Вечнозеленият тропически остров Шри Ланка е разположен в самото сърце на Индийския океан, на 664 км от Екватора. По-старото поколение у нас го помни като остров Цейлон – име, наложено от британците по времето на тяхното колониално господство. На местния синхалски език названието Шри Ланка означава „благословена земя“. Тукашните жители са известни със своята доброжелателност и когато посрещат гости, правят това винаги с молитвено събрани длани, поклон и думичката „аюбован“ – пожелание за дълъг живот!
В Шри Ланка е събран целият спектър от възможности за приятен и активен отдих. Природата е много красива, страната се радва на богато културно наследство още от дълбока древност, местните традиции са живи, а храната – вкусна. С жена ми Мария и наши приятели дълго се канехме да посетим тази островна страна и ето, че през януари тази година се отвори и такава възможност.
Вижте всички статии от поредицата Приключението Шри Ланка тук.
Когато пристигнахме на летището в Коломбо, ни посрещнаха екскурзоводът… Дима (руски псевдоним за сметка на дългото му местно име) и две момчета – шофьорите на автобусчето, с което ще обикаляме острова. Дима се оказа сладкодумен гид – докато стигнем Хабарана, където ще отседнем първите две нощи, вече знаехме половината от историята на Шри Ланка.
Хотелът ни прилича на нещо като вилно селище: с къщички в колониален стил, сред пищна зеленина. Предния ден е валял силен дъжд и въздухът е наситен с обилно количество кислород. Идеално да се наспиш след дългия път. А Хабарана е малко градче, на около 180 км от столицата Коломбо. Изходна точка за изкачване на скалната крепост Сигирия и за местните сафарита в националния парк Минерия.
Първи ден
Лъвската скала
Скалната крепост Сигирия е една от топ забележителностите на Шри Ланка. Изградена през V век от тогавашния крал на острова Касияпа, днес тя е част от обектите в Списъка на ЮНЕСКО за световно природно и културно наследство. Крепостта се извисява на върха на масивна скала, на около 200 метра височина, като до нея водят близо 1400 стъпала, което си е истинско изпитание за несвикналия с такива упражнения турист. Тук кралят построява дворец с вход под формата на лъвски лапи, заради което се нарича Лъвската скала.
Най-голямата забележителност на този уникален скален комплекс са фрагментите от световноизвестните фрески „Божествени девойки“, нарисувани с естествени багрила върху мазилка и съхранявани в продължение на 15 века! Науката не дава твърдо становище кои са тези пищни дами, нарисувани по стените на крепостта – дали са част от жените на краля или пък от неговите държанки.
За да стигнем до останките на двореца и каскадата от стълби, водещи до тях, разглеждаме музейната експозиция, грижливо събрала многобройни артефакти от тази далечна епоха. Там може да се видят според чертежите на археолозите как в действителност е изглеждал кралският дворец, как е функционирала водопроводната система в комплекса – истински образец на ефективно съоръжение, което е изкачвало вода от подножието до върха, където е крепостта. Специалисти са на мнение, че става въпрос за истински шедьовър на инженерното и урбанистично решение. Цитаделата била оградена от ровове и укрепления, а долу, в равнинната част, и днес може да се видят басейните на кралските градини. В музея са показани кадри от реставрационните работи по съхраняване на фреските, образци на тогавашни жилища, оръдия на труда, оръжия и пр. Между другото, деца от различни страни, посетили Сигирия, са нарисували Лъвската скала. Рисунките им са показани на специална изложба в музея. В нея може да се види и творбата на 4-годишното българче Ния Георгиева.
Районът на Сигирия е населяван още преди 5000 години, по времето на мезолита. Първите поселения били в пещери и скални заслони. Още през III век пр.н.е. тук са живеели будистки монаси и аскети, за което свидетелстват и скалните надписи, открити в убежищата.
Крал Касияпа се възкачва на престола през 477 година, извършвайки така да се каже преврат. Зазидал жив баща си, прогонил законния наследник и негов полубрат Могалена в Южна Индия. Преместил в Сигирия столицата на кралството от съображения за сигурност, като построил тук крепостта и двореца си. За негова беда през 495 година Могалена се върнал от изгнание и войските му разбили армията на узурпатора. Останал сам и изоставен от войниците си, Касияпа се самоубива. След смъртта му столицата и дворецът залиняват, до XIV век се използват като будистки манастир. Чак през 1831 година един британски офицер – майор Джонатан Форбс, забелязва останките на Сигирия. Първите изследвания започват през 90-те години на XIX век, а столетие по-късно за първи път археолозите започват работа по целия комплекс.
Да си призная, силите ми след изкачване на куп стръмни стъпала под палещите лъчи на слънцето стигнаха до средната площадка, където е входът с двете лъвски лапи. Мария обаче излезе курназ и развя победното знаме от върха на крепостта. Поздравления!
