Вечнозеленият тропически остров Шри Ланка е разположен в самото сърце на Индийския океан, на 664 км от Екватора. По-старото поколение у нас го помни като остров Цейлон – име, наложено от британците по времето на тяхното колониално господство. На местния синхалски език названието Шри Ланка означава „благословена земя“. Тукашните жители са известни със своята доброжелателност и когато посрещат гости, правят това винаги с молитвено събрани длани, поклон и думичката „аюбован“ – пожелание за дълъг живот!
В Шри Ланка е събран целият спектър от възможности за приятен и активен отдих. Природата е много красива, страната се радва на богато културно наследство още от дълбока древност, местните традиции са живи, а храната – вкусна. С жена ми Мария и наши приятели дълго се канехме да посетим тази островна страна и ето, че през януари тази година се отвори и такава възможност.
Вижте всички статии от поредицата Приключението Шри Ланка тук.
Четвърти ден
До Коломбо на релси и четири колела
Днес е последният ни пълен ден в Шри Ланка. Стягаме куфарите и тръгваме за жп гарата на Канди, откъдето ще вземем влака за Коломбо. Всъщност, на релси ще пътуваме само до малката железопътна гара Рамбукана, където ще ни чака нашето автобусче с багажа ни, за да продължим вече с него до крайната цел – столицата на Шри Ланка. Час и половина ще е пътуването с влака. Хрумна ни тази идея заради желанието ни да опитаме и тази част от живия живот на острова. Още повече, че британците, преди да напуснат страната, са оставили развита железопътна мрежа, актуална и днес. Известен е в цял свят Мостът с деветте арки, наричан още „Мостът в небето“, виадукт с височина 25 метра, построен от британски инженери през 1923 година, и сочен за един от най-добрите примери на железопътно строителство през колониалната епоха.
Дошли сме малко по-рано от обявения час за тръгването на влака. Докато чакаме, седим на пейки извън сградата на гарата, близо до перона. Дима е купил билетите – много приличат на тези, които издаваха на гарите в България по времето на соца. Когато обаче се качим на влака, ще се окаже, че няма свободни места и ще трябва да изкараме пътуването до Рамбукана на крак.
Влакът се движи сравнително бавно. Вратите на вагона са отворени, на една от тях е седнал младеж и човърка в телефона си. Навън пейзажът е монотонен: гъста зелена растителност се ниже от двете страни на железопътната линия. А иначе във вагона няма скука. Мария бързо си е намерила приятели – две малки дечица и майка им, а аз се забавлявам с прехождащите през вагона всякакви колоритни капии: продавачи на закуски, пееща просякиня, гласовит фолк певец с микрофон в ръка… И така докато стигнем Рамбукана.
Прехвърляме се на автобусчето и поемаме към Коломбо. Докато стигнем големия въжен мост на път към центъра му, дълго се провираме по главното шосе сред шпалир от магазини, офиси и складове на малкия бизнес, нашарени с разноцветни реклами.
Столицата на Шри Ланка е разположена на западния бряг на острова, южно от река Келани. Това е едно от главните пристанища на Индийския океан и най-големият изкуствен порт в света. Оттук минава по-голямата част от външната търговия на страната.
Населението на столицата наброява над 753 000 души и представлява смесица от множество народности, предимно синхали и тамили, но има и компактни групи от китайци, португалци, холандци, индийци и др.
Най-ранни писмени сведения за града датират от V век пр.Хр. Синхалците са го наричали Коламба, което означава пристанище с многолистни мангрови дървета, каквито се срещат на големи площи в цялата страна: кола – листа и амба – манго. Съвременното име на града е дадено от португалците през 1505 година. Заради стратегическото си местоположение и удобното си голямо пристанище Коломбо е известен на древните търговци още преди 2000 години. Още тогава те са оценили мястото на града и пристанището му като възел на важни търговски пътища между Европа, Близкия Изток и Азия. Още преди европейското откриване на океанския маршрут към Индия през XIV век, Коломбо е известен на мореплавателите от много страни: гърци, римляни, персийци, арменци, араби, малайци и китайци. С идването на европейците стратегическото значение на Коломбо нараства, западните морски сили започват да се сражават за контрол над острова и Шри Ланка за дълго попада под колониално владичество.
