваме интересни подробности за нея. Най-общо – река, която се влива в Средиземно море, но системно е нанасяла големи пакости на града, заливайки го с водите си след силни дъждове. Има домове в някои квартали, на стените на които и до днес личи маркировка докъде е стигала водата при такова бедствие. Това принудило местните власти да пресушат част от коритото на реката и да построят на негово място разкошния парк Градините на Турия, разположен на площ от 110 хектара, който е едно от най-посещаваните места за отдих в града.
Ето ги Кулите Серано – построени през 1391 година в мавритански стил. Наподобяват триумфална арка и са една от най-големите градски порти в Европа. Някога са били част от крепостна стена. В миналото Валенсия е имала три крепостни стени- една по време на римляните, втора при маврите, трета при християните. Имало е различни входове към града и Кулите Серано са един от тях. По стълби може да се изкачиш до най-високата им част и да съзерцаваш града от върха им.
Валенсия е основана през 137 г. пр.н.е.от римляните на мястото на старо иберийско селище. Била е завладявана от вестготи, маври. Мавританското господство е продължило цели 500 години. Но за разлика от други подобни на тях нашественици, маврите са оставили безценни културно-исторически паметници, както и други придобивки за града: напоителните канали, палмите, дори и портокалите. През 1238 година арагонският крал Хайме I Арагонски освобождава града от маврите и го включва в новосъздаденото Кралство Валенсия. На арката може да се види изображение на прилеп.
Има легенда, според която прилеп спасява живота на краля по време на сражението с маврите. Тази дребна животинка – бозайник с крила, е част от герба на града, а любителите на футбола знаят, че това е и прякорът на местния отбор Валенсия – „прилепите“. Няколко века по-късно Валенсия се превръща във важно пристанище на Средиземно море. Днес, например, пристанището обработва 20 % от износа на Испания! Интересно е, че местни банкери отпускат заема на кралица Изабела I за финансиране на експедицията на Христофор Колумб през 1492 година, открила Новия свят.
Продължаваме към центъра на града и стигаме до главния площад Вирхен, Площада на Девата – любимото място на младоженците и средище на най-големите валенсиански празници начело с най-пъстрия и най-весел Фестивал на фаите. Обикновено той се провежда всяка година в средата на март и представлява пищно шествие с изработени от местните жители гигански фигури, изобразяващи герои от всекидневето на града. Този своеобразен парад се придружава от музика, а винаги в 14.00 е времето, когато е разрешено използването на пиратки, наричани тук масклета. Важно място в шестието заема 10-метровата фигура на Девата, направена само от червени и бели карамфили. Накрая специално жури определя коя от показаните фигури да се запази невредима, тъй като всички останали се изгарят. Тя попълва експозицията на местния музей на фаите.
На площад Вирхен се намира фонтанът Турия, на който най-често гостите на града обичат да се снимат. Фонтанът изобразява бога на морските дълбини Нептун, заобиколен от 8 голи жени. Дело е на скулптора Силвестър Едета и символизира реката Турия и 8-те й напоителни канали.Тук е правителствената сграда Генералитат Валенсиана, Базиликата на Девата на беззащитните, зад която се намира Дантелената къща, наречена така заради украсените й като с брюкселска дантела стени.
Централното място, в сърцето на града, е отредено за Катедралата Санта Мария, най-важният храм във Валенсия, на който ще отделя специално внимание. Тя е известна с названието Сеу (Seu), което означава свято място, и е централното седалище на римокатолическата епархия във Валенсия.
Катедралата е строена в продължение на няколко столетия – от XIII дo XV век на мястото на някогашен вестготски храм, превърнат от маврите в джамия. Основите й са положени през 1238 година, изградена е в класически готически стил. Осмоъгълната й камбанария е висока 68 метра и до върха й, от който се открива панорамна гледка към града, водят 207 стъпала. Тя е и един от символите на Валенсия. По време на храмовия празник от катедралата се изнася за литийно шествие т.нар. дарохранителница, тежаща 600 кг. Целият град е събирал дарения от злато, сребро, бижута, дори лъжици, за да се направи тази дарохранителница, типична за църковните храмове от такъв калибър.
Катедралата разполага с музей, който съхранява 90 произведения на изкуството, сред които и творби на именити художници като Франсиско Гоя, Хуан де Хуанес с великолепната му картина „Тайната вечеря“ и др.
Има три уникални платна на Гоя, които изобразяват стъпването в монашеския живот на един от последните представители на прочутата благородническа фамилия на Борджиите – Франческо де Борха. След загубата на двама много близки роднини, тогавашният херцог Франческо де Борха решава да се оттегли от светския живот и да се отдаде на религията, става йезуит и постъпва в манастир.Фамилията на Борджиите е оставила дълготрайна следа в европейската история по времето на Ренесанса като един от най-големите меценати на континента. Двама нейни представители сядат и на папския престол – папа Каликст III и папа Александър VI.
Днес в бившия дворец на Борджиите във Валенсия заседава валенсианският парламент. И още нещо: в катедралата е отредено специално място на…бременната Богородица. Скулптурата е изцяло в злато и сребро и е обичайно да се видят жени, които идват да й се помолят с надеждата да се сдобият с лелеяната рожба. Когато раждането вече е факт, пред друга скулптура – на Богородица с младенеца, жените оставят свежи цветя. Зарадвахме се и ние двамата с Мария да видим положени няколко пъстри букета – значи всичко с бебетата е наред! Честито на щастливите семейства!
