ЩРИХИ ОТ ПУЛИЯ – ЧАРОВНИЦАТА НА ЮЖНА ИТАЛИЯ
Ако отворите картата на Италия и спуснете поглед надолу, надолу към токчето на Ботуша, ето там е Пулия. Земя на близо 20 000 кв.км площ, между две морета – Адриатическо и Йонийско, с население около 4 милиона. Със столица Бари, до която може да стигнеш и по въздух със самолет, както сторихме ние от София, така и по вода с ферибот от албанския адриатически курорт Дуръс, само на някакви си 80 км по права линия през морето.
Вижте всички статии от поредицата ЩРИХИ ОТ ПУЛИЯ – ЧАРОВНИЦАТА НА ЮЖНА ИТАЛИЯ тук.
Част 3
Песента, която покори Сан Ремо
Днес ще посетим две градчета по крайбрежието на Адриатическо море: Остуни и Полиняно а Маре. Но преди това ще уважим поканата на масерията Fragueti – семейна ферма, която ще ни демонстрира производството на два добре познати на българите млечни продукта – бурата и моцарела. Фермата, както научаваме от нейния представител Пиетро, отглежда площи с твърда и мека пшеница, около 600 дка маслини и крави, от чието мляко произвежда въпросните млечни произведения.
Влизаме в цеха, където един от майсторите вече е готов да направи демонстрацията. Ще си спестя подробностите по технологичния процес. Това, което все пак е важно да се знае е, че буратата е подобна на моцарелата, но разликата е, че при производството й към млякото се прибавя сметана и масло, което прави сиренето меко, кремообразно, със специфичен вкус. В Италия бурата за първи път започва да се произвежда през далечната 1920 година. Да си призная, много по-голям интерес проявих към масата с готовите продукти: жълто сирене, бурата, моцарела, чиято дегустация подкрепихме с чаша традиционно вино от Пулия.
Сега – на път за Остуни. Наричат го „Белия град“ заради варосаните в бяло фасади на сградите. Варта има историческо значение за градчето, защото именно с нея по време на страшната чума през Средновековието местните жители са дезинфекцирали домовете си и така са се спасили от масова гибел. Тази традиция продължава и днес, дори техниката за варосване има специално наименование – calce bianca, като белият цвят е своего рода и нещо като щит пред палещите слънчеви лъчи. Тук температурите през лятото са доста високи. Къщите са накацали на три хълма и за гостите на града си е направо изпитание обиколката из него -провираш се по едни тесни калдаръмени улички и стълбища, които ту се издигат, ту се спускат, на места пък двама души едва се разминават – и помежду си, и с изнесените отвън маси и столове на местните тратории.
Тръгваме по главната търговска улица Via Cattedrale, изпъстрена с кафенета, малки ресторантчета, сергии със сувенири. Виждаме шахти за оттичане на дъждовната вода с метални решетки, за които казват, че са още от римско време. Шетайки из уличните лабиринти попадаме на място с изложено в двуколка голямо бяло керамично яйце. Наричат го пумо и се смята за символ на щастието. Такива, разбира се по-малки, яйца може да се видят по балконите на къщите, особено там, където има младоженци. Впрочем, Остуни е известен и със своята керамика – тук дело на местните майстори са красивите ръчно изработени и рисувани керамични изделия, с каквито е пълно в магазинчетата за сувенири.
Така стигаме до Piazzetta Cattedrale- площадът, където се издига катедралата Санта Мария Асунта, Дуомото на Остуни. Строена в продължение на 60 години – от 1435 до 1495-та, тази готическа по архитектурния си стил църква впечатлява с най-голямата в Европа розетка на главната фасада, изработена в розов цвят, която чрез библейски фигури символизира нещо като колело на времето – с часовете в денонощието, дните на седмицата и месеците от годината. А в центъра й е образът на Христос.
Ако сте били във Венеция, в Остуни ще видите и копие на прочутия Мост на въздишките. Нещо като топла връзка между два двореца в стария град, единият от които е и резиденция на местния архиепископ. Тази арка – Arco Scoppa, е известна и под името лоджията и се смята за един от символите на града.
Разходката ни из Остуни завършва на Площада на свободата, където, също като в Лече, се издига колона със статуя на Св.Оронцо. Това е оживено място за срещи, пълно с туристи и млади хора, насядали по стъпалата край нея. С две думи – социалният център на града и едно от най-приятните места за чаша кафе и сладкиш.
Остуни ни изненада и с новина от областта на археологията. Показват ни плакат с възстановка на лицето на млада и доста красива жена, чийто скелет местни археолози са открили в гроб, в странично свита поза и…останки от дете в утробата й! Т.е. жената е била бременна, на възраст около 20-годишна, и е престояла в земята…25 000 години!
Преди да си тръгнем от Остуни, хвърляме към морето един последен панорамен поглед , за да видим и че градчето е опасано от значителни масиви с маслинови насаждения и лозя.
Продължаваме към романтичния Полиняно а Маре. Градът на любовта – La citta dell amore, както е изписано на една многоцветна арка с формата на сърце, под която се снимат влюбени двойки. Не направихме изключение и ние! Типичен морски град и пристанище на Адриатика, кацнал над морето върху високи 24 метра варовикови скали. Всяка година тук се стичат смелчаци, за да си изтърсят адреналина, вземайки участие в международно състезание по скокове в морето, именно от тези скали.
Всъщност скоковете са във водите на вдаден в скалите залив край брега на малък пясъчен плаж, наричан кой знае защо… „Острието на монаха“. Това е едно от двете най-снимани от туристите места в града, въпреки че има много какво да се види и в историческия му център, и пред арката на главната порта Arco Marchаsale, останала от римско време, и от наблюдателната площадка Terrazza Santo Stefano, от която панорамната гледка към морската шир е невероятна.
Другото култово място за снимка разбира се е статуята на певеца Доменико Модуньо, най-известната личност на Полиняно а Маре. Този талантлив изпълнител покори през 1958 година Фестивала на италианската естрадна песен в Сан Ремо с песента „Летя“ (Volare), добре позната на по-старото поколение. Освен наградата от фестивала, още два приза „Грами“ красят биографията на Доменико Модуньо.
И за да завърша с местата, които заслужават любопитството на туриста, няма да пропусна световноизвестния пещерен ресторант Grotta Palazzese, където една вечеря по принцип излиза доста солено. Но в крайна сметка клиентът това си е избрал…
(Следва)
- Великденският парад на балоните - 14.05.2025
- Големият египетски музей – посреща вече гости и очаква съкровищата на Тутанкамон - 07.05.2025
- Валенсия – вкусове и аромати – част 2 - 16.07.2024
