ЩРИХИ ОТ ПУЛИЯ – ЧАРОВНИЦАТА НА ЮЖНА ИТАЛИЯ
Ако отворите картата на Италия и спуснете поглед надолу, надолу към токчето на Ботуша, ето там е Пулия. Земя на близо 20 000 кв.км площ, между две морета – Адриатическо и Йонийско, с население около 4 милиона. Със столица Бари, до която може да стигнеш и по въздух със самолет, както сторихме ние от София, така и по вода с ферибот от албанския адриатически курорт Дуръс, само на някакви си 80 км по права линия през морето.
Вижте всички статии от поредицата ЩРИХИ ОТ ПУЛИЯ – ЧАРОВНИЦАТА НА ЮЖНА ИТАЛИЯ тук.
Част 4
Възкресението на Сасите
Рано сутринта потегляме за Алтамура. От Корато ни делят 40 километра. Движим се през живописна местност, осеяна с тучни поляни и разкошни килими от цветя, с преобладаващото червено на мака. Разбираме, че прекосяваме Националния парк Алтамурджа.
Когато пристигаме в Алтамура, още се веят знамената от приключилия местен празник, посветен на споменатия вече крал Федерико, уважаван в цяла Пулия. Влизаме през Порта Бари, а след това ще напуснем града през Порта Матера. Очевидно това е традиция в цялата област – входната или изходната врата носи името на града, към който е насочена.
Историческата част на града има интересно устройство – оформена е като…рибена кост: една главна артерия и диагонално разположени странични улици. Една от забележителностите му са т.нар. клаустри, малки квадратни дворчета…без изход, около които са разположени домове с характерна архитектура: арки, сводове, тераси. По главната стигаме до Дуомото – готическата катедрала Успение на Света Мария, построена през XI век по времето на крал Федерико. Тази катедрала е уникална със скулптурната композиция над входа й, която изобразява Тайната вечеря. Тук Исус Христос е седнал крайно вляво, Йоан го целува, а над тях Богородица е седнала на трон.
В Алтамура обаче сме дошли най-вече да видим местния Музей на хляба. Градът е известен в цяла Италия със своя уникален хляб, произведен от двойно смелена твърда пшеница и квас. Всъщност музеят е работеща пекарна, собственост на частен бизнесмен и носи името на неговата фирма Оropan. Тук се пекат основно два вида хляб: единият е кръгъл, с голям кръст върху кората и се нарича Шапката на монаха. Другият е под формата на калпак и носи названието Акавалачо.
Абсолютно задължително е твърдата пшеница за хляба да се добива само от района на Алтамура. Вкусът му е страхотен – опитахме и от единия, и от другия вид, леко намазани със зехтин. Слагат и добавки като лук, маслини, гъби. Разбира се, при дегустацията имаше и пица и други тестени вкусотии, както и едни гевречета, таралини, подходящи за подарък. Но хлябът си остава върхът на сладоледа.
Както предния ден в Остуни, така и сега отново попадаме на информация за археологическа находка с голяма давност. Става дума за открит през 1993 година вкаменен скелет на мъж, вграден в стена, живял вероятно преди повече от 180 000 години!
Наричат го Чичило или Праисторическият човек от Алтамура.
Похапнали от вкусния хляб, поемаме към Матера – градът на издълбаните в меките варовикови скали пещерни жилища, наричани саси, обявен през 2019 година за Европейска столица на културата заедно с нашия Пловдив. Градът е населяван още от древни времена, а днес се радва на популярност далеч зад пределите на Южна Италия. Нещо повече, от 1993 година той е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Няколко години след края на Втората световна война, през 1950-та, италианското правителство изселва оттук близо 20 000 души, преценявайки, че условията за живот на местното население са непригодни. И наистина, когато влизаме във възстановката на едно от пещерните жилища, виждаме примитивен бит, събрал под един покрив хора и домашни животни: спалня с нещо като трапезария, друга стая с единично легло и иконостас, кухня, килер и …обора за добитъка. Няма електричество, няма вода и канализация, отоплението е с познатия и у нас мангал, светлина само през деня. Въобще условия, в които като нищо разцъфтяват мизерия,болести, смъртност, особено сред децата.
В една от нишите приковава вниманието керамична фигурка на петел – символична зестра на младоженеца пред бъдещата тъща. Подарявайки й фигурката, това е негов знак, че иска за жена дъщеря й, а колкото повече е накипрен петелът, толкова повече нараства шансът му да я спечели. В наши дни петлето се предлага като сувенир, дори са му сложили свирка за забавление на децата.
През 80-те години на миналия век в обезлюдения град пристигат специалисти за проучване на тукашните скални църкви, които са повече от сто. Това са първи стъпки за възстановяване на публичната известност на Матера. Но истински тласък в тази насока дава появата на филма на американския актьор, режисьор и продуцент Мел Гибсън „Страстите Христови“ . Филмът излиза на екран през 2004 година и веднага събужда към града на сасите небивал интерес. Богати хора започват да купуват пещерни жилища за бизнес, превръщайки ги в хотели, магазини, ресторанти, барове и пр.
Матера е разположен амфитеатрално, като вкопаните в пещерите жилища и църкви се простират в два квартала – Барисано и Кавеосо. Придвижването из града изисква повишено внимание и удобни обувки– тесните улички ту се спускат, ту се изкачват, а калдаръмената настилка на места е изтрита през годините и хлъзгава. Когато времето е горещо, а случваме именно такова с температура над 25 градуса, скалните жилища допълнително излъчват топлина и засилват жегата.
Обхождайки града, влизаме и в една от тукашните пещерни църкви – Санта Лучия. Построена е през 1797 година, изпълнявала е служби докъм началото на втората половина на миналия век. Запазила е много фрески. Обикновено около по-големите храмове, за облекчение след слаломите из уличните лабиринти на Матера, се появяват и площадите -хем за отмора, хем за снимки. На един от тях – Piazza del Sedile, позираме с Мария пред фотобектива.
Съдбата на Матера ми напомня за подобна история в Тунис с Матмата – градчето на троглодитите. Това са хора, които живеят в пустинята, в жилища под земята. Местните власти им бяха построили нови, хигиенични домове, но те предпочитат да си живеят така, както са правели векове наред предците им. И нищо не е в състояние да ги накара да променят тази стара традиция.
В Матера не е точно така – тук виждаме само няколко жилища, в които, сред дворчета с цветя, зеленина и вездесъщото пране, живеят постоянно хора. Останалото е терен за бизнес.
Една интересна подробност: Матера не е съставна част на областта Пулия, която е предмет на този пътепис, а е в границите на друга южноиталианска територия – Базиликата (с ударение на предпоследната сричка).
Уморени от жегата и разходката из трудния терен, с Мария се пъхваме в първото срещнато кафене. Ще изпием по един портокалов сок и еспресино, както тук наричат италианското кафе еспресо. Ще хапнем по един сладолед от поредната джелатерия, ще купим подаръци на внуците и хайде към хотела.
(Следва)
- Великденският парад на балоните - 14.05.2025
- Големият египетски музей – посреща вече гости и очаква съкровищата на Тутанкамон - 07.05.2025
- Валенсия – вкусове и аромати – част 2 - 16.07.2024
