Индия без грим 2: Джайпур – Розовият град
Джайпур
ИНДИЯ БЕЗ ГРИМ – 2
ДЖАЙПУР – РОЗОВИЯТ ГРАД
Джайпур е град с население от 7 милиона жители – колкото България! Намира се в щата Раджастан, в северозападната част на страната. За сведение Индия административно се дели на 28 федерални щата и 7 съюзни територии, като начело на всеки щат стои губернатор, назначен от президента.
Джайпур е първото населено място с голяма културно-историческа стойност, включено в нашата обиколка из Индия. Част от т.нар. Златен триъгълник. Наричат го „розовият град” заради „пинковия” цвят, с който са обагрени част от сградите му в чест на Уелския принц, дошъл на посещение тук през 1876 година. Всъщност градът съвсем не е само розов. Напротив – дели се на три части, като първата от тях е в жълто и е забележителна с внушителния Форт Амбер, където ни очаква интересна атракция – изкачване със слонове до крепостта на форта. Джайпур е първата столица на някогашната държава Раджастан. Наричана е още „Малката китайска стена” заради крепостната стена, която я огражда из околните планински възвишения и удивително прилича на китайския оригинал.Когато пристигнахме в подножието на крепостта, пред нас изникна цяла кавалкада накипрени слонове. Край тях се виеше дълга опашка туристи от всякакви националности. Кришна, нашият гид, предвидливо ни изкара от хотела рано, за избегнем дългото чакане. Но докато яхнем слоновете, трябваше да се справим с налитащите като мухи местни търговци, предлагащи всякакви сувенири. Очаквах подобно агресивно поведение от …маймуните – „стопаните на форта”, бях ги гледал в един филм по National Geographic как досаждат на туристите. Но днес като че ли „почиваха” и бяха оставили двукраките си конкуренти да ги надминат. Търговците не спират да се бутат сред хората на опашката и ха им подадеш пръст, ще ти захапят ръката. Видят ли някой да е купил нещо, не го оставят на мира. Имаме една бургазлийка в групата, беше си купила тюрбан и го носеше на главата си. Като я зърнаха, кой ли не й досади да й предлага я герданчета, я фигурки на слонове от тиково дърво, я нещо друго.
На слоновете се качваме по двойки. Всяко животно си има водач, на който при слизане във форта обичайно се дават по 100 индийски рупии бакшиш. Слончетата се движат с туристи само нагоре към крепостта, кацнала на хълма, откъдето се открива прекрасна гледка към околността и езерото Маото.. На връщане слизат без товар, а гостите на Джайпур – с джипове до местостоянките на туристическите им автобуси. И така – люш-люш на седлото, бавно и достолепно след петнайсетина минути преход на гърба на слона стигаме до Форт Амбер.
Основите на форта са положени още в края на ХVІ век. В сегашния си вид е завършен в началото на ХVІІІ век, като е постигнато уникално съчетание на хиндуистки и мюсюлмански архитектурен стил.
Крепостта е изградена на три нива. Най-ниското, където свършва и „сафарито” със слоновете, представлява широк площад, на който обикновено са се провеждали воените паради на войската на владетеля, махараджата. Там са се налагали и наказанията на провинилите си войници или местни жители. Второто ниво е за публичните дейности – работното място на владетеля. Тук, в залата за аудиенции Диван-и-Ам, той се е срещал с чуждите посланици и са се решавали важни за държавата Раджастан въпроси. Третото ниво, което предизвиква най-голямо любопитство сред туристите, е личната територия на семейството на махараджата. Кришна казва, че „шефът” е имал 12 жени, да не говорим за сигурно още 300 наложнички. Тук е животът на харема, какъвто между другото го виждаме и в турския сериал „Великолепния век” по ТВ7. Само че докато жените в сериала отиват при султана, тук е обратното – по таен вход махараджата сам е ходел при поредната си избраница.
Дворцовата част е украсена богато – картини с ловни сцени, сложна дърворезба по таваните, огледала и пр.Не липсва и… Кама Сутра с еротични мотиви.
ВИП-зоната, личната територия на семейството на махараджата, обхваща две дворцови сгради – зимна и лятна. Външната стена на зимния дворец е инкрустирана с огледала, доставени от Белгия. Летният дворец пък е разполагал с хамам. Тук са били покоите на жените,пред тях се простира разкошна градина. Над нея има тераса, откъдето дамите, дискретно през решетки, са могли да наблюдават какво се случва на долните нива във форта.
За да се влезе във ВИП-зоната, трябва да се мине през Вратата на Ганеша. Тази порта има изключителна художествена стойност, отдалеч прилича на разкошен килим. Най-отгоре е фреската с фигурата на Ганеша – хиндуистко божество с вид на седнал слон, което има голямо значение в хиндуистката религия. Ганеша е символ на успеха и на пътя, по който той може да бъде постигнат. Има малки очи, за да вижда нещата в дълбочина. Има големи уши, за да слуша повече какво се говори. Има малка уста,за да не приказва много и излишно. Има дълъг хобот, за да черпи най-важното. Има и голям корем, за да съхранява чуто и видяно и да формира мъдростта, която ще доведе до успеха. Затова сред сувенирите в Индия фигурката на Ганеша е особено популярна. Може неслучайно да я видите и в която и да е индийска банка.
