ЩРИХИ ОТ ПУЛИЯ – ЧАРОВНИЦАТА НА ЮЖНА ИТАЛИЯ
Ако отворите картата на Италия и спуснете поглед надолу, надолу към токчето на Ботуша, ето там е Пулия. Земя на близо 20 000 кв.км площ, между две морета – Адриатическо и Йонийско, с население около 4 милиона. Със столица Бари, до която може да стигнеш и по въздух със самолет, както сторихме ние от София, така и по вода с ферибот от албанския адриатически курорт Дуръс, само на някакви си 80 км по права линия през морето.
Вижте всички статии от поредицата ЩРИХИ ОТ ПУЛИЯ – ЧАРОВНИЦАТА НА ЮЖНА ИТАЛИЯ тук.
Част 2
„Южната Флоренция“
От Бари до Лече са малко над 150 км. Пътуваме близо до крайбрежието на Адриатическо море и отбелязваме някои основни детайли, формиращи икономиката на Пулия. Огромни масиви от маслинови гори. Този регион на Италия е един от най-големите производители на зехтин в страната – почти 40% от производството на зехтин са за негова сметка. Твърди се, че в цялата област броят на маслиновите дървета надхвърля…60 милиона и че някои от тях съществуват още от времето на…Гай Юлий Цезар!
Брането на маслините обикновено върви през периода от октомври до януари, обработката им трябва да се извършва не по-късно от 24 часа след като се оберат от дърветата. За качеството на зехтина нямам думи – познатият и у нас Екстра Върджин е един от символите на Пулия. В цялата област има десетки ферми за зехтин, маслобойни, които имат и дълга история в производството на „течното злато“. В една от тях, например, за първи път видяхме маслинови дървета с нетрадиционно дебели стъбла.
Пасторалната картина, която се стеле по целия път, се допълва и от многобройните лозови масиви. Освен със зехтина, Пулия се слави и с превъзходните си вина, едно от които (вече споменах за него) – бялото Фалангина, опитахме още в Бари. Около 17% от произведеното вино в Италия излизат именно от Пулия. Най-разпространеният и характерен винен сорт е Negroamare, а най-популярният – Primitivo. От тях се правят великолепни червени вина. За първи път обаче виждам лозя, покрити с найлон, като в оранжерия. Разбрахме, че местните лозари правели това да е по-топло на гроздето и да узрява по-бързо!
Местните земеделци са измислили и още нещо, което привлича вниманието. На много от полята виждаме постройки с конусовидна форма, които наподобяват прословутите трули в градчето Алберобело. Такива ще видим в някой от следващите дни. Но това не са трули, а нещо като подслони за селскостопанския инструментариум на местните жители, необходим за обработка на земята.
И накрая още нещо любопитно преди да стигнем Лече – по пътя на доста места срещаме…кактуси. Има и диворастящи, и култивирани. Правели от тях нещо като мармалад, а нищо чудно и подобно на мексиканците да добиват и алкохолна напитка.
Ето ни в Лече, градът, който наричат „Южната Флоренция“. Българските футболни фенове знаят, че оттук, от едноименния местен отбор, започна кариерата на един от известните български футболисти – Валери Божинов.
За да влезем в града, трябва да минем през парадния му вход, известната Порта Наполи. Нарича се така, защото е обърната в посока Неапол. И това не е случайно – през Средновековието Лече е бил част от Неаполитанското кралство, старата италианска държава, която под това име е съществувала между XIV и XIX век и е обхващала цяла Южна Италия.
Портата е построена през 1548 година в чест на Карл V, предводителят на Свещената римска империя. Той имал специална заслуга към града, освобождавайки го от турските нашественици, покорили преди това и един от главните градове на тази южноиталианска област – Отранто. Спомен за тази епоха е близката до портата сферична сграда с купол – бивша турска баня.
Лече е известен и като „Южната перла на италианския барок“. Това е традиционният архитектурен стил в старата част на града и е важна черта в много от запазените тук сгради и църкви, които са истински произведения на изкуството. Това е историческо богатство, което много ревностно се пази от излишни промени и за това отговаря местната дирекция по културното наследство. Всяка реконструкция трябва да се съгласува с нея. Запазена марка в многолетното строителство е използването на местния строителен материал- мекият жълтеникав варовик, добиван в околността. Всичко пред очите ни: улици, площади, сгради и пр. е в този цвят.
Стигаме до Пиаца дел Дуомо – площадът с огромната и много красива катедрала „Успение Богородично“ с почти 70-метрова камбанария. Тя е построена през 1689 година, а площадът около нея е смятан столетия наред за духовния център на града. Денят е слънчев, топъл, на площада позира за снимки и двойка младоженци. Докато сновем насам натам около храма забелязваме много интересна температурна разлика. Ако пред Дуомото е жега, по страничните улички вее изключително приятен хлад, сякаш там някой си е пуснал климатика!
В града има и други забележителни храмове – църквите Санта Киара и Санта Кроче. Базиликата Санта Кроче или Светият Кръст, чието строителство е започнало през XIV век и е продължило цели …200 години, е с уникална барокова фасада! Невероятен архитектурен шедьовър! Построена е на мястото на манастир и тук възниква един от най-известните католически ордени – Бенедиктинският. Погледнете внимателно снимката на този храм и ще видите, че Светият кръст сякаш е…разцъфнал!
В Лече има и още един забележителен площад, който носи името на Св.Оронцо. За този духовник, живял през XVII век, се съобщава, че имал голям принос за спасяването на Лече и други градове в Пулия – Остуни,например, от върлуващата по онова време чума и затова е обявен за покровител на града. На площада се издига огромна колона със статуя на светеца. А в непосредствена близост до нея са останките от римския амфитеатър, построен през II век по времето на римския император Адриан. Събирал е 25 000 зрители и тук са се провеждали гладиаторски борби. Днес на този площад е съсредоточен светският живот на града – има много симпатични ресторанти и кафенета, магазини за сувенири. Тук се намира, изобразен на земята, и гербът на Лече: дърво, подобно на дъб, вълчица и крепостна стена. Такава стена е имало изградена към Порта Наполи. А дървото в герба се нарича Лечо и то е дало името на града.
Сред сувенирите може да се видят и хартиените кукли, творения на един традиционен за Лече занаят – папие маше. Това е техника, която използва хартия и лепило за изработка на различни фигури – религиозни, битови и др. Превърнала се е в изкуство, което съществува още от XVII век и днес в града има няколко работилници, в които се практикува този отколешен и предаван на поколенията семеен занаят.
Покрай бароковите шедьоври чарът на Лече се допълва и от уличната храна с традиционните местни лакомства, които изкушават туристите и посетителита на града. Едно от тях е сандвичът Рустико от многолистно тесто. Най-известният местен продукт пък е т.нар. Пуча – хлебче с прошуто,лук и домат. Има едни тестени изделия с формата на лодки, със сладък млечен или черешов крем, наречени Пастичото. А ако решите да опитате и местното кафе Лечезе, то се приготвя с бадемово мляко и лед.
От днес местим хотелското си настаняване в Корато –градче на около петдесетина километра от Бари, и ще останем там до връщането ни обратно в България.
(Следва)
- Приключението Шри Ланка – част 4 - 15.09.2025
- Приключението Шри Ланка – част 3 - 09.09.2025
- Приключението Шри Ланка – част 2 - 02.09.2025
