ЩРИХИ ОТ ПУЛИЯ – ЧАРОВНИЦАТА НА ЮЖНА ИТАЛИЯ
Ако отворите картата на Италия и спуснете поглед надолу, надолу към токчето на Ботуша, ето там е Пулия. Земя на близо 20 000 кв.км площ, между две морета – Адриатическо и Йонийско, с население около 4 милиона. Със столица Бари, до която може да стигнеш и по въздух със самолет, както сторихме ние от София, така и по вода с ферибот от албанския адриатически курорт Дуръс, само на някакви си 80 км по права линия през морето.
Вижте всички статии от поредицата ЩРИХИ ОТ ПУЛИЯ – ЧАРОВНИЦАТА НА ЮЖНА ИТАЛИЯ тук.
Част 5
Трулите – къщички от приказките
Тези емблематични къщурки сякаш наистина са излезли от приказките и са нещо като визитна картичка на Пулия и конкретно на градчето Алберобело. Но първите от тях ще видим на друго място – в съседното Локоторондо, което заради многото о-та в името се е вмъкнало в Книгата за рекордите на Гинес. Разположено е на хълм на 400 м над морското равнище и името му означава кръгло място по формата на историческия му център.
Градчето е много симпатично, цялото в бяло, с много балкони по къщите, обрамчени с перила от ковано желязо и много цветя. Тези балкони носят и…номерата на къщите си. Местните жители полагат много старание да ги направят колкото може по-накипрени. И да се представят възможно най-добре в ежегодно провежданото специално състезание за най-красив балкон. А цветята – виждаме ги и в шарени керамични саксии, „залепени“ за белите фасади на сградите, което прави декора на града наистина впечатляващ.
Историческият център всъщност е старият град с подобен на много места в Пулия лабиринт от тесни улички. В средата на този своеобразен кръг е най-известната в града църква „Св.Георги мъченик“, която носи името на патрона на града. Тя е на повече от 200 годиние. На фасадата й е поставена розетка, увита с кабели с лампички, които нощем светят, подчертавайки красотата на храма. Ако искате нещо за спомен от Локоторондо, може би добра идея е някое от плетивата, основно покривки, изложени пред кокетните магазинчета за сувенири. Тук това е традиционен и многолетен занаят , предаван от жените-майсторки на плетивата, от поколение на поколение.
В Локоторондо има една панорамна улица, от която се открива гледка към полето, осеяно с лозя и маслинови дървета. Не знам защо я наричат „крайбрежна“, след като наоколо няма никакво море или езеро. Но тук има лозе, сред което местната изба Sirosa ни е поканила да дегустираме вината, които произвежда. Слънцето напича, но това не е причина след презентацията на избата да седнем под чадърите с чаша вино в ръка. За да избегнат езиковата бариера, домакините са избрали интересен начин да посочиш какво вино предпочиташ да опиташ: вдигаш палец – сухо, показалец – полусухо, среден пръст – подсладено и т.н. И като теглим чертата- отново първенец излиза червеното сухо Primitivo. За него писах още в частта за Бари.
Локоторондо е само на десетина километра от Алберобело – царството на трулите, обявено за обект на ЮНЕСКО. Тези уникални едноетажни конусовидни постройки с кръгла или правоъгълна форма са изградени от белосани варовикови тухли и покрив от каменни плочи, подобни на родопските „тикли“, във формата на островърха шапка, нещо като нашенската гугла.
Както повечето селски къщи у нас, строени в планината, и тук стените са дебели, с малки прозорци, което осигурява топлина през зимата и хлад през лятото. Покривите може би създават илюзията за нещо подобно на таванска част, но това не е така – те са просто купол на къщата. Оттам идва и името им трули – от гръцката дума трулос, която означава купол. На много от покривите има различни религиозни символи: кръст, слънце, полумесец, спирала, буквен знак и др.В един от сувенирните магазини в Бари беше изложена цялата гама от такива символи за покривите на трулите. А в превод Алберобело буквално означава „красиво дърво“.
Някога примитивни селски жилища, днес трулите са реставрирани, снабдени с всякакви удобства, и хората продължават да живеят в тях според традициите от миналите векове. Нещо повече, някои от тях се предлагат на туристи като нестандартна форма за комфортна почивка, на хотелски начала, и там може да преспиш. Други са превърнати в магазини. Имахме късмета да открием една от тях отворена за посещение. Стопанката седеше кротко на столче в гостната, а дъщеря й ни почерпи със студен, но много вкусен чай. Можахме да разгледаме всички помещения: дневната за гости, спалнята, нишата за кухня и пр. В Алберобело има два квартала с трули: Аия пикола с около 200 къщи, тук се намира и трулата, която посетихме, и Рионе Монте с около 1000 къщи, където са повечето ресторанти, барове, магазини за сувенири.
Алберобело е последната дестинация в Пулия, която сме включили в нашата програма. Тръгваме си с много впечатления и снимки, които ще ви покажем. Ако решите да изберете тази наистина чаровница на Южна Италия, не се колебайте.
(Край)
АСЕН БОЯДЖИЕВ
Снимки: МАРИЯ ЯНКОВА И АСЕН БОЯДЖИЕВ
- Валенсия – вкусове и аромати – част 2 - 16.07.2024
- Валенсия – вкусове и аромати – част 1 - 16.07.2024
- Щрихи от Пулия – чаровницата на Южна Италия – част 5 - 16.07.2024