Близо 450 години е колониалното господство в Шри Ланка. Когато португалците идват тук през 1505 година, заварват една разделена на три враждуващи кралства страна и поради това задачата им да я завладеят е изключително лесна. Не успяват да покорят единствено синхалското кралство в Канди. Нидерландската обединена източноиндийска компания идва на острова през XVII век и до 1665 година нидерландците изместват португалците, но също не успяват да надделеят над синхалите в Канди. Това се удава единствено на британците, които стъпват за първи път на острова през 1796 година, а през 1815-та го обявяват за британска колония. През миналия век се формира синхалското националистическо движение, което успява да извоюва независимостта на острова на 4 февруари 1948 година. През 1972 година островът престава да се нарича Цейлон и оттогава носи днешното си име.
Коломбо става столица на острова едва през 1815 година, когато градът е включен в състава на Британската империя и е обявен за административен център на целия остров.
Най-старите квартали на града са Фортът (крепостният град, който в миналото е бил колониално укрепление, а днес там се намират правителствените сгради) и Петах (от думата pettai – извън крепостта), където е районът с малки магазини, пазари, сергии с всички характерни черти на ориенталския базар.
В архитектурно отношение Коломбо е град на контрастите. Бедняшки квартали, райони с класически колониални сгради, останали от времето на британското господство, многоетажни лъскави небостъргачи и модерни търговски комплекси като символи на новата епоха. Докато правим панорамна обиколка на града, спираме на Площада на независимостта и неговия мемориален музей, пристанището и новата му част, парламента, емблематичната 350-метрова телевизионна кула с формата на лотос, от която се открива 360-градусова панорамна гледка към града, а нощно време сменя цветовете си. Можем да добавим още Кметството, катедралата Света Лусия, хотел Galle Face и едноименния парк с плажна ивица, най-старата холандска болница в района на форт Коломбо, днес популярна търговска част, Университетът (от 1921 г.), няколкото будистки и хиндуистки храмове, резиденциите на държавния глава и премиера. В Коломбо се намират централните офиси на местни и чуждестранни банки, застрахователни корпорации, брокерски къщи, правителствени учреждения. Главното международно летище в Коломбо – Colombo Bandaranaike International Airport, носи името на бившия премиер на страната Соломон Бандаранайке.
Коломбо е и търговският център на острова. В продължение на много години, а и днес, градът е един от най-големите на планетата центрове за търгове с чай. Тук се намират и многобройните ювелирни магазини, в които може да се намерят най-добрите бижута със сапфири в света.
ХХХ
Нашето приключение в Шри Ланка е към своя край. Ще пренощуваме близо до една от популярните крайбрежни алеи с плаж, градският парк Гале Фейс Грийн на брега на океана, в сърцето на Коломбо. Тя е създадена през 1859 година от губернатора на града сър Хенри Джордж Уорд и отначало е имала много по-голяма площ, след като там са се провеждали конни състезания. Утре рано сутринта ще се отправим към летището за полет до столицата на Малдивите Мале, откъдето ще се насочим към един от близките острови на архипелага.
Сбогуваме се с Дима и шофьорите, които направиха всичко възможно да се чувстваме комфортно в автобуса . Усмивката им остана най-хубавият подарък от острова. Както впрочем и на всички техни сънародници, които, макар и да живеят скромно, правят това с достойнство и уважение към гостите си.
На нашия сайт може да намерите програмата ни за Шри Ланка. Изживейте удоволствието да пътувате из тази екзотична страна.
АСЕН БОЯДЖИЕВ
Снимки: МАРИЯ ЯНКОВА И АСЕН БОЯДЖИЕВ
- Приключението Шри Ланка – част 4 - 15.09.2025
- Приключението Шри Ланка – част 3 - 09.09.2025
- Приключението Шри Ланка – част 2 - 02.09.2025