Домашни манджи от селската кухня
Когато слязохме от скалната крепост, се оказа, че имаме почти три свободни часа до началото на джип сафарито, което бяхме предвидили за този следобед. Така се появи интересна идея: Дима предложи да отидем на обяд в едно близко до Сигирия село и да опитаме домашни гозби в една от местните къщи. Ами чудесно, тъкмо ще се потопим в тукашната селска действителност. Придвижването до селото е доста екзотично. Имаме избор: вездесъщия тук тук – триколката, която се подвизава едва ли не на всеки континент, или пък каруца, теглена от зебу. Избираме тук тука, за да стигнем до пристана на неголямо изкуствено езеро, което вероятно се е появило след обилните дъждове, предхождащи сухия сезон. Климатът в Шри Ланка е тропически, има два отчетливи сезона – сух и влажен, които се влияят от мусонните ветрове. Времето, през което избрахме да сме в Шри Ланка, се счита за най-удобно заради липсата на постоянни дъждове. За да се прехвърлим на отсрещния бряг, където е селото, ще прекосим езерото с някакъв импровизиран плавателен съд – хибрид между каяци и сал с покрив от банананови листа, енергично придвижван от местен гребец.
След “круиза“ стъпваме на сушата и покрай пръснатите наоколо оризища стигаме до къщата, където ще ни гощават. Малко преди да влезем в нея ни посреща ято бели чапли, строени край оризовите насаждения като гвардейски караул.
Две симпатични млади жени са се подготвили да ни покажат готварските си умения. Личи си, че често посрещат туристи. Виждаме как се чисти оризът от примеси, как се обелва и обработва кокосовият орех, кои подправки ще влязат в състава на отделното ястие. Накрая на циментовия плот се появява нещо като блок маса с купички с различно съдържание, чаши за чай. Ориз и къри с пилешко е основното ястие плюс дребна пържена риба, няколко разядки, за десерт сладки от оризово брашно и кокосово мляко. Всичко това гарнирано с различни подправки. Традицията в кухнята на Шри Ланка е много близка до индийската. И естествено лютичка, но много вкусна. Дори пръстите на ръцете ни разбраха това, защото и тук прибори за хранене няма.
Между другото ми се иска да изтъкна и още едно богатство, с което природата е дарила в изобилие храната на Шри Ланка – тропическите плодове. Срещаме ги навсякъде, където пътуваме из острова. Манго, папая, ананас, банани, рамбутан, джакфрут, личи и др. – истинска наслада за небцето, на която имаме удоволствието да се радваме най-малкото всеки ден на закуска в хотелите.
Благодарим на домакините от селото и се отправяме към сборния пункт за джип сафари, като напускаме селото с друго импровизирано превозно средство – нещо като мини трактор с платформа за превоз на пътници, което трака оглушително, да не говорим за друсането по черния път.
Сафари или офроуд?
По програма този следобед имаме джип сафари в Националния парк Минерия. В Шри Ланка има няколко много известни национални парка, където се провежда тази атракция сред дивата природа. Един от тях е Минерия, където се среща най-голямата популация на диви слонове. Паркът е разположен на площ от 89 кв. километра и е дом на 24 вида бозайници, 160 вида птици, 9 вида земноводни и десетки още видове риби, влечуги, пеперуди и др. Освен слонове, тук може да се срещнат и други представители на местната фауна, които биха били интересни за ловците-фотографи: леопард, ленива мечка, пъстър елен, диво прасе, див бивол.
Оказа се обаче, че проливните дъждове през последните дни са превърнали Минерия едва ли не в блато и организаторите на сафарито ни пренасочват към друг еко парк, друго обиталище на диви животни и особено на слонове. Ок, нареждаме се почти десетина джипа с туристи от различни националности и цялата тази кавалкада потегля, за да навлезе след малко в черен път и да превърне сафарито в класически офроуд и истинско изпитание за хора, които не са се хващали досега с подобно екстремно приключение.
С Мария сме били на сафари в Южна Африка, но там пътищата са отъпкани и това улеснява придвижването на колите из саваната. А тук трябва да преодоляваме огромни дупки и да изскачаме от тях с пълна газ, джипът се люшка като кораб при силно вълнение. На всичко отгоре ни запука и дъжд.
Добре че все пак фотоловът ни не е напразен. Все по-често сред гъсталаците край пътя се появяват отделни екземпляри от дивите слонове, които въобще не ни обръщат внимание, заети със своята следобедна закуска. Тогава цялата редица от джипове спира, виждаш как някои от „ловците“ се катерят по колите, за да изберат по-удобно място за снимка. Накрая, на връщане попадаме на едър слон да се разхожда по асфалтовия път към началния ни сборен пункт. Горкият – нарушихме му спокойствието, като буквално го обградихме с джиповете, за да го снимаме отблизо.
(Следва)
- Приключението Шри Ланка – част 4 - 15.09.2025
- Приключението Шри Ланка – част 3 - 09.09.2025
- Приключението Шри Ланка – част 2 - 02.09.2025