Черешката на тортата в катедралата е параклисът, в който е поставен знаменитият Свещен граал – чашата с вино, от която Исус Христос е пил по време на Тайната вечеря. Други градове в Европа също претендират да са дом на тази реликва, но поради сериозните доказателства Ватикана официално признава именно артефакта, изложен в катедралния храм на Валенсия. Свещената чаша заедно със столчето й е висока 17 см, изработена е от розов ахат и се смята, че е донесена тук през 1437 година.
Няколко пъти, по време на драматични събития: при нахлуването на маврите или през Гражданската война в Испания в първата половина на XX век, е трявало да бъде укривана, за да не бъде открадната и погубена. Имало е традиция на 15 август, когато е празникът на Света Богородица, по време на литийното шествие свещената чаша да се изнася от храма. В такъв ритуал са участвали двама от папите – папа Йоан Павел II и папа Бенедикт XVII. Разказват, че при едно от шествията чашата била изпусната, отчупило се малко парченце, което все пак успели безболезнено да залепят. Но оттогава граалът не напуска параклиса, в който е поставен.
След като Свещеният граал е намерил вече своя дом, малко странен изглежда екскурзионният тур, в който участниците тръгват по следите му, както сме гледали във филмовата поредица за приключенията на археолога Индиана Джоунс. Филмовият герой води екскурзиантите, носи същата шапка като тази на актьора Харисън Форд, с единствената все пак разлика, че е само негов…имитатор. Турът започва пред една от портите на катедралата, вече виждаме и първите мераклии да се запишат за него.
На това място обаче се случва и още нещо интересно: периодично, всеки четвъртък, заседава т.нар.воден трибунал, на който присъстват представители на всички райони в града. На него се обсъжда състоянието на В и К мрежата, на свързаните с нея напоителни канали, останали от времето на маврите, оплаквания на населението по различни поводи и други въпроси, свързани с ежедневието на града. Както се казва, демокрация в действие! Този т.нар. трибунал се състои от 9 човека и е част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО!
От катедралата се насочваме към друго култово за валенсианците място – Кръглия площад. Той наистина има овална форма от сливането в кръг на 28 сгради. Тук е раят на сувенирите и магазините за облекла. Има и малки кафенета и заведения, предлагащи специално меню, но за това по-късно, когато отворим кулинарната тема. За нея може само да загатнем след посещението на Централния пазар, друга забележителност на града, където има всичко, за което мечтаеш да се появи на трапезата: плодове, зеленчуци, морски дарове, риба, вино, месо, включително и…шкембе, което развенчава мита, че това е достояние само на българската кухня. На специален щанд висят и прословутите бутове, от които излиза тънкия и страшно апетитен хамон. Казват, че най-вкусният хамон е от черно прасе! В понеделник обаче прясна риба на пазара няма – рибарите…почиват.
На метри от пазара е и т.нар. Копринена борса, известна и с името Ла Лоня, обект под протекцията на ЮНЕСКО. Сграда с изящна готическа архитектура, разположена сред портокалова градина. Наподобява средновековен дворец, заобиколен от крепостни стени. Макетът, изнесен пред нея, дава подробна визуална представа. Борсата се състои от три основни части, като залата за сключване на договорите е уникална с множеството спираловидни колони. Строежът й започва през 1482 година и завършва след 66 години, като за построяването й са разрушени 25 къщи. За съжаление авторът на проекта й – Пере Компте, умира преди да види завършено своето творение. В миналото в борсата се е съсредоточавала търговията с коприна и други конвертируеми стоки. Тя се превръща в център на търговски връзки и стокообмен с редица градове във Франция, Италия и Северна Африка. И днес е една от основните туристически атракции в града.
Ще завърша с една нестандартна идея съвсем в духа на испанските традиции. Какво е Испания без корида и фламенко? За разлика от други градове в страната, Валенсия не се е отказала от коридата. Близо до ж.п гара Север се намира арената за корида, построена през 1860 година и в голяма степен наподобява Колизеума в Рим. Има четири етажа с 384 симетрично разположени арки. В съседство е и Музеят на коридата. Сезонът на тази популярна от векове атракция тук започва през март, по време на Фестивала на фаите.
Но темата корида може да е актуална и по всяко друго време. Защо например не влезете в ролята на…тореадор, изправяйки се очи в очи с червения плащ срещу бика? Ще кажете: що за щуротия! Не, не е щуротия, а забавление, което предлага една ферма на около 12 км от Валенсия. Тя разполага с тренировъчна арена, отглежда малки теленца, до една-две години, които участват в уроците, предавани от специализиран инструктор – …жена тореадор.
Както ни обясни управителката на фермата, всъщност става дума за импровизирана безкръвна корида, в която клиентът се обучава как да се държи на арената, какви движения трябва да прави с плаща, как максимално да пази животното от нараняване. Но ако все пак не може да се преодолее естественото притеснение от срещата с телето, домакините имат и друг вариант – просто пускат…негово изкуствено подобие. Тук може да се вземат уроци по фламенко, а фермата разполага и с голям ресторант, където често се провеждат сватби и други масови мероприятия.
Буквално бомбардирани с толкова много впечатления от първия контакт с Валенсия, сядаме все пак да вечеряме след куп безуспешни опити да си намерим място в някой от ресторантите без предварителна резервация. Става дума за уикенд и е добре да се знае тази малка подробност от потенциалните гости на града.
(Следва)
- Великденският парад на балоните - 14.05.2025
- Големият египетски музей – посреща вече гости и очаква съкровищата на Тутанкамон - 07.05.2025
- Валенсия – вкусове и аромати – част 2 - 16.07.2024