След като джиповете ни откараха до автобуса, тръгваме от жълтия към розовия град. Пътьом зърваме деца да играят крикет. Този спорт, внесен от британците в Индия, е най-популярният в страната, редом с полото и хокея на трева. После спираме пред езерото Ман Сагар, сред което се издига красива сграда на няколко етажа, две трети от които се намират …под водата. Това е водният дворец Джал Махал. Бил е издигнат преди около две столетия за кеф на местния владетел. През летните месеци често се случва езерото да пресъхва и тогава може да се видят всичките 4 етажа на двореца, изградени с резбовани балкони.
Навлизаме в розовия град, където наистина голяма част от фасадите на сградите са в този цвят. Доста от тях в момента се реставрират, опасани са от бамбукови скелета, из които шетат работници по реконструкцията. Бамбуковите стълби също са много разпространени, използват ги и в селското стопанство за бране на плодове. Една от големите забележителности на Джайпур е разкошният Хава Махал – Дворецът на ветровете. Този уникален с изисканата си архитектура и резба дворец е построен през 1799 година от махараджата Савай Пратан Сингх за нуждите на жените от харема му. Само прозорците откъм главната улица Джохари , препречени с „дантелите” от розовия пясъчник, са 935 на брой! През тях прониквала прохлада, която освежавала дамите, когато, без някой да ги вижда отвън, наблюдавали случващото се извън двореца.
Ето ни и в Двореца на махараджата. Както е известно, махараджите са били много богати владетели, които живеели в изключителен разкош. Порез колониалната епоха били и първи помощници на британската корона. Такъв владетел бил Савай Джай Сингх ІІ, основателят на Джайпур. В превод – град на победата. Бил много начетен и разбирал от различни науки, включително и от градоустройство. Джайпур е първият град в Индия със собствен градоустройствен план, високо оценяван от гостуващите тук чужденци.
Дворецът на махараджата е построен през 20-те години на ХVІІІ век и се състои от стара и нова част. Днес в старата половина е разположена изложба на текстилни изделия – основно официални горни облекла на махараджите и семействата им от различни епохи, изработени от скъпи платове. Новата част основно е служела за посрещане на гости, като тук силно впечатление правят двете огроми, близо …400-килограмови сребърни овални съдове за вода, които махараджата е носил в обоза си по време на пътуванията му из страната или в чужбина. Вътрешната част от новия дворец представлява голям салон с два трона, на които са седели махараджата и британския губернатор. Встрани от тях са наредени местата на министрите. Тук са се провеждали заседанията по важни политически въпроси, изслушвали са се дори и прошения на обикновени жители.
Савай Джай Сингх бил и голям любител на астрономията. По негова инициатива е изграден уникален астрономичмески комплекс в Джайпур, наричан Слънчевата обсерватория или на хинди Джантар Мантар. Подобно съоръжение със същото хиндуистко име се намира и в Ню Делхи. Всъщност това са две от петте обсерватории, които махараджата е построил в страната. В комплекса в Джайпур са разположени гигантски уреди, чрез които времето се измерва с точност до секунда. От 300 години насам всички уреди работят безупречно! Може да се наблюдава движението на небесните тела. Цялата композиция има своеобразен футуристичен стил, тук са „изографисани” и със съответните надписи и стенописни рисунки всички елементи на Зодиака.
На излизане от Двореца на махараджата попадаме на две забавни атракции. На импровизирана сцена, озвучена с музикални инструменти, представят изпълнение на кукли марионетки. Едната кърши снага в кръшен кючек, а другата омайва със свирка в уста трета кукла – кобра. Това е театро, разбира се, но вадим късмета да видим и истински факир, дресьор на змии, и неговатая артистична партньорка – истинска танцуваща кобра.
Денят в Джайпур завършваме в Чоки Дани – увеселително фолклорно заведение, където според предварителната реклама „танцьорки в раджастански костюми ще омагьосат въображението ви, гадатели ще предричат на ръка съдбата ви, изкусителни ястия ще галят небцето ви…” В много отношения тази реклама е вярна: имаше танцьорки и някои от дамите в нашата група не се сдържаха да покършат снага в ритъма на местните танци, имаше и гадател. Другото си беше като на нашенски панаир: еквилибристи, фокусници, езда на камили, каручки, теглени от гърбавите крави. А, и хена – рисуване на фигури върху ръцете или краката на жените. А за изкусителните ястия – в някой от следващите материали ще разкажа по-подробно за индийската кухня. Знам, че и в България се намират нейни почитатели.
Толкова за Джайпур. Утре заминаваме за перлата на Индия – Тадж Махал.
АСЕН БОЯДЖИЕВ
(Следва продължение)
Всички статии от поредицата можете да видите тук: Индия без грим
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
Снимките са страхотни, но не бих тръгнала сама в тази посока. Не знаех, че в комплекса в Джайпур са разположени гигантски уреди, чрез които времето се измерва с точност до секунда. От 300 години насам всички уреди работят безупречно,което показва как майсторски са направени. Може да се наблюдава движението на небесните тела. Цялата композиция има своеобразен футуристичен стил, и вече със сигурност е в топ 5 класацията ми за посещения през новата година, благодаря за статията,дано често ни пишете.